Кирил Хаджиев-Тино е поредният праведен от риалитито на Би Ти Ви „Трейтърс: Игра на предатели“, който си тръгна след гласуване на кръглата маса. Певецът влезе в оспорвана битка с Владо Николов, но в крайна сметка я загуби и трябваше да напусне предаването.
Дори и да не стигна до финала на „Трейтърс“, за Тино 2025 година е впечатляваща в професионален план. Песента му с Роби „Налей“ се превърна в тотален хит и според мнозина именно тя е парчето на годината.
– Тино, за вас приключението „Трейтърс: Игра на предатели“ приключи. Как се чувствате, след като си тръгнахте от риалитито?
– Изключително развълнуван. За разлика от другите ми преживявания в риалитита, тук няма място за съжаление, защото играта е сложна, с много коридори, по които тече мисълта ти, а и е натоварваща. Решенията, които взимаш, са толкова много, че си като в центрофуга и когато излезеш от нея, все още си задъхан. Питаш се: „Какво се случи?“. В същото време ти се иска да се впуснеш пак в това приключение, но този път с повече опит, знаейки какво да наблюдаваш и на какво да обръщаш внимание. Наистина в „Трейтърс: Игра на предатели“ е толкова натоварено, че след като излезеш, ти остават само вълнението и размишленията.
– Все пак не ви ли е яд, че отпаднахте на няколко крачки от финала?
– Не! Яд може да имаш, ако си бил на косъм да направиш нещо ключово, но не си го направил. В „Трейтърс“ е такъв екшън, че съзнаваш по колко неочакван начин можеш да си тръгнеш. Начин, който дори не зависи толкова от теб понякога. Разбира се, много неща зависят от теб, включително и да играеш така, че да не си подходящ за убиване. Но да не забравяме, че може да те убият и през нощта. Именно заради това първите ми думи, когато се изправих пред всички на кръглата маса, бяха: „Радвам се, че си тръгвам тук, пред вас, а не съм убит в съня си“.
– Вие самият очаквахте ли да си тръгнете от кръглата маса?
– Вотовете на кръглата маса бяха изключително объркани и някои хора гласуваха само защото трябваше да се гласува за един от двамата – за мен или Владо. Логиката на Георги Коджабашев донякъде ме изненада и беше странна, защото през деня ми се стори, че той се убеди, че съм праведен. А и много хора знаеха, че и аз, и Владо сме праведни. Ако сега мога да преживея пак случилото се на масата, бих се опитал да извадя нещата от този дуел между мен и Владо. След като цял ден се провокирахме, вече бях убеден, че той е праведен. И на всички на масата щях да кажа: „Хора, знам, че усещате, че става дума за битка между двама праведни. Затова нека се опитаме да обърнем нещата, да помислим малко и да се насочим в друга посока“. Но е лесно да се каже сега, когато всичко е минало…
– Бихте ли изиграли ролята на предател?
– С голямо удоволствие. Това е най-голямото предизвикателство в тази игра. Мислех си, че най-трудно е да си праведен, но като си дадох сметка какъв живот са водили предателите с двойствената си игра, с недоспиването заради конклавите и цялото им напрежение, определено това е най-сложната роля.
Сега, когато с приятели играем настолни игри тип „Трейтърс“, които не бях играл, преди да вляза в предаването, често ми се пада да съм предател. И в първите пъти, когато трябваше да влизам в тази роля, виждах как се затварям, как се променям и въобще не бях добър. Но сега, благодарение на тези настолни игри, си мисля, че в „Трейтърс“ бих се справил по-добре като предател.
– Виждахте ли се на финала?
– И да, и не. Докато си в предаването, постоянно очакваш убийство и нож в гърба, особено ако те считат за по-силен играч. Във формат като „Сървайвър“, в който съм бил, виждаш преимуществото си като сила и имаш няколко решения – с отбора или пък да побеждаваш в игри като индивидуален играч. В „Трейтърс“ всичко е по-комплексно и няма една права линия, по която да спринтираш. От много места могат да дойдат неочаквани удари и проблеми. Затова и някак си приемаш, че можеш да си тръгнеш във всеки един момент. По тази причина винаги, когато имах възможност да взема щит, го правех. Това е изключителен приоритет в играта.
– Да разбирам ли, че оцеляването в „Сървайвър“ въпреки суровите условия на джунглата е по-лесно, отколкото спасението в луксозната обстановка на имението в „Трейтърс“?
