Поклонниците на Габриел Гарсия Маркес в 37 държави не спират да четат последната непубликувана досега творба на великия колумбийски писател, която е литературното събитие на 2024 г. Премиерата е посветена на рождената му дата, 6 март, макар че стават и 10 години от смъртта му. Великият Габо е на 87, когато на 17 април 2014 отлита към отвъдното. Официалната международна премиера на „През август ще се видим“ беше в Института „Сервантес“ в Мадрид. В България е по книжарниците със знака на „Лъчезар Минчев“ и в превод на Емилия Юлзари.
Интересът навсякъде е изключителен не само заради традиционната читателска еуфория към сюжетите, езика и магическия реализъм на Маркес. Оказва се, че носителят на Нобелова награда за литература приживе е предупредил синовете си, че не желае да тиражират финалното произведение в неговата кариера. Маркес просто не е харесвал написаното и се е разпоредил то да бъде „заличено, защото не струва“. Но дали Гонсало и Родриго Гарсия Барча са прекрачили волята на баща си? Те вече споделиха пред медиите, че съвестта им е чиста, тъй като към края си Маркес им е казал да правят каквото искат, когато той вече няма да е жив. Така че двамата спят спокойно без угризения. Наследниците уточняват, че не са имали никакви колебания, тъй като с литературните им агенти и с издателите са преценили, че достойнствата на „През август ще се видим“ не отстъпват по нищо на тези от прочутите четива, създадени от световния творец.
„Не е толкова прецизно шлифован като другите му романи, но е също толкова категорично изпълнен със смисъл. А баща ни говореше друго, защото вече просто не осъзнаваше реалността“, казва Родриго Гарсия пред Би Би Си. Пак той в книгата си „Габо и Мерседес, едно сбогуване“ споделя, че баща му е на 70 години, когато признава пред него, че настъпва нов момент и ще престане да пише дълги романи. Защото главата му „не може да побере огромната архитектура“ и оттук нататък текстовете му ще бъдат по-кратки.
Маркес работи десет години по сюжетните линии и интриги в шест части, като всяка от тях може да се чете и като самостоятелна глава. Страниците са 122. Наследниците му припомнят, че през последния отрязък от житейското му време той е в лапите на деменцията, която убива способността му да пише, да чете и да разчита на паметта си. Именно заради това си ментално състояние авторът на продадения в 10 милиона копия роман „100 години самота“ се чуди дали „През август ще се видим“ трябва да види бял свят. Маркес прави пет чернови, на които се базира окончателната редакция. Зад нея стои Кристобал Пера, доктор по латиноамериканска литература в Тексаския университет, който е редактор и на двете книги, публикувани преди смъртта на Маркес – мемоарите му „Да живееш, за да го разказваш“ и „Спомен за моите тъжни проститутки“. Пера е силно свързан с вълшебника на словото – той му е така посветен до фанатичност, че се чувства като реставратор, който се труди върху платно на голям майстор. Но Пера не е променил и дума от записките, всичко е било завършено, само се е съобразил със забележките, оставени от Маркес в ръкописа.
Пера уточнява още, че романът е част от планирана от Габо голяма серия от по-къси или по-дълги романи, посветени на любовта в зряла възраст – като „За любовта и други демони“ и „Спомен за моите тъжни проститутки“. В книгата са включени и няколко факсимилета от страниците с ръчно нанесени от Маркес поправки. Според Кристобал Пера „През август ще се видим“ може да предизвика преосмисляне на авторовата философия. В романа няма много герои, а общуването между тях е епизодично, макар и разтърсващо. И нещо много любопитно – издателката Пилар Рейес припомня, че през 1999 г. в Мадрид самият Гарсия Маркес казва на Жозе Сарамаго, също Нобелов лауреат, че пише роман, чиято първа глава се казва „През август ще се видим“.
Маркес разказва историята от името на главната героиня Ана Магдалена Бах – жена на средна възраст с щастлив 27-годишен брак. Тя е кръстена на втората съпруга на гениалния композитор Йохан Себастиан Бах, която му ражда 13 деца и въпреки че е певица, денонощно преписва партитурите му. На всеки 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, където преди осем години е погребана нейната майка. С джинси, риза на шотландско каре, обикновени обувки с нисък ток на бос крак, сатенен чадър за слънце и ръчна чанта, като целият й останал багаж се побира в плажен куфар. Слага букет от бели гладиоли на гроба, разказва на майка си какво й се случило във времето от предишния август, а после преспива със случаен мъж. Ана Магдалена е омъжена за музикант – пианист, диригент и директор на Консерваторията, двамата са родители на момче и момиче, но това не й пречи да прелюбодейства на острова и да се превърне, макар и за кратко, в друга личност. Тя с лекота се движи между „неустрашимите прасета и голите деца“, преминавайки с очукан автомобил през алея с кралски палми, където са плажовете за богатите туристи, за да стигне до най-стария и най-неугледния хотел. Ана е само на 46, но вече се страхува да не бъде завлечена в старостта от бита, от до болка познатия съпруг, от липсата на изненади. Но ако е готова да промени живота си, то не е заради мъжете, с които преспива, а заради гроба, който предизвиква трансформациите й. Защото нито мъжете, нито секса с тях, нито изживяванията, нито книгите с фантастика в багажа й се повтарят. А това е заветът на майка й. Неслучайно синовете на Маркес твърдят, че баща им е бил истински феминист, тъй като е израснал сред силни жени, които бдят като орлици над него – баби, майка, лели, сестри, а съпругата му Мерседес продължава тяхната традиция.
17 години е забранено да бъде издаван в България
Санкцията е наложена заради некоректно отношение при заплащане на авторските права на гениалния писател
50 години от живота и творчеството на Габриел Гарсия Маркес се пазят в архива „Хари Рансъм“ на Тексаския университет, където, естествено, вече може да се прочете и „През август ще се видим“. Достъпни онлайн са над 27 000 изображения – всички творби на Маркес, 22 албума, тетрадки, мемоари, сценарии, снимки. Семейството на писателя се грижи наследството му да достигне до масовата и широка публика, а не да остане затворено в елитарните литературни кръгове на различните континенти.
Заради некоректно отношение от страна на български издатели Гарсия Маркес и неговата агенция в продължение на седемнадесет години – между 1993 и 2010, отказват да продават права за преводи на неговите творби на български език. Маркес разбира, че е бил лъган, когато през 80-те идва в София. Самият Тодор Живков му е връчил Димитровската награда на церемония в Мексико, но това няма как да попречи на тукашните нарушители на авторските права и на морала. Освен всичко друго, някои от книгите му излизат у нас през соца в безобразно полиграфическо състояние.
