Филип Буков безспорно е едно от най-популярните имена сред младото ни поколение актьори. Той е на 31, първо учи в Националната гимназия за древни езици и култури, след това решава да следва философия, но накрая завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Звездата му на малкия екран изгрява в сериалите „Откраднат живот“ и „Татковци“, участва в риалититата „Денсинг Старс“ и „Сървайвър“, а сега е водещ на класацията в предаването „Животът по действителен случай“ по Би Ти Ви. Филип не спира да пътува из страната с представленията „Петък вечер“, „Неделя сутрин“, както и с най-новото – „Отворена брачна двойка“, в което си партнира с Алекс Сърчаджиева.
– Филип, с Алекс Сърчаджиева се познавате от сериала „Откраднат живот“, заедно сте в предаването „Животът по действителен случай“, но как станахте тандем и на театралната сцена?
– Отдавна бях говорил с театралния продуцент Кирил Кирилов да направим пиеса, която обаче да не е само чиста комедия, а и да има нещо по-сериозно като тематика в нея. Спряхме се на няколко заглавия. Той ги предложи на Алекс и тя избра автора Дарио Фо, защото много го харесва. Така се събрахме в постановката „Отворена брачна двойка“. Моят герой доста хойка, въпреки че има съпруга.
– Как си партнирате с Алекс?
– Истината е, че огромна част от представлението го изнася тя. Аз, разбира се, давам всичко от себе си, но Алекс е с много по-голям професионален и житейски опит. Тя е партньор, на когото можеш да се опреш, да разчиташ сто процента и да ти е спокойно.
– В постановката се появявате гол до кръста и по хавлия. Случвало ли се е да ви падне хавлията на сцената?
– Е, тя и да падне, отдолу съм по бельо. Билетите са 30–40 лева, ако бяха по 300–400 лева, щях да съм без бельо. (Смее се.)
– Използвам заглавието на пиесата, за да ви попитам какво е отношението ви към отворените връзки?
– Все по-модерно става мъж и жена да са заедно само заради децата и всеки да си има свой паралелен живот. При някои хора се получава без проблем, но други стискат зъби и в един момент това се оказва бомба със закъснител. Аз самият никога не съм бил в отворена връзка, но съм имал такава, в която и двамата не сме били верни един на друг. Много зле приключиха нещата и ми стана ясно, че не бих могъл да съм в такива отношения.
– В постановката вашата партньорка е по-голяма от вас. Това приемате ли в реалния живот?
– Имал съм отношения с по-големи жени от мен, но не сме били във връзка. Срещал съм се с тях от време на време, и то за забавление. В нито един момент не сме се заблуждавали, че ще стане нещо по-сериозно. Според мен, ако във връзката жената е по-голяма, това обикновено създава проблеми. Мой приятел с финансови възможности от IT сектора е на 28, а жена му – на 36. Той кара късен пубертет, ходи му се по дискотеки, но неговата съпруга иска сериозен мъж до себе си. Е, познайте, как приключи тази история? Разделиха се.
– Значи няма шанс да сте във връзка с по-голяма от вас жена?
– Ако жената е по-голяма – тя ще доминира. Но моето възпитание е такова, че аз трябва да я обгрижвам.
– За брак не се ли замисляте?
– Не планирам брак въобще.
– Защо?
– Не съм срещнал човека.
– Каква е тази ваша орисия – красавец, мокър сън на стотици жени, а не ви върви във връзките. Защо се получава така?
– Наскоро си говорих с приятел на тази тема и той ми каза: „Жените просто не те възприемат сериозно. Нямат сериозни намерения към теб, защото виждат красив мъж, под някаква форма успешен, и знаят, че имаш огромен избор. Затова и не си правят сериозни планове. Ти обаче явно имаш други желания и оттам идва разминаването“.
Ще ви кажа нещо и за последната ми връзка. Бившата ми приятелка е много красива и оправна. Тя обаче винаги е била във връзки, в които е блестяла пред мъжа. Като по-красива и по-желана, е казвала какво да се случва. В един момент тръгва с мъж, към когото има повече внимание, отколкото към нея. Съществуваше и друг проблем – постоянно бях на работа и не можех да й обръщам толкова внимание, колкото тя искаше. Да, но бившата ми приятелка е свикнала мъжът до нея да й угажда за всяко нещо. Така от водеща фигура в такъв тип отношения, в които мъжът постоянно се бори и се доказва, за да я има, се получи точно обратното, което явно при нея не работи. И се разделихме. Преди това имах връзка, която продължи две години, но и там се разминахме – моите намерения бяха сериозни, а нейните – не. Истината е, че още преди да започна да снимам и да имам някаква популярност, Стефан Данаилов ми каза: „Моето момче, ако не стъпиш лошо накриво, твоят професионален път ще бъде увенчан с успех, но цената, която ще платиш, е в личен план. Ти си трудолюбив, целеустремен. Ще имаш голям избор на дами, може някоя от тях да ти роди и деца, но трябва да свикнеш с мисълта, че никоя няма да те изтърпи“. Този разговор го проведохме преди седем години и сега разбирам, че Мастера е бил прав. Естествено, като млад мъж, излизам с дами, но спрях да имам очаквания, за да не разочаровам себе си преди всичко.