– Оцеляването в „Сървайвър“ може да е по-трудно за тялото, но там имаш ясна посока и цел, заради които да изтърпиш трудностите. Докато в „Трейтърс“ на петия ден мозъкът ми беше като в центрофуга, както вече казах. Изкарах в джунглата при много тежки условия над 40 дни, но едва към края се прокрадваха мисли колко би било хубаво да се прибера вкъщи и да си почина. В луксозното имение тези мисли дойдоха на петия ден. Толкова напрягащо беше.
– Кое е най-тежкото предателство, което се е случило в живота ви?
– Аз имам тази особеност бързо да рационализирам нещата и винаги да се опитвам да разбирам другите хора. Интересувам се от психология, а и винаги ме е вълнувало, когато някой направи нещо, какво се случва в неговата глава. Доста често не си даваме сметка, че никой не заспива с мисълта: „Аз съм злодеят на този свят и това е моята работа“. Всеки по някакъв начин е намерил своето оправдание и своята причина. Това не означава, че причината е правилна, но ние не знаем какви страхове се таят в другия и от какво се пази той. Имам вяра в хората и когато се случи предателство, си казвам: „Това не е лош човек, от когото нищо не може да стане“. Да, поставям някакви граници, когато трябва да се предпазя и решавам да държа този човек настрана занапред, но това не значи, че не мога да говоря с него за случилото се. Именно защото се опитвам да разбера другия, в момента не се сещам за някое конкретно и тежко предателство, което още ме гложди.
– Никога ли не ви е боляло от нечия постъпка?
– Мен ме заболява, когато човекът отсреща предава самия себе си и не се държи достойно спрямо живота като цяло. Аз самият се чувствам предаден, когато някой ми е показал, че може да бъде на ниво спрямо морала си и отношението си, а после разкрива слабости, които съм разчитал той да съобрази. В бизнес план виждам, че някои смятат за правилен начин да успяват, като надцакват първи другия. За много хора това в бизнеса е нормално. Но не – не е нормално. Това е лош бизнес, който руши отношения. Добрият бизнес е този, който съгражда добри отношения и от който може да береш плодове дълго време.
– Кой според вас е най-добрият играч в „Трейтърс“?
– 100 процента Бачорски. Няма две мнения по въпроса и не би трябвало да има. Той притежава качествата да играе тази игра в пълния й потенциал. Чета доста коментари в социалните мрежи, в които пише, че това не е просто игра. Да, то не е просто игра, но е ситуация, в която правилата са начертани. Влизайки в риалитито, ние сме се съгласили да играем играта. При предателите се виждат качества, които те може да проявяват и в реалния си живот, но кой не носи такива черти у себе си и кой няма потенциала да бъде измамник, лош човек или предател?! Всички имаме този потенциал. Само че в реалния си живот правим избор кое да прилагаме и кое не. Всички малко или много сме били в ролята на предател заради собствените си слабости и ако го отричаме, се обявяваме за съвършени, което е голяма заблуда.
– Какъв е най-ценният ви урок от „Трейтърс“?
– Наивността не е добродетел и да си наивен не те прави добър човек, а слаб. Много хора бъркат добрината с наивност. Наивността не е добро качество. Тя даже е по-лошо, отколкото подозираме. Това да не защитаваш себе си не е плюс. Да си истински добър човек означава да си силен, да знаеш как да прецениш другите и ситуациите, а не да ги съдиш. Да разбереш отсрещния и да погледнеш нещата и от неговата камбанария, но и да не изоставяш себе си.
– 2025 ли е вашата най-успешна професионална година?
– Да. Радвам се, че всяка следваща година има градация и определено 2025 надгради всичко досега.
– Заедно с Роби създадохте мегахита „Налей“. Разбрахте ли всъщност къде се крие магията на тази песен?
– Наскоро си говорихме с Юли от група „Молец“, разсъждавахме над песента „Налей“ и осъзнахме, че тя докосва не само женските сърца, но и мъжките. В тази песен има една по мъжки излята мъка, която се усеща и от двата пола. Това обединява и е една от причините парчето да е толкова обичано и хората да благодарят за него.
– Когато човек създава такава лична песен, то вероятно е преживял нещата, за които пее…
– Със сигурност, но и не е задължително да търсим буквалност. Артистът не е принтер, който изкарва 100-процентово огледално изображение на някое свое преживяване. Той само от нюанса на една емоция е способен да я умножи и да създаде история, понякога по-голяма от самия него.
– Очаквате ли от „БГ Радио“ да получите наградата за песен на годината?
