„Грешници“ (Sinners), 2025, САЩ, сценарист и режисьор Райън Куглър, продуценти: Зинзи Куглър, Сев Оханян, Райън Куглър; оператор Отъм Дюралд Аркапау, художник Хана Бийчлър, костюми Рут Е. Картър, музика Лудвиг Йорансон, в ролите: Майкъл Б. Джордан, Хейли Стайнфелд, Майлс Кейтън, Джак О’Конъл, Вунми Мосаку, Джейми Лоусън, Омар Милър, Бъди Гай, Делрой Линдо. Награди и номинации: 16 номинации за „Оскар“, 5 за BAFTA, награда за кастинг на Critics Choice Awardsнаграда за цялостен принос на Делрой Линдо от Денвър и други.
Отдавна филм не ми е причинявал безсъние. Защо, след като си има прекрасният ироничен вампирски хорър „От здрач до зори“ (1996) на Робърт Родригес по сценарий на Куентин Тарантино, с негово участие и на Джордж Клуни, е трябвало да се създаде подобие, но с чернокожи и вампири-ирландци?! Не, не е римейк, конструкцията е подобна и дори змия се мярва. Тъмнокожият 38-годишен Райън Куглър не крие, че филмът му е вдъхновен от „Здрач до зори“, но той е толкова външен и кух, че да се чуди и мае човек как е възможно да получи рекордния брой номинации за „Оскар“, че и от BAFTA не е подминат.
Мисисипи. Малко градче през 1932 г. Чернокожото момче Сами (Майлс Кейтън), цялото в кръв и с разглобена походка, влиза в храм, понесло остатък от китарен гриф. Майка му рипва, но пасторът, който му е баща, я усмирява, прегръща момчето и му говори за Бог и Сатаната, т.е. да се откаже от китарата.
Действието ни връща ден преди това. Чернокожите брадати близнаци Смоук и Стак (Майкъл Б. Джордан) са ветерани от Първата световна война, отъркали са се в Ал Капоне в Чикаго и сега с пълен камион провизии са се върнали в родното градче с намерението да отворят джук-джойнт (нелегален клуб за пиене и музика). Срещат се с белия расист Хогууд (Дейв Малдонадо), връчват му пътна чанта, претъпкана с пари, и се сдобиват с барака, за да осъществят плана си. Виждаме Сами на памукова плантация, а после – с китара и близнаците. Братовчед им е. На гарата забират стария хармонист-пианист Делта Слим (Делрой Линдо). Сами забелязва, че бяла девойка (Хейли Стайнфелд) гледа втренчено единия близнак. Оказва се, че той я е зарязал. Другият отива при корпулентната Ани (Вунми Мосаку), която е изоставил, и я придумва да стане готвачка в заведението. Криво-ляво спретват екип от чернокожи. Такива са и посетителите на джук-джойнта, с изключение на бялата девойка. Обаче виртуозното блусарство на Сами възпламенява не само тях, а и банда ирландци-вампири (и девойката се оказва такава). Те се втурват в заведението и настава невъобразима кървава вакханалия. Малцина оцеляват. Отново виждаме Сами като в началото…
Персонажите, с незначителни изключения, са все грешници. Не съм гледала „Черната пантера“ (2018), нямаше да гледам и този филм, ако не бяха номинациите, но поне се насладих на вълшебна музика. Шведският композитор Лудвиг Йорансон в „Опенхаймер“ (2023) на Кристофър Нолан бе патетичен, но тук е невъобразимо прелестен. И изобщо музиката в този филм е решително най-прекрасният герой. Само че по едно време изпълнението на ирландски фолклор на вампирите е толкова дълго, че напомня мюзикъл. Да не пропусна – към края се появява и легендарният 88-годишен Бъди Гай.
Актьорският ансамбъл е добър. Младата операторка Отъм Дюралд Аркапау е снимала и дълги , и къси кадри, и тъмни, и светли – пресъздава атмосферата от началото на 30-те в американския Юг.
Не вярвайте на тези, които твърдят, че това не е филм за вампири. Вярно, той се занимава гръмовно с расизма и волята за свобода, но какъв щеше да е конфликтът, ако не бяха кръвопийците?! Не вярвайте и на тези, които твърдят, че към края си „Грешници“ се приближава до серотониновия вампирски романс на Джим Джармуш „Само любовниците остават живи“ (2013). Прочее, филмът на Райън Куглър има поне три финала.
Да отнесе и всичките 16 статуетки, пак няма да е добър. И не е за хвалене филм, където черните не са съвсем стока, но пък белите им изпиват кръвта и ги превръщат във вампири.
Геновева Димитрова