– Интересно ми е какво казва баба ви, която е един от най-близките ви хора, за вашия личен живот?
– Когато й съобщих, че съм се разделил с последната ми приятелка, тя ми каза: „Ох, моля ти се, само да не станеш като Благо Георгиев. Натам си тръгнал, а искам да си сериозен мъж“.
– Вашите клипчета с баба ви се радват на огромен интерес в социалните мрежи – тя ви подстригва, ходихте двамата дори в Барселона…
– О, да, тя е супер. В нашето семейство, в което съм с майка ми, баба ми и брат ми, аз съм мъжката фигура и се грижа под една или друга форма за тях.
– Видях програмата ви за лятото и направо се чудя как се справяте – почти всеки ден имате представление, и то в различни точки на България. Как се издържа на този ритъм?
– Сега, като съм сам, е доста по-лесно. Когато имаш някого до себе си, все бързаш да се прибереш. Към днешна дата този ритъм на работа ми се отразява супер, защото във всеки град си имам приятели и среда.
– Кой успява повече в театъра и в киното – красивият или талантливият?
– Красивият може да успее в краткосрочен план, докато талантът е устойчив. Плюс това красотата се изхабява и когато гледаш нещо много красиво, то ти омръзва. А като е нещо недодялано – откриваш плюсовете му във времето и го преоткриваш.
– А от кое изкарвате повече пари – от актьорската професия или от инфлуенсърството?
– От инфлуенсърството, но него го има благодарение на актьорската ми професия.
– Голият или облеченият Филип Буков продава по-добре?
– Сексът продава. На вас ли да го обяснявам? (Смее се.) Естествено, че голият Филип Буков продава по-добре. Аз даже понякога се шегувам: „Абе, дайте на този клип да съм облечен. Хората не са ме виждали с дрехи“ и всички почват да се смеят.
– Всъщност вие сте орисан да играете гол още като студент в постановката „Братя Карамазови“. Нямахте ли притеснение тогава?
– Преди много години, когато в Народния театър се играеше „Хамлет“ на режисьора Явор Гърдев, Леонид Йовчев беше чисто гол и даже ходеше между публиката по една греда. Това представление съм го гледал над десет пъти. Още тогава си казах: Един ден и аз искам да изляза чисто гол на тази сцена и като имам внуци, да им разказвам. Когато започвахме репетициите на „Братя Карамазови“, режисьорът Деян Пройковски имаше идея да превърне хана в публичен дом и предложи всички да сме голи. Ние бяхме десет момчета и момичета от класа на Ламбо. Първоначално всички се съгласиха, но като дойде време за премиерата, се отказаха. Само аз се съблякох чисто гол и след представлението Деян Пройковски дойде при мен и ми каза: „Ти си сериозен мъж!“.
– Днес бихте ли го направили?
– Не е никакъв проблем, но трябва да знам защо го правя. Не ми се иска да е самоцелно, само и само публиката да види на Филип Буков анатомичния орган.
– Все си мисля, че ако Филип Буков играе гол в „Хамлет“, няма да има билети за години напред?
– Ама те трябва да дойдат да гледат „Хамлет“, а не органа ми! Ясно ми е, че такъв тип пикантерии продават. Не е лошо да ги ползваме като средство, но нека се види, че на втори план има нещо много по-сериозно.
– Когато давате интервюта или участвате в различни предавания, остава впечатление, че се подценявате, дори сам се наричате „глупак“. Защо го правите?
– Причините са няколко. Аз не се сравнявам с тези след мен. Сравнявам се с онези, които са много напред от мен. Затова в моето съзнание винаги ще изоставам и ще имам кого да догонвам. От друга страна – аз не отричам, че съм интелигентен. Но интелигентен значи приспособим. Общата ми култура не е чак толкова богата, тъй като винаги съм бил най-слабият ученик. Имам огромни пропуски от гимназиалните си години. Затова и към много неща се връщам, за да ги препрочитам. Започнах да мисля по-различно едва когато четири години бях в академична среда, във философския факултет. Сега обичам да анализирам. Знам, че от всеки човек има какво да извлека. Дори лошият пример е много по-добър пример.
– Извинявайте, но ви гледах как цитирате Ницше… Кажете ми любимата си негова мисъл?
– Две са. „Ревността е правопропорционална на верността“ и „Може да види отвъд ръба онзи, който е на ръба“. Втората е и с метафоричен смисъл – човек има възможност да открие в себе си неща, които дори не е подозирал, че притежава.
– Как се отнасяте към скандалите?
– Не съм се замесвал в големи скандали, като се замисля.
– Не е така. През 2022 година кръстосахте словесни шпаги в социалните мрежи с Калин Сърменов, който се изказа неласкаво за играта ви с вашата колежка Стефани Ивайло в сериала „Татковци“. Каква е причината да се стигне до тази разправия?
