Етиен Леви е все така харизматичен – речовит, остроумен, излъчващ стабилност, небрежно-артистичен с мускетарските мустаци и брадичка, с дългата бяла „опашка“. С един от най-известните артисти в родния шоу бизнес, пословичен със своето изрядно възпитание и шеметно кавалерство, се срещаме в „Джак“ срещу НДК – денят е събота и навалицата е внушителна. Веднага си поръчваме горещ шоколад. Музикантът професор и досега го предпочита пред кафето и чая – наследство от баба му, половин чехкиня и царица на какаото. Пак от нея му е страстта към приготвените вкъщи сладка, конфитюри и туршии. Любимото му ястие се оказва типичният български гювеч, който върви с качествени домашни вина, но дълбоко уважава и източната пикантна кухня с аромат и много подправки. Самият той пък е царят на салатите, които умее да кълца на много ситно така, както са го научили братовчедите му в Израел.
Докато уточняваме детайли от международната кулинария, от съседни маси периодично хвърлят любопитни погледи към Етиен Леви – представителите на по-зрелите генерации го познават от хитовете на прочутата група „Трик“, по-младите – от 13-те сезона на „Като две капки вода“. Както всички знаят, Етиен Леви вече не е вокален педагог на мераклиите за слава в шоуто за имитации на Нова телевизия. „Всеки поставя условията си и в това няма нищо необичайно.
Истинският и почтен договор е този, в който и двете страни са доволни.
От години обаче виждам, че у нас истинският и почтен договор е този, в който всяка от страните е убедена, че е прецакала другата“, коментира той, без да изпада в конкретика или да обвинява когото и да било. Веднага уточнява, че Михаела Маринова, която в момента репетира песните с участниците в „Капките“, е отличен професионалист и се справя чудесно. „Защото пеенето е сложен психологическо-физиологичен процес. Така е дефинирано и в уважаващите себе си учебници и школи. Никъде не съм чел, че е лесен занаят или действие, което може да бъде осъществено от всеки. Учи се с години. Дори и много талантливите имат нужда от силна психика, за да издържат на натоварването. А дори доказали се певци понякога неглижират важните фактори в развитието им като този, че трябва не само да забавляват публиката, а и да я възпитават във високи естетически критерии.“ Това е философията на Етиен Леви, който във времето се разписва в „Мюзик Айдъл“ и „Х Фактор“, без да крие, че голямата му слабост са „Капките“.
„Нито съм обиден на някого, нито съм остарял, нито ще се пенсионирам. Неслучайно много млади хора се записват в моя клас в НБУ. Всичките ми студенти много добре знаят, че не се затварям в собственото си време, а сме заедно в тяхното. Артистът трябва да е навсякъде, а не да бъде ограничаван от измислени правила, като това да не „ходи“ в конкурентна телевизия. Творецът няма граници. Не може някои хора да се мислят за феодали. Това все повече ме тревожи“, откровен е той. Съчувства на кадърни певци, които се опитват да бъдат независими, но пробиват трудно без нечия подкрепа. „Омръзва им да се борят, вече не знаят как песните им да стигнат до публиката.
Определени лейбъли изискват само техни артисти да се въртят в ефира. Това е възмутително.
Вярно е, че сега е ерата на социалните мрежи, но и там има стратегии, съобразени със световните стандарти. Платените гледания водят до страхотни и дразнещи измишльотини.“
Със самия него също се случват абсурдни ситуации. В едно от радиата му казват: „Израснали сме с вашите шлагери, прекрасни са, но не са в таргета ни. Работим с по-младите“. В другото пак не е в таргета, защото там „пускат“ за по-възрастните. „Тогава къде е моето място под слънцето?“, риторично настроен е Етиен. „Много ретро сме били, ама пълним НДК и „Арената“, нали?! Нима модерното е във фалша?
Продават песни, направени за 30 минути от Chat GPT, и се пишат автори на всичко в тях. По-младите искат по-бързо да станат популярни и да получават много пари. Не съм против новите технологии, но понякога
се гледам в огледалото и се чудя дали не съм някакъв продукт на изкуствения интелект.
Динамиката е главозамайваща. Сега са актуални така наречените академии, в които идват така наречените хитмейкъри и учат дебютантите как се произвеждат песни. Не можем да върнем времето назад, но историята нито започва, нито свършва с нас“, пали се Етиен Леви, за когото менторството е мисия.
