Литературните достойнства са очевидни от първата страница и не подлежат на спор“ – така възкликва в статия за Le Figaro френският писател и носител на Нобелова награда за литература Франсоа Мориак за романа Bonjour tristesse („Добър ден, тъга“) на младата Франсоаз Саган. През 1954 г. 18-годишната студентка в Сорбоната изпраща на издателство „Жюлиар“ ръкописа си и творбата й предизвиква земетресение в интелектуалния свят на Париж.
Заглавието е вдъхновено от стих на Пол Елюар, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, но историята е напълно нейна. Красивата 17-годишна Сесил, чиято майка е починала, е на лятна почивка на Ривиерата с баща си плейбой. Добре изглеждащият мъж, прехвърлил 40-те, е с поредната си млада любовница. По време на ваканцията се появява приятелка на покойната му съпруга, двамата се влюбват и решават да заживеят заедно. Дъщерята тийнейджърката обаче е решена на всяка цена да провали връзката им, която застрашава свободата й според собствените й разбирания. Романът, предизвикал скандал във Франция, е наситен с елегантност, меланхолия и психологизъм, твърде необясними за възрастта на авторката.
Книгата светкавично се превръща в световен бестселър, а невръстната Франсоаз влиза в окото на медиите. Иронична, интелигентна и абсолютно независима, с цигара в ръка и леко отегчено изражение – това е новата женственост. Родена е преди 90 години, на 21 юни 1935, като Франсоаз Куазо, но баща й е заможен индустриалец и не желае името й да се появява на корицата на изданието. И тя става Франсоаз Саган. Романът е публикуван на 15 март 1954 г., а на 24 май получава наградата на критиката. 19-годишната французойка получава нечуван за онези времена хонорар – 100 милиона франка (около $100 000) и ги харчи по-бързо, отколкото ги е спечелила. След литературния си успех Франсоаз се насочва към журналистиката. От списание Elle й поръчват поредица от статии за Италия и тя репортерства надлъж и шир из полуострова. Текстовете й са озаглавени „Здравей, Неапол“, „Здравей, Капри“, „Здравей, Венеция“… и това „Здравей“ се превръща в нейна запазена марка.
Наречена „очарователно малко чудовище“ от Франсоа Мориак, тя публикува и биографии, пиеси, песни, сценарии. Пише още десетки романи, сред които „Синини в душата“, „Обичате ли Брамс?“, „След месец, след година“, „Неподвижна буря“. Вълнуват я темите за любовта, скуката, изневярата, интелектуалната празнота на буржоазията и невъзможността за дълбока връзка. Героите й често са самотни, меланхолични, но винаги с особен чар и финес. Саган пише за света, който познава – парижкия интелектуален елит, за богатите, красивите, но изгубени хора. Много от произведенията й са екранизирани за киното и телевизията, а през 1979 г. дори председателства 32-рия филмов фестивал в Кан. Все пак толкова силно е въздействието на „Добър ден, тъга“ и толкова дълбоко е смущението, което предизвиква във френското общество, че романът остава най-известното й произведение.
Франсоаз пише през нощта и става късно през деня. Вечна тийнейджърка с дънки и еспадрили без чорапи, тя олицетворява новия начин на живот на младите хора без граници и задръжки. Живее така, както пише – бързо, свободно, опасно. Обсебена от огромния успех и купищата пари, често посещава известните нощни клубове и се изкушава от игралните маси. Известна е страстта й към спортните автомобили и обича да се носи с бясна скорост по улиците на нощен Париж. През 1957 г. претърпява тежка автомобилна катастрофа, а възстановяването й изисква продължително лечение с морфин, което води до пристрастяване. От този момент нататък тя влиза в цикъл на зависимости, от който никога не излиза напълно.
Франсоаз Саган никога не се вписва в традиционните представи за любов. През 1958 г. се омъжва за двадесет години по-възрастния издател Гай Шойлер, в когото намира бащината закрила. Но само две години по-късно двамата се развеждат. Скоро след това се омъжва за американския модел Боб Вестхоф, от когото има син, Дейвид, но и този брак приключва скорострелно. Любовните й връзки често са с известни личности от интелектуалните среди – актьори, писатели, музиканти. Говори се и за нейни романтични отношения с жени, включително с модната дизайнерка и журналистка Пеги Рош, с която съжителстват в продължение на години. Саган има и други подобни любовни афери, но никога не говори открито за своята сексуалност, за нея интимността е въпрос на връзка между личности, а не на пол или обществено одобрение. Освен това и не крие, че не обича да се обвързва, признава, че вярва в любовта, но не и в институцията на брака. Нейната представа за интимност е дълбоко свързана със свободата – както своята собствена, така и тази на партньора.
През 2002 г. е осъдена условно на една година за данъчни измами. Появяват се информации, че е пристрастена към кокаин и алкохол, а здравето й е влошено. В последните си години писателката живее тъжно – без пари и чекова книжка, тя е приютена от своята приятелка и последна спътница Ингрид Мешулам, която се грижи за нея и я подкрепя през последните й дванадесет години в парижкия й дом. След романа си Le Miroir égaré, публикуван през 1996 г., Франсоаз спира да пише и започва да се влошава физически. Скоро тежи само 48 килограма. Отива си в нищета на 24 септември 2004, на 69-годишна възраст. По време на погребението й звучи любимата й музика на Луис Армстронг.
Никой обаче не може да отрече, че е Франсоаз Саган е културен феномен, икона на интелектуалния шик, жена, която не се страхува да живее според собствените си правила с леко циничен, малко тъжен, но винаги изискан език. В един от последните си текстове тя пише: „Животът не ми е донесъл щастие, но ми донесе моменти, за които си струваше да живея“.