Две режисьорки – много опитната Катя Петрова и дебютантката Станка Калчева, провокират публиката в Младежкия театър със световни класики. Зрелището, силно доближаващо се до мюзикъл, „Вино от глухарчета“, е по знаменития роман на Рей Бредбъри. Салонната драма „Опасни връзки“ е по легендарния епистоларен образец на Шодерло дьо Лакло.
Катя Петрова посвещава „Вино от глухарчета“ на дъщеря си – обещаващата писателка и поетеса Дафинка Георгиева-Роня, която завинаги остана на 14. И заради слънчевия характер и дарбите на момичето представлението е за вечната сила на лятото и на детството. Във фокуса е битката между живота и смъртта, светлината и мрака, страха и надеждата, старостта и младостта, умния и глупавия. Тъкмо когато някой реши, че машината за щастие е пусната, съдбата чука на вратата. Огромният часовник на вселената се навива и развива, когато си иска. Дъг, който е на 12, се наслаждава на всевъзможни приключения, които ще се превърнат в безценни спомени. Магията е навсякъде около него. В ролята е Боян Арсов, за когото никак не е трудно да материализира както устрема, така и предстоящата носталгия. Светослав Добрев е полковникът, който е наясно, че по пътя се губят страшно много неща – включително и усещането си за света около нас. Чрез него Рей Бредбъри разбива илюзиите: „Първото, което научаваш в този свят, е, че си глупак. Последното, което научаваш в този живот, е, че си останал все същият глупак“.
Постановката е изключително динамична – песните, пластиката, хореографията на Анна Пампулова, куклите хармонично въздействат върху сетивата на зрителите. Танците са символ на свободата, дори екзистенциалната тъга не може да ги помрачи. Актьорите – и ветераните като Светослав Добрев, Ангелина Славова и Кристина Янева, и сега започващите кариерата си, са отлично обединени и вдъхновени от Катя Петрова в абсолютно оригиналната и характерна за нея сценична еклектика. През 2023-а тя направи още едно също толкова смислено и вълнуващо представление – „Разходка с Гогол“ в Народния театър.
Естествено, драматизацията не обхваща целия наратив в романа на Рей Бредбъри, любим не само на Роня, а и на още много пораснали и непораснали тийнейджъри от различни поколения. В атмосферата, в посланията се долавя и ехото на Оскар Уайлд, който казва, че децата са бащи на родителите си – важен цитат във философията на Катя Петрова.
Станка Калчева – още една актриса, която премина от другата страна на сцената, без да се отказва от ролите си, завихря емоционален екшън по „Опасни връзки“. И тъй като тя е от стабилната генерация на класиците, спектакълът й има сериозни достойнства. Езикът, думите, репликите са изискани, наситени със съдържание и задкадрови послания. Сюжетът, който за първи път стига до читателите през 1782 година, е може би най-„интригантският“ в световната литература. Събитията се случват в навечерието на Великата френска революция, когато висшето общество затъва в своята невъзможност да продължи в коловоза на така наречения Стар режим. Аристокрацията е в тотална деградация – и героите на Шодерло дьо Лакло го доказват с всяка своя фраза, с всеки свой жест. Маркиза Дьо Мертьой и виконт Дьо Валмон борят социалната скука, използвайки прелъстяването като оръжие. Те унижават и позорят, цинично наслаждавайки се на подлите си манипулации, стигащи до морални перверзии. Демонстрират интелект и съобразителност, но в играта за надмощие – над другия и над жертвите, качествата им се самоунищожават. Целта им е да разделят и развратят двама влюбени – току-що излязлата от манастира Сесил, която очаква изгоден брак, но губи ума си по кавалера Дансьони. Покрай това обаче Валмон прелъстява богу угодната дотогава госпожа Турвел, а доказвайки сексуалната си победа над нея, се надява да си върне креватното благоволение на бившата си любовница – безскрупулната маркиза Дьо Мертьой. Размяната на писма, в които всеки разкрива своите и чуждите намерения и чувства, прилича на гонка от съвременен трилър. Въртележката е главоломна, обратите са един след друг. Станка Калчева дирижира със замах представлението, без да се страхува от неизбежните сравнения, заложени като цъкащи бомби във всяка поредна версия на вечни произведения.
Сценографията на Свила Величкова е чудесна – нищо излишно, никаква натруфеност в декора. Само три стола. Особено ефектни са рамките, в които самите персонажи оживяват като портрети на стената, а в една от тях е привидно красиво око, което обаче никак не е безобидно. Рая Пеева се справя много добре с Дьо Мертьой – умело използва естествения си сексапил и бурен темперамент за каузата на глезената, коварна и самотна маркиза. На този неин разгорещен фон иначе много симпатичният Александър Димов, познат на широката публика от сериалите, е не особено убедителен като Дьо Валмон. Другата фурия под прожекторите е притежаващата силен рефлекс за пародия Мариана Миланова като госпожа Воланж. Тя е майката на Сесил – професионално невръстната Александра Свиленова, докарваща го до имиджа на актуалните „кифлички“. Поне до малко романтика в целия този панаир на суетата се домогва учителят по рисуване Дансьони – Владислав Симеонов. И госпожа Дьо Турвел се опитва да го докара на искрени емоции, но умелият в еротиката Валмон бързо замъглява ума й. Коприни, кринолини, бални танци подгряват разказа.
В кървавия край – няма как да бъде друг малко преди падането на Бастилията, писмата, тези смъртни присъди над любовта, летят около умиращия Валмон, пореден труп във войната между половете. Станка Калчева дописва „Опасни връзки“, давайки финалната дума на Воланж – вече омъжена за нарочения от родителката й „гнил“ аристократ. За да бъде по-ефектно, младата булка се появява в роклята на своята наставничка Дьо Мертьой. Ученичката е надминала учителката си – нито времената, нито нравите ще се променят.