– (Смее се.) Тези награди може и да са изненадващи понякога, но според мен „Налей“ е песента на годината. Поне така ми изглежда, чисто обективно. А дали ще бъде оценена от една независима институция, каквато е „БГ Радио“, има време да видим.
– Наградите са си награди, но признанието на хората към тази песен е изключително. Гледах видео, в което големият ни волейболен талант Алекс Николов – син на Владо Николов, пее „Налей“. Със сигурност това няма как да не ви радва!
– Като чуеш хора, които и да са те, да пеят думи, които си написал, и мелодия, която си споделил, е прекрасно. Много ме радват и клиповете на други музиканти, изпълняващи кавър на „Налей“ по време на живите си изпълнения. Минал съм по този път и знам какво е да правиш кавъри на песни, които обичаш и които са те вдъхновили, и сега като виждам това да се случва с наша песен, е най-хубавото.
– Разказвали сте историята за това как се е родила песента. Вие сте се събрали у вас с Роби по съседски да се видите, но след малко вече държите китари в ръце. Усетихте ли тогава, че „Налей“ ще стане голям хит?
– Със сигурност ни направи впечатление, че вероятно ще бъде успешна песен, но не подозирахме, че успехът й ще е толкова голям. Определено надмина очакванията ни.
– Нали сте наясно, че сега ще ви е доста трудно, тъй като много хора очакват да създадете още по-голям хит?
– Точно това създава голяма трудност на много артисти, но не мисля, че трябва да е така. Артистът е нужно да има свободата да създава музика, без да се притеснява дали тя ще е хит, или не.
– На вашите концерти се срещате с хиляди, но имате ли съкровен подарък от почитател, който ви е изключително скъп?
– На библиотеката ми с книги стои биографията на Ленард Коен (канадски поет, писател и изпълнител на песни – б.а.). Тази книга е от времето на първата ми група, с която свирихме на клубната сцена във Варна. След един от нашите концерти в клуб, когато публиката вече си беше отишла и излязох обратно да си прибирам нещата от сцената, биографията на Ленард Коен бе оставена до микрофона. Написах във Фейсбук статус и благодарих на този, който я е оставил, но така и не разбрах кой го е направил, защото никой не каза: „Аз бях“. Така че и сега благодаря за този подарък. Това е най-хубавата биография, която съм чел.
– Звездата ви изгря в „Гласът на България“ през 2019 година, участвахте в „Сървайвър“ през 2023, а сега и в „Трейтърс“… Кое е следващото риалити, в което искате да се пробвате?
– Когато получавах покани за първите ми риалитита, все се дърпах. Исках да следвам пътя, който съм си планирал, а не предаванията да пречат. Сега съм благодарен, че са ми се случили, защото тези риалитита като преживявания са много ценни. Вече съм си научил урока. Затова и приех да участвам в „Трейтърс“. Сега, ако бъда поканен в някое следващо, вероятно бих се съгласил, защото знам, че това са преживявания, които няма как да ти се случат по друг начин.
– Вашата приятелка завършва психология. Интересно ми е какво ви каза тя за вашето представяне в „Трейтърс“?
– Много си говорихме, като излязох от предаването, и сега, когато то се излъчва, само правим някои бележки. Не ми е посочвала грешки, тъй като не съм проявил в „Трейтърс“ някое качество, за което не сме си говорили и което тя да не познава.
– Догодина ставате на 30. Ще отпразнувате ли по по-особен начин тази годишнина?
– Доста се дърпам от празнуване на рождените ми дни, а когато наближат, съжалявам, че не съм се организирал и все в последния момент правя някакво парти. Но този път ми се иска да се отнеса с по-голямо уважение към хората, които са в живота ми, а и към себе си. Не знам дали ще е концерт. Концерти съм правил на рождения си ден и се усеща малко като да насочвам сам прожектор към себе си. Но тъй като знам, че най-пълноценен си, когато даваш, просто ще дам нещо на хората, които са ми най-близки и на които искам да благодаря. Затова вместо концерт ще направя голямо парти, на което да си изкараме добре, без да е насочен прожекторът към мен.
– Коя е следваща крачка на Тино?
– Следващата крачка със сигурност е издаването на втори албум. Вероятно няма да смогна до края на тази година, но за следващата планирам да съм готов. Предстоят и някои хубави колаборации. Съвсем честно си признавам, че най-добре работя, когато споделям преживяването си с друг. А в споделеността се случват по-красивите неща.
Антон СТЕФАНОВ