Припомня без нота носталгия комисиите през соца, чиито експерти следят за качеството на композицията, стиховете, аранжимента, клавира. „Тогава роптаехме, но продукциите бяха на високо ниво. Друга тема е, че когато песен ставаше хит, много се внимаваше дали в текста й има намек срещу статуквото, защото изпълнителят й можеше да поведе стадион от хора.“
За Етиен Леви паметта е сред най-значимите ценности. Той е наясно с родословното си дърво няколко поколения назад. След Освобождението прабаба му Теофана Цалдар идва от Прага в София с брат си Йосеф по покана на княз Фердинанд. Двамата чехи обучават тукашни оркестранти. Преди да тръгнат за България, Теофана свири на цитра в Пражката опера. Но в София се залюбва с прадядо му, завършил военни академии в Санкт Петербург и Париж – Митрофан Пошев, командир на Първа дружина на Шести пехотен Търновски полк. В битка край Лозенград, по-страшна от тази край Одрин, повежда войската в атака и се жертва за родината, за да обърне хода на сраженията при Селиолу и Гечкенли. Даже враговете немеят пред смелостта на Митрофан Пошев, загинал със смъртта на храбрите.
Сред предците на Етиен са още трима мъже на честта – един от тях завършва финанси в Брюксел, друг напуска университет в Швейцария, за да се включи в Руско-турската война и да стане преводач при подписването на Санстефанския мирен договор, трети – равин, събира пари, за да спаси София от опожаряване при бягството на пашата.
Етиен, чието име е старофренско, сваля шапка и пред генерацията на своя баща – музиканти, обикалящи страната, мотивирани от идеализъм и себеотдаване. Херцел Леви е създател на първите квартети в България след 1944 година, чиито членове отдавна пеят в небесния хор на Господа. Той е дълбоко влюбен в майката на Етиен и е готов на всичко за нея. Тя умира млада и красива едва на 35 от най-острата форма на левкемия, а предсмъртното й желание е Етиен, тогава бебе, да стане пианист.
„Отгледан съм от забележителни жени, затова ценя душевната красота на дамите.
Слава богу, баба и многобройните ми лели не ме разглезиха и не ме феминизираха“,
благодарен е той днес.
Етиен е на 7 години, когато сяда пред черно-белите клавиши, но тогава все още не обича да свири и да пее пред хората. Панихидите не успяват да отровят бодрия дух на детството му. Сред изключителните жени, които го обичат, е и легендарната Леа Иванова – тя и Херцел Леви са като брат и сестра. Когато Леа пее в култовото кабаре „Фридрихщадт палас“ и Херцел Леви успява да прескочи до Берлин от Варшава, където работи, Леа го вика на сцената за бисовете и дуетът им наелектризира публиката с „Малагеня“, „Йо те керо мучо“, „Беса ме мучо“… Бохем, елегантен, сърдечен и светски, Херцел познава всички музиканти в Европа, приятел е с Аспарух Лешников и със Сашо Сладура. В поведението му по нищо не личи, че е преживял тежки дни в „трудовия“ лагер край Русе, където семейство Леви е изселено през 40-те години по така наречения Закон за защита на държавата.
Етиен завършва Музикалното училище, а когато обяснява на баща си, че ще кандидатства в Естрадния отдел на Консерваторията, Херцел Леви го нарича ентусиаст, който се пали и веднага загасва. Но Етиен убедително и заслужено влиза в класа на незабравимата Ирина Чмихова. С будни момчета като него правят група, която плаща солени глоби заради световните хитове в репертоара си.
„Леа и Еди Казасян търсеха музиканти за турнетата в Европа. Дойдоха, чуха ни, харесаха ни. Но така се случи, че останах в България – повтори се още няколко пъти: аха да замина и все нещо ставаше. Така е било написано в моята история при Господа – да оставам, за да стигна до група „Трик“.
Класиката е в кръвта ми, но темпераментът ми е в шоубизнеса.
Никога не съм свирил седнал пред пианото, винаги прав, за да танцувам. Всеки си има съдба. В това е божият промисъл.“
През 1983 година има служебен ангажимент в Слънчев бряг и влиза във вариетето, където репетира току-що създадената вокална група „Трик“ – Диана Дафова, Румяна Георгиева и Богдан Кънев, негови приятели и състуденти от Консерваторията. Кани ги да му гостуват в ресторанта в Поморие, където той свири с групата си. Няколко вечери по-късно двете момичета идват с импресариото Стефан Широков, „бащата“ на „Сигнал“ и „Златни струни“, бизнес партньор на Емил Димитров, Лили Иванова, Георги Парцалев. Продуцентът кани Етиен в „Трик“ – трябва му музикант, певец, танцьор, артист. Така бъдещата звезда посреща 25-ия си рожден ден като солист.