– Звънна ми моята колежка Стефани Ивайло и ми прати снимка на това, което е написал Калин Сърменов във Фейсбук. С него никога не съм имал контакт и не го познавам лично. В поста си той повече упрекваше нея, а по това време тя беше на работа в Сатиричния театър. Когато аз му отговорих, също във Фейсбук, малко след това Стефани Ивайло беше изгонена от театъра. Нямаше как да остана безучастен, тъй като с нея съм работил година и половина и ме подразни факта, че възрастен мъж, при това директор на Сатиричния театър, зачерква млада актриса. Мъжкият и колегиален дълг в мен се обади и отговорих. После Калин Сърменов си изтри коментарите, но какво градивно сътвори той? Нищо не пречеше да дръпне Стефани настрани, да й каже каквото мисли, а не да пише във Фейсбук. За мен това е избиване на комплекси и тежък сексисъм. Ако на 60 плюс години не си помъдрял, съжалявам, но нещо се е объркало в твоя живот. Дори при животните по-силните помагат и това е някакъв вътрешен инстинкт. Малките кучета лаят. Големите – не! Човек, когато е уверен в себе си, силен и можещ, той ще подаде ръка.
– Продължаваме със скандалите. Цитирам заглавие – „Филип Буков изгони Иво Аръков от Би Ти Ви“. За това какво ще кажете?
– Когато Би Ти Ви спряха предаването „Мармалад“, водено от Радост Драганова и Иво Аръков, беше създадено „Животът по действителен случай“. В него обаче на Иво му остава само рубриката с класацията. Доколкото знам, това не го е устройвало като ангажимент и е поискал да напусне. Аз пък точно тогава бях излязъл от „Сървайвър“ и ме поканиха да заема неговото място. Дори на първите снимки Иво дойде да ми обясни какво трябва да правя. Никога не е имало напрежение между нас.
– Всеизвестен сте с вашите произшествия. Преживяхте тежки катастрофи, имате много счупвания след инциденти. Кое е здраво по вас?
– Не съм си чупил тазобедрена кост, таза, гръбнака… Но аз съм си пакостник още от дете. Винаги когато се търсеше някой да направи беля, исках да изпъкна пред останалите. То това си е и его – да се докажеш първо на себе си, а после и пред другите. В нашата професия се работи с много суета и всеки иска да е пионер в онова, което прави.
– Ваш спаринг партньор като боксьор е бил Тервел Пулев. Мислили ли сте как щеше да се развие кариерата ви, ако бяхте останали в бокса?
– Мислил съм, и то неведнъж. Бях добър в бокса, но на местно ниво. На международния ринг не беше така. След прекратяването на спортната кариера сигурно щях да уча в НСА треньорски профил и след това да работя като треньор. Така че не съжалявам за избора, който съм направил, и че се отказах от бокса.
– А съжалявате ли, че в продължение на три години сте употребявали наркотици? Какъв урок ви даде това подхлъзване?
– Просто имах такъв период, но не мога да кажа точно дали бяха две или три години. Хайманосвах по заведенията и като излизахме през уикендите, сме пили и сме взимали някакви неща. Не съм бил от онези, които още със ставането започват с наркотиците. В моя случай не говорим за наркомания, а за простотия. Или както казваше на баща ми дядо му – „пишлигари“. Но пък в този период научих, че най-ценният и невъзвръщаем ресурс е времето. Това ми даде важен урок как съм си загубил две-три години от живота, в които, вместо да прогресирам, съм регресирал.
– Вече не посягате към наркотиците, така ли?
– Не, не посягам. Даже и алкохол не пия.
– След „Сървайвър“, където имахте проблеми със сърцето и на няколко пъти припадахте, ви предложиха да ви направят операция, но вие отказахте. Изплашихте ли се?
– Не. Искаха да ми сменят клапата и да ми сложат пейсмейкър и аз се консултирах със спортен кардиолог. Той ми обясни, че имам нещо на сърцето, но не е рядко срещано, особено при трениращи, и ако водя нормален начин на живот, не би трябвало да се появи проблем. Затова реших да поживея известно време така и ако имам оплаквания, разбира се, ще взема мерки.
– В социалните мрежи вечно сте усмихнат, правите си майтапи. Но кога плачете?
– Много силно емоционален съм, макар да не ми личи. Винаги, когато съм имал тежки раздели с приятелките ми, съм плакал. Привързвам се към гаджетата ми и като дойде края на връзката, ми се отразява зле. Противно на мнението, че съм плейбой, аз с трепет очаквам да се прибера вкъщи и някой да бъде там и да ме чака.
– Мислите ли за кариера в чужбина?
– Разбира се, че бих се радвал да ми се случи, но не го мисля и не го планирам. Живея тук и сега, а тук и сега работата ми е в България. Ако обаче ми се удаде възможност – бих я грабнал. Да се реализираш в чужбина си трябва и доза късмет. Надявам се и при мен да се случи.
– Виждате ли се с „Оскар“?
– С „Икар“ – бих се радвал. Оскарът малко далечен ми се струва. (Смее се.)
Антон СТЕФАНОВ