Преди 100 години излиза първата публикация на „Дехуманизацията на изкуството“ от Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт и бързо се превръща в един от ключовите трудове за международната културология със своя блестящ, достъпен, но дълбоко философски език. По повод юбилея издателство „Колибри“ предлага на българските читатели сборника в превод на Анна Златкова „Дехуманизацията на изкуството“ и други есета“.
Не само професионалната публика ще се наслади на изключителните текстове – „Педагогиката на пейзажа“, „Размишление за рамката“, „Въведение към един „Дон Хуан“, „Двете големи метафори“, „Произходът на държавата от спорта“, „Изкуството в сегашно и в минало време“, „В търсене на Гьоте отвътре“, „Интелектуалецът и другият“… Авторът като никой друг анализира ролята на интелектуалеца, който е „пиян по рождение“, изследва кризата на модерната култура и живота като реалност, в който истинското живеене е резултат на усещането, че се чувстваш изгубен, а „истинската любов е само опит да се разменят две самоти.“ „Едно от най-обременяващите неща е сблъсъкът с глупостта на ближния“, не се колебае Ортега-и-Гасет. Погледът му към радикалните промени в естетиката и социологията на XX век продължава да бъде без аналог. Категоричен е, че „всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази липса на значимост, която на свой ред не означава нищо друго, освен че изкуството е заело друго място в йерархията на човешките интереси и дейности“. Той ясно формулира тезата си – изкуството, което е „гръбнак“ на личността, се е отместило към периферията, превърнало се в „далечно, второстепенно и по-малко сериозно“, откъснато от емоциите и реализма.
Но Ортега-и-Гасет неслучайно е фаворит на артистите, които прокламират „чистото“ изкуство – за него то не би трябвало да се приема за високомерие, а за „голяма скромност“. „Освобождавайки се от човешки патос, изкуството губи каквато и да било значимост – остава само изкуство без други претенции… То няма право на съществуване, ако се ограничава във възпроизвеждане на действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде въображаем хоризонт“, убеден е прочутият испанец. Както се знае, той е от най-колоритните фигури в европейската хуманитаристика, истински пророк за бъдещето на Европа.
Роденият през 1883 година в Мадрид бъдещ философ е от семейство на либерали. Дядо му по майчина линия е собственик на всекидневника „Импарсиал“, където баща му Хосе Ортега и Муниля е главен редактор. Знанията, които получава в йезуитския колеж в Малага, ще окажат огромно влияние върху бъдещето му творчество. Учи в университетите на Билбао, Мадрид, Лайпциг, Берлин и Марбург. Към фамилията на баща си Ортега прибавя и тази на майка си, която е Гасет. Когато се връща в Испания, е назначен за преподавател по психология, логика и етика в известен колеж, а през 1910 г. става професор по метафизика в академията „Комплутенс“ в Мадрид. През първата половина на XX век Испания вече е разпъната между монархизма, републиканизма и диктатурата. През 1914 г. Ортега-и-Гасет пише първата си книга – „Размисли за Дон Кихот“. През 1916 г. става съосновател на всекидневника „Ел сол“ („Слънцето“), където публикува две от най-важните си произведения – „Безгръбначната Испания“ и „Бунтът на масите“. „Ако всеки започне да прави изкуство и да претендира, че разбира от култура, какво ще стане с естетите, с тънките ценители на изкуството“, пита Хосе Ортега-и-Гасет в „Бунтът на масите“, донесъл му световна слава. Тук и сега едва ли има нещо по-актуално от повсеместното профанизиране, агресията на масовия вкус и неудържимата претенция за значимост, подпалена от така наречените социални мрежи.
„Масовият човек предварително се изпразва, разтоварва се от своята собствена история. Той няма никакви чувства към миналото, никакви връзки с него, покорен на всичко, което му се представя за „международно.“, обяснява преди десетилетия философът.
Статиите и лекциите в сборника му „Мисли за Европа“ са от най-цитираните във времето. Между тях са безсмъртните мъдрости, че пропитата с цивилизованост Европа се превръща в проблем за самите нас като европейци, че всеки национализъм е улица без изход и че омразата е чувство, което води до изчезване на ценностите.
Преди Гражданската война в Испания Хосе Ортега-и-Гасет е избран за депутат от републиканците, но бързо е разочарован от тях и е отвратен от комунистите. Напуска Испания, за да заживее във Франция, Холандия, Аржентина и Португалия. През 1948 година се връща в Мадрид и основава хуманитарен институт, в който преподава до смъртта си през 1955. До края на живота си либералът няма общо нито с франкизма, нито с масите, които приемат диктатурата на Франко.