През следващите години „Трик“ налага различен стил на сцената, разкрепостен и атрактивен. В един момент си дават сметка, че месеци наред не пускат вече сниманите клипове. По-късно разбират, че антисемитски настроени „фактори“ спъват кариерата им. Етиен дори е готов да си тръгне, но страстите се укротяват. Остават си обаче трън в очите на консерваторите, които забраняват песента им „Електронно куче“ на Кристиян Бояджиев по текст на Георги Константинов – обвиняват ги, че е подигравка с българската електроника. Пенсионери от милицията, изпълняващи функцията на „Качествен контрол“, пък ги заклеймяват, че се кълчат и правят „упадъчни“ американски движения. Сега всичко това звучи суперкомично, но е щрих от летоброенето на комунизма. Сред авторите, които пишат хитове за „Трик“, са Найден Андреев, Александър Савелиев, Румен Бояджиев…
„С Найден Андреев бяхме много близки приятели. През годините имаше хора, които се опитваха да ни разделят чрез сплетни и интриги. Но ние нямаше какво да делим, Найден винаги е бил човек на честта, който добре разбираше, че не аз съм човекът, който ще го предаде“, разказва Етиен Леви.
На Евровизията за изпълнители „Трик“ безапелационно завоюва почетното трето място. В състезанието, което събира световната гилдия в белгийския град Кнок, триото представя България и Комитета за телевизия и радио. Когато се връщат, остават много огорчени – вместо успехът да им отвори вратите, почти никой не говори за тях. „Това беше директивата – за да не се помислим за звезди. Потресаващо малоумно обяснение. А конкурсът, на който на четири езика изпълнихме на живо песни на Найден Андреев, беше супер престижен, Хулио Иглесиас тръгва от него. Там се почувствахме като международни артисти. Момчетата от фламандската група, която стана първа, ни прегърнаха с думите: „Вие сте по-добрите, ние спечелихме, защото сме домакините“. Тук нищо подобно никога не може да се случи.“
През 1991 г. зората на демокрацията поглъща поп музиката, за да даде път на чалгата. Етиен заминава в Израел при роднини по бащина линия.
Живее в Тел Авив, но с вдъхновение обикаля каменните калдъръми в Йерусалим,
където има чувството, че се е прераждал. Никога не дели хората – в Израел има много приятели араби, защото за него Господ е един и всички ние сме негови чада.
„Имаше тежки моменти, но няма срамна работа, а само жалко съществуване. Първо чистих улици, после пренасях мебели в шестте магазина на братовчед си.“ Така умело се разправя с дърводелци и тапицери, с доволни и капризни клиенти, че
братовчед му предлага да зареже музиката в България, за да стане „богаташче“ в Израел.
Но кръвта вода не става и Етиен печели кастинг за водеща роля в мюзикъла „Йосиф с невероятната риза на райета“ в Театрон „Амами“ – Народния театър на Израел, собственост на най-известния продуцент там. През 1994 г. се прибира в родината, за да рестартира кариерата си.
„Когато Господ е създал човека, му е дал разум и свободен избор. Все още сме далеч от съвършенството да преодолеем различията в името любовта и хармонията, но съм оптимист и вярвам, че доброто ще победи. Че вярата и духовността ще спасят света“, споделя днес Етиен Леви. Напоследък се връща към музикалните си корени, които отвеждат директно в рока. „Аз съм групар по сърце, моят начин на мислене е колективен“, признава Етиен, който вече е член на „+359 рок“ – шестима музиканти от различни поколения, но с идентичен порив към изкуството и неговия смисъл. „Сцената винаги е била моят живот“, казва Етиен, съхранил хлапашкото си излъчване на „луда глава“. „Нация със застаряващ и унил дух е обречена на изчезване.“ А бялата му коса се оказва от „джинса“. Когато името „Трик“ става знаково, се накъдря, после се изрусява, за да се откроява сред двете брюнетки. По-късно оставя в прическата си черна лента тип „кълвач“. Наричат го енот и скункс, но той никога не плаща „данък обществено мнение“.
Етиен Леви се вълнува от съвсем други неща. Най-важно за него е да се сложи край на войните и жестокостите. Да спрат злобата и завистта. „Никога не се предавам. Каквото и да се случва, колкото и да съм огорчен, ставам, отупвам се от прахта и продължавам напред. Грандоманията ми е чужда, защото съм израснал във фамилия със здрав морал.
Лъскавата простащина ме отвращава. Никога не съм си позволявал да злепоставям България. Хуманизмът е в мирогледа ми. Много пъти съм имал поводи да се разочаровам, но не позволявам на разочарованието да вземе връх. Жалко е, че има хора, които от 25-30 години са в парламента и го чувстват като бащиния. Това място би трябвало да бъде свято, защото съединението прави силата. Но политиката винаги пречи.“
Етиен Леви е щастлив дядо на две момченца, родени от дъщеря му Емануела – Зизи и Никола, и на Катлея, „този страхотен пандишпан“, момиченцето на сина му Ноел и снахата Анджи. Вивиен-Елиезер Леви, най-младият му наследник, тепърва ще го радва с внуци. „Съжалява, че при тази „разхвърляна“ професия не мога да бъда по-често и за по-дълго с тях. Но те ме разбират“, казва Етиен Леви.
Албена АТАНАСОВА