„Франкенщайн“ – ослепителна визия, наивен разказ

„Франкенщайн“ (Frankenstein), 2025, САЩ/Мексико, сценарист и режисьор Гийермо дел Торо, продуценти Дж. Майлс Дейл, Гийермо дел Торо, Скот Стъбър, оператор Дан Лаустсен, художници Тамара Дивъръл, Бранд Гордън, Селестрия Киминс; костюми Кейт Хоули, музика Александър Деспла, в ролите: Оскар Айзък, Джейкъб Елорди, Миа Гот, Кристоф Валц, Чарлс Данс, Ларс Микелсен, Феликс Камерер. Награди и номинации: Graffetta d’Oro от Венеция, на публиката от Савана, пет номинации за „Златен глобус“ (за драматичен филм, режисура, главна мъжка роля на Оскар Айзък, поддържаща мъжка роля на Джейкъб Елорди, оригинална музика). Netflix.

Най-сетне се добрах до възхвалявания „Франкенщайн“ на мексиканеца в Холивуд Гийермо дел Торо. Базиран е върху прославения роман „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818) от Мери Шели. И не е просто поредната от многобройните му екранизации след „Франкенщайн“ (1931) на Джеймс Уейл, а ослепителен романтично-готически-фантастичен спектакъл за опасността на амбицията, лимита на човешките възможности, любовта и борбата между Доброто и Злото.

Разделен е на три части: прелюдия, разказът на Виктор Франкенщайн и разказът на Съществото. 1857 г. Близо до Северния полюс датски кралски кораб е заседнал в айсберг. Хората са изтерзани. Капитанът (Ларс Микелсен) дава заповеди. В бялата пустош се появява ранен мъж – барон Виктор Франкенщайн (Оскар Айзък). Приютяват го на кораба. Изведнъж връхлита огромно човекоподобно същество, облечено в дрипи. Избива неколцина от моряците. Франкенщайн казва, че е дошло за него. Той го е сътворил. 

Разказът му тръгва от детството с деспотичния баща лекар (Чарлс Данс), който не успява да спаси по време на раждане любимата му майка, а по-късно самият умира. Самотен и угнетен, младежът решава да създаде от мъртъвци същество с безкраен живот. За целта му помага прагматичен бизнесмен (Кристоф Валц) – чичо на Елизабет (Миа Гот) – годеница на брат му Уилям (Феликс Камерер). Осигурява му тотално финансиране… Когато планът му е изпълнен, Виктор започва да се бои от своето творение (Джейкъб Елорди) и го оковава във вериги. Елизабет се появява и в сърцето й се пръква нежност към Съществото. Случват се куп злокобни неща.

Съществото влиза в каютата при капитана и Виктор й разказва своята версия на патилата на самотата и безсмъртието… След огромния пожар, запален от барона, се оказва в изоставена ферма, пълна с плъхове. А като идват ловци и семейството им, Съществото се грижи тайно за тях и е наречено „горски дух“. Сприятелява се със сляп старец и се научава да му чете: от Адам и Ева до „Изгубеният рай“ на Милтън…

Гийермо дел Торо се е подготвял над двадесет години за този проект, чиято реализация се осъществява чрез стрийминг гиганта Netflix, където Алфонсо Куарон създаде прелестния черно-бял „Рома“ (2018), а Мартин Скорсезе – епоса „Ирландецът“ (2019). Във филма, направен с феноменален размах спецефектите са сведени до минимум – почти всичко е постигнато с фантазия и сръчност.

Атмосферата е умопомрачителна – от белотата на снега, през имиджа на Виктор като рок звезда, до разкошните зеленикави рокли на Елизабет. А Съществото – с превръзка или наметнато, предизвиква едновременно ужас и съпричастност. Отново след „Формата на водата“ (2017) и „Улицата на кошмарите“ (2021) Гийермо дел Торо е с датския оператор Дан Лаустсен.

Оскар Айзък е трескав и опасен – нищо общо с кънтри музиканта, изгубен в Ню Йорк от „Истинският Люин Дейвис“ (2013) на братя Коен. Джейкъб Елорди е като амфибията от „Формата на водата“ – и страшен, и симпатичен. Направо магнетичен. С веригите без напън препраща към прикования Прометей.

Известно е, че Гийермо дел Торо обича готиката, ужасите, чудовищата и макабрените сюжети, но във „Франкенщайн“ с непрестанната прекрасна музика на Александър Деспла постига нещо като опера. Визуално умопомрачителна, новата екранизация на „Франкенщайн“ е колкото подробна, толкова и наивна.

С петте номинации за „Златен глобус“ филмът влиза в голямата годишна надпревара. Не ми се вярва да постигне успеха на „Формата на водата“ (четири Оскара, включително за филм и режисура), но си струва гледането.   

Геновева Димитрова

Последни публикации