Във феноменалното лято на „Одисея“, с която Кристофър Нолан доказва, че киното няма да умре, само сериали могат да конкурират епоса на холивудски режисьор № 1. Любопитното е, че както „Одисея“, така и поредиците „Нос Страх“ и „Домът на Дракона“ анализират в глобален и в по-камерен контекст вечни теми, които дефинират битието на цивилизацията: манипулацията, жестокостта, войната. Успехът на продукциите се дължи на още един безапелационен в индустрията факт – сценарият е базиран на литература. Факт, който българското кино най-често неглижира, поради което постига спорни резултати, но това въобще не го вълнува, тъй като държавата му дава пари, за които после не му иска сметка, а пък мнението на зрителите рядко го интересува.
Хронологията на „Нос Страх“ започва през 1957 година, когато излиза романът на Джон Д. Макдоналд „Екзекуторите“, в чийто фокус е хуманността като обтекаемо понятие в американската съдебна и човешка система. В началото на 60-те години Дж. Лий Томпсън пръв посяга към историята, за да режисира Грегъри Пек като адвоката Сам Боудън, чието свидетелстване вкарва зад решетките Макс Кейди, изигран от Робърт Мичъм. След години вече бившият затворник започва да тормози семейство Боудън, отдавайки се с наслада на отмъщението за несправедливата присъда. Три десетилетия по-късно на Кинопанорамата гледахме „Нос Страх“ на Мартин Скорсезе с Робърт де Ниро срещу Джесика Ланг и Ник Нолти, а от екрана лъхаше ужас като от класиките на Хичкок. Сред продуцентите е и самият Стивън Спилбърг. За да засвидетелстват уважение към по-възрастните си колеги, Скорсезе и Спилбърг тогава канят Грегъри Пек и Робърт Мичъм за епизодични персонажи. А сега Скорсезе и Спилбърг са изпълнителни продуценти на хорър трилър сериала „Нос Страх“, който мина премиерно по Apple TV. Хавиер Бардем прави ролята на живота си – неговият Макс Кейди, изтъкан от стремеж за възмездие и перфидна параноя, превръща в ад живота на Анна и Том Боудън и невинната им дъщеря. Ексцентричната Ейми Адамс и красавецът Патрик Уилсън са юристите, замесени в драматичните житейски обрати на Кейди. Още когато видяхме Хавиер Бардем като социопата наемен убиец Антон Чигър в „Няма място за старите кучета“ на братята Коен, стана ясно, че той умее да дълбае в подсъзнанието на подобни психари и да вади от там неочаквани пластове. Бардем просто вае дори чаровния в началото Кейди до бруталния манипулатор и садист, предизвиквайки дебата за многото лица на злото. Ник Антоска, който стои зад поредица от тв формати по истински криминални събития и хоръра Antlers, ловко дирижира противопоставянето между Боудънови като представители на бялата висша раса и рецидивиста Кейди, който говори английски с акцент. Най-изненадващото обаче е, че публиката дълго не приема Кейди като чудовище. Да, той е лошият, но доброто рядко е само в бяло. Съмненията в така наречените ценности постоянно нарастват, противоречията също. „Кейди не е човек, който само руши, той е воден от болката си“, твърди Хавиер Бардем за протагониста в може би най-мрачния сериал в колекцията на Apple TV. И нещо много важно – сериалът не повтаря вече казаното в двата предишни филма. Саундтракът е забележителен, акцентирайки върху естетиката на студения страх.
Кой, защо и как плаща греховете на другите по вертикала е и сред кардиналните въпроси в „Домът на Дракона“, чийто трети сезон приключи преди броени дни. Защото и в измисления свят Вестерос политиците са също толкова безскрупулни към „обикновените“ хора, колкото и в реалността или в Одисеята на Омир. Както казва Одисей на финала, грешките ще бъдат забравени и човечеството никога не се учи от тях.
А „Домът на Дракона“ започна и завърши сезона с битки и с достатъчно екшън, за да получи една от най-високите оценки в IMDb, продължавайки да се измъква от сянката на „Игра на тронове“. Но критици коментират, че въпреки отделните победи в битките, героизмът е дискредитиран. Търсещите смисъла зрители трудно могат да посочат достойния, заслужаващ властта, която ще бъде употребена за достойни и богу угодни цели. Няма кой да седне в Железния трон – така, както Одисей се отказва от своя в Итака, за да търси опрощение за сторените злини, докато с другарите си унищожават Троя. Третият сезон в „Домът на Дракона“ завършва с опустошението на Тъмбълтън – войнолюбецът Демон Таргариен продължава да четка егото си, докато се лее невинна кръв, а мирът остава мираж. Всичко е борба за власт, победата е за най-жестокия и най-безчувствения. Историята не е за хората, тя е за войната. Това е и посланието на самия Дж. Р. Р. Мартин в книгата „Огън и кръв“.
Както се знае, „Домът на Дракона“ е сред най-печелившите сериали на НВО и студиото вече работи по четвъртия сезон, който ще излезе през 2028 г. Преди това почитателите на жанра ще гледат втория сезон на „Рицарят на Седемте кралства“.
Албена Атанасова