Килиън Мърфи, за когото всички говорят покрай виртуозното му превъплъщение във физика Робърт Опенхаймер, за което получи американските награди „Оскар“ и „Златен глобус“ и британската БАФТА, отдавна е сред най-силните актьори на Европа и Холивуд. 47-годишният ирландски интелектуалец с пронизващи сини очи – интроверт с непоносимост към червените килими и благодарствените речи, има страхотни образи в досегашната си възходяща кариера, но грандиозният вселенски шум сега го настигна заради бащата на атомната бомба във филма на Кристофър Нолан. Мърфи е споделял, че го интересуват странните персонажи, движещи се по ръба на легитимната нормалност. Всяка трансгресия, всяко двусмислие в тях са добре дошли за него. Колкото повече меланхолия или истерика, толкова по-възбуждащо е за актьора. „Много е стимулиращо да дълбаеш в невралгичните зони“, твърди Мърфи, за когото славата е равностойна на „прецакана глава“.
Като творец, който се вълнува най-вече от страховитите контрасти в човешката природа, Килиън Мърфи изпитва дълбока неприязън към технологиите и социалните мрежи. В дома му няма интернет, избягва да дава интервюта. Сцената обаче го влече от тийнейджър – с брат си и приятели от училище сформират авангардна рок група Sons of Mr. Green Genes. „Исках да се занимавам с музика и за кратко изглеждаше, че ще се получи“, признава той доста по-късно пред Би Би Си. Под натиска на фамилията – баща му работи в Министерството на образованието, а майка му, баба му, дядо му и вуйчовците му са учители, той отказва договор на звукозаписно студио. Парите за правата на песните, написани от Килиън Мърфи са твърде символични, а пък брат му още е ученик. Но Мърфи на свой ред обявява „не“ на семейните амбиции, когато на 20 години напуска юридическия факултет в университета на Корк, за да стане актьор. Всички са изненадани, защото в началото се включва в постановки, за да „убие времето през уикенда, заради купона, заради момичетата“, но после се оказва, че сцената го завладява. След няколко любителски представления влиза в „Диско прасета“ – пиеса за двама ирландски тийнейджъри, и заминава на 18-месечно турне. Докато представлението обикаля по сцени в Дъблин, Единбург, Лондон, Австралия и САЩ, Килиън се запознава с бъдещата си съпруга – музикантката художничка Ивон Макгинес, която междувременно се е включила в трупата.
В киното дебютира през 1999 година – в The Trench, за битката при Сома през Първата световна война. На 30-та минута го взривяват на парчета. Следват още няколко епизодични и поддържащи участия. Големият пробив е в „28 дни по-късно“ през 2002 година – научнофантастичния филм на ужасите на Дани Бойл за вирус, пуснат от маймуни, който довежда хората до убийствена ярост и унищожава почти цяла Англия. Мърфи е куриер на велосипед, който след кома се събужда в болницата насред кошмара. Постапокалиптичната драма разкрива пълния разпад на обществото и е увертюра към бъдещия бум на зомби жанра в киното. В „Генезис“ е Робърт Фишър, който трябва да даде отпор на екип, опитващ се да влезе в подсъзнанието му, за да внедри ключова идея. Героят му е наследник на умиращ мултимилиардер – истински комплексар в сянката на всемогъщ баща.
Според много критици една от най-добрите роли на Мърфи е във „Вятърът в ечемичените полета“ на Кен Лоуч – драма за двама братя, въвлечени в борбата за независимост на Ирландия след Първата световна война. Героят на Мърфи е студент по медицина, който се включва в ИРА точно преди да замине за Лондон, където го очаква престижна работа. Мирът не носи очакваното спокойствие, братята стават все по-разделени във възгледите си. Разказът е за това как обикновените граждани могат да бъдат радикализирани от терор, спонсориран от държавата. Филмът има „Златна палма“ от Кан. Мърфи е транссексуална жена в „Закуска на Плутон“ на Нийл Джордан, в „Дюнкерк“ – историческия епос за един от най-тежките моменти на британската армия по време на Втората световна война, дори няма име. Знаят го като „треперещият войник“ – офицер, който въплъщава целия ужас на преживяната катастрофа. Всъщност той винаги изпипва до съвършенство и най-малките роли – и в „Момичето с перлената обица“, и в „Студената планина“.
