Красимира Стоянова е голямата звезда в традиционния новогодишен концерт на първи януари в НДК. Тя ще излезе на сцената в зала едно с Фестивалния симфоничен оркестър, диригент е знаменитият Емил Табаков. Меломаните ще се насладят на арии от прочути творби – „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Русалка“ на Антонин Дворжак, „Утро“ на Рихард Щраус и „Порги и Бес“ на Гершуин. В програмата са включени още произведения на Йоханес Брамс, Амилкаре Понкиели, Жул Масне, Ленард Бърнстейн, Нино Рота. Следващите овации за примата ще бъдат на 10 и 12 януари в Прага за Реквиема на Верди. Тя ще открие „Мартенски музикални дни“ в Русе с изпълнение от операта „Капричио“ на Рихард Щраус. Родното й Велико Търново ще я аплодира за първото издание на международния конкурс за оперни певци, който носи нейното име. Красимира Стоянова ще зарадва публиката на Триест и „Варненско лято“, ще открие сезона в Лозана.
Изключителната дама наскоро сподели още нещо, което донякъде е изненадващо – желанието си постепенно да се освобождава от прекомерно натоварване. „Има толкова много млади колеги, които трябва да пеят. Добре е всичко да остава в разумни граници. Не бих искала хората да започнат да питат „Докога?“, коментира тя пред журналисти. Всъщност в кариерата си световното сопрано неведнъж отказва роли – от мадам Бътерфлай до темпераментните жени на Вагнер. И никога не акцентира върху своята популярност. „България е голям авторитет в оперното изкуство. Самите италианци се отнасят с голямо уважение към нас – не защото имаме оперна школа, а защото имаме велики гласове“, лаконична е тя.
Едва ли обаче и директори на опери, и почитатели бързо и лесно биха се лишили от феноменалния талант и шармантното присъствие на Красимира Стоянова, камерзингерин на виенската Щатсопер, покорила „Метрополитън“ и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, „Ковънт Гардън“ и „Роял Албърт Хол“ в Лондон, „Ла Скала“ в Милано и много други престижни сцени. А и тя не спира да работи. Преди броени дни премиерата на диска „Моцарт. Стоянова“ се превърна в събитие от висока класа. То безспорно е посветено на композитора – в навечерието на 26 януари, когато вселената на класиката ще чества 270 години от рождението му.
„Интерпретациите на ариите се отличават с искреност, строгост и прецизност към текста, с автентичност, естественост, деликатност и финес. Не са много певиците, които могат да се върнат към Моцарт от младостта си. Експресията на Краси е пословична – може да оцвети с всяка дума, с всеки тон да направи състояние, а ние с оркестрантите да вървим с нея и да наслагваме в най-трудно възможната за реализиране стилистика.“, коментира диригентът Павел Балев. Под неговата палка Симфоничният оркестър на БНР участва впечатляващо в записите на албума, който е категорично постижения в момент, когато индустрията е в тотална криза по разбираеми причини. Според маестрото Красимира Стоянова показва как е задължително да се пее Моцарт – с изящност на фразата, с дълбочина, с внимание към всеки детайл. Неслучайно изборът на ариите е само неин. Албуми с партитури на Моцарт досега у нас са издали само трима забележителни артисти – Павел Герджиков, Никола Гюзелев и Александрина Милчева.
В някои от записите за „Моцарт. Стоянова“, правени само за десетина дни през лятото в Първо студио на БНР, се включват тенорът от Софийската опера Хрисимир Дамянов и двама сънародници със световен авторитет – цигуларят Светлин Русев и пианистът Людмил Ангелов. Те надграждат хармония и перфекционизма в деветте композиции. „Без Моцарт този свят по никакъв начин нямаше да бъде същият. И това не е клише. Какво бихме правили без тази музика? Не знам. Моцарт е ангелът, който ни е пратен отгоре. И ние имаме честта да го дишаме“, коментира Красимира Стоянова преди промоционалния за албума концерт „Геният на Моцарт“, който пък беше в зала „България“ на 5 декември – датата, на която умира великият композитор. Павел Балев и Красимира Стоянова споделят, че в това няма нищо случайно, въпреки че те са посочили този ден без подобни съображения.
Примата и диригентът Павел Балев са тандем от десетилетия
Съвместните им проекти са удостоени с куп престижни награди
Красимира Стоянова и Павел Балев са творчески партньори от десетилетия. Свързва ги приятелство още от младежките им години. Те са признати за един от най-респектиращите и успешни тандеми в жанра, както на сцената, така и в студиото. Новият диск „Моцарт. Стоянова“ е четвъртият им звукозаписен съвместен проект, като предишните са носители на най-престижни международни отличия. Албумите „Славянски оперни арии“, „Верди“ и „Верисимо“ с арии на Пучини, Чилеа, Маскани, Каталани и Джордано са признати и от критиката, и от публиката. Концертното им изпълнение на „Евгений Онегин“ със Симфоничния оркестър на БНР е недостижимо, твърдят експертите. Те са отличени с най-голямата награда за оперен рецитал в света – International Classial Musik Award. Всички продуценти, които след нея канят Красимира Стоянова, знаят, че тя работи с един от най-добрите диригенти в Европа.
Сега, по повод премиерата на „Моцарт. Стоянова“, Павел Балев припомня думите на своя преподавател в Музикалната академия академик Васил Казанджиев: „Моцарт – това е самоубийството на диригента“. „Моцарт е ювелирно изкуство, той трябва да бъде процес“, категоричен е Павел Балев. И уточнява, че при подготовката на албума нито той, нито Красимира Стоянова са се съмнявали, че трябва да го запишат в България с оркестъра на БНР.
Албена Атанасова