Приятелството им с Кристофър Нолан датира отдавна. Мърфи не успява да спечели Брус Уейн на кастинга за „Батман в началото“, но режисьорът толкова е впечатлен от него, че му дава второстепенния д-р Джонатан Крейн-Плашилото. А после го кани за всичките си следващи филми.
Пословични са чудесата от храброст, които Килиън Мърфи прави за персонажите си, за да излъчва максимална достоверност. Не яде месо в продължение на 15 години, страхувайки се от болести, предавани от животни. „Гледах предаване за това колко лесно е да се разболееш от луда крава – повече не можах да посегна към пържолите“, мотивира се той. Но заради ролята си в „Остри козирки“ – от 2013 до 2022 г. той е гангстерът Томи Шелби в известния сериал – се налага да натрупа мускулна маса и треньорът му препоръчва да прояде месо. За ролята си във филма „Закуска на Плутон“ епилира гърдите и краката си. Почти гладува по време на снимките на „Опенхаймер“. Според Емили Блънт, която в лентата е съпругата на Опенхаймер, Килиън Мърфи хапва само по бадем на ден. Целта му е да постигне характерните физика и силует на болезнено слабия учен, за когото се знае, че залага най-вече на мартини и цигари. Гладът изпълва Мърфи с пращяща енергия – също като Опенхаймер, който пие и пуши, но не се храни.
Докато кариерата на Мърфи процъфтява през последните две десетилетия, жена му Ивон създава късометражни филми и други експериментални арт произведения. А той се завръща в театъра в представлението „От Голуей до Бродуей и обратно“, с което се отбелязва 35-ата годишнина на Druid Theatre Company, от където стартира пътят му в изкуството.
„Като всеки велик актьор, Килиън си позволява да бъде уязвим – за да създаде образи, които имат стойност. Уязвим по начин, който го прави силен“, казва Кен Лоуч за него. Директорите на кастингите продължават да предлагат роли на Мърфи, които изискват от него да се бие и да убива, докато лицето му изразява болезненост, примирение и отвращение към насилието. Но Мърфи и досега не крие, че предпочита театъра – всяка вечер може да е различен и да коригира недостатъците в обживяването на персонажа. Докато пред камерите винаги е много нервен, защото филмът остава и няма как да промени изпълнението си в него.
Очаквайте го като учител психар във филма „Стив“
Действието се развива в единствен ден – в поправителен интернат за непълнолетни престъпници
Следващият филм на Килиън Мърфи е с работно заглавие „Стив“ – историята стъпва върху романа на Макс Портър „Шай“, но сюжетните нишки в литературния първоизточник ще бъдат преформатирани. Централният герой няма да е 16-годишният Шай, а неговият учител, изигран от Мърфи. Действието ще се развива в единствен ден – в поправителен интернат за непълнолетни престъпници, ръководен от Стив, който се опитва да овладее изблиците и поведението на питомците си, но психиката му не издържа и той започва да губи собственото си душевно равновесие. Зад продукцията стоят компанията на Мърфи Big Things Films и Netflix. Режисьор е Тим Майлантс. Той и Мърфи са заедно в „Малки неща като тези“ – филма на белгиеца, с който откриха фестивала в Берлин този февруари. Драмата, на която Мърфи е продуцент заедно с Бен Афлек и Мат Деймън, е потресаваща. През 1985 година въглищар търговец, в ролята е Мърфи, научава, че в неговия град „работят“ така наречените перални „Магдалена“ за „пропаднали“ млади жени. Оказва се, че след 1922 г. 10 000 жени и момичета са подложени на огромни лишения и са третирани като робини – до началото на 90-те. Католически монахини налагат в пералните режим на страх, а бебетата на самотните майки са отнемани и принудително давани за осиновяване. Всяка десета „магдаленка“ е умирала.
Албена АТАНАСОВА
