Тя бе една от емблемите на БНТ, прочут режисьор, учител на няколко поколения телевизионери. Отива си от този свят навръх Богоявление – 6 януари 2024 г., на 82-годишна възраст, но оставя след себе си незабравима следа.
Кажеш ли Ласка Минчева, се сещаш за националната телевизия и обратното. Под нейна режисура са създадени десетки емблематични предавания на БНТ, сред които „Мелодия на годината“, „Златният Орфей“, „Ален мак“, „С бъклица и дрян“, както и голяма част от новогодишните програми.
Ласка е дясна ръка на големия Хачо Бояджиев – двамата са невероятен творчески тандем. Тя започва работа с него, когато е момиче на 24. По онова време още следва тонрежисура в Букурещ, а въздесъщият Хачо току-що се е завърнал в родината от Канада. Харесва я как работи и той се оказва щастливата й звезда. Учи я на максимализъм в професията. И макар че двамата са „два остри камъка“, се оказва че заедно могат да оформят отличен тандем. Най-добрите ни забавни програми от времето на социализма са с техен печат.
ДЕТСТВОТО
Ласка много обича децата, не случайно голяма част от творчеството й е посветено на тях. В интервю пред БНР режисьорката разказва интересни спомени от своето детство.
„Баща ми ми беше донесъл от Унгария, тогава в България нямаше никакви подобни детски играчки, една кукленска спалня и холче, решени в розово. Изключително красиви играчки. По това време обаче майка ми ме бе заключила вкъщи, а на мен така ми се играеше с децата на двора. И си спомням как стоях на балкона и гледах с тъга моите приятелки, които играеха на въже. За да привлека вниманието им започнах да им пускам едно по едно части от тези кукленски бижута, да зарадвам децата. Така си раздадох играчките. Но и до днес много обичам да правя подаръци на своите приятели, както обичам и да получавам, разбира се – признава Минчева. – Днешните деца дори не познават нашите игри, да си начертаят дама на плочника, да играят на народна топка… На малките всяка нова играчка бързо им омръзва, всякакви строители, електрически влакчета… имам наблюдения от мой племенник, на мен ми е мъчно да му се подаряват играчки, защото знам, че ще бъдат захвърлени на втория ден.“
КАРИЕРАТА
Ласка Минчева започва професионалната си кариера си като секретарка в редакция „Телевизионен театър“, след това става звукооператор, после асистент-режисьор, режисьор на пулт и режисьор.
Много са забавните моменти в пъстрото й тв битие. Но – няма как, има и доста инфарктни ситуации.
„Бяха ми поръчали да направя 90-минутна програма от български народни песни и танци, с която наша правителствена делегация да отпътува за седмицата на културата в Алжир, но тъй като бяха подменили техниката за монтажа на рулоните, тръгнаха само едни черти. Толкова бях отчаяна, че се разревах. Иван Славков ме видя и ми каза: „Знам, че ти ще се справиш!“. Но как да го направя, като съм в тотална безизходица? За щастие, като по чудо техниката тръгна и аз приключих с програмата навреме. За жалост обаче, в Алжир така и не успели да я покажат, тъй като имало несъвместимост в системите за излъчване. Само дето аз едва не получих инфаркт“, връща се назад във времето Ласка.
Телевизионерката е от хората, заснели много от първите изяви на почти всички наши звезди от родната попмузика. Но този, който й е направил силно впечатление, е Васил Найденов. Харесвала го, защото умеел да импровизира пред камерите.
Само дето веднъж я изправил на нокти, след като се появил с обеца на ухото и впити панталони. Като го видяла в този вид, Ласка едва не припаднала. Критичната ситуация спасил водещият Николай Колев, който дал свой костюм на Васил. Е, бил му малко къс панталонът, но това било бял кахър.
В периода от 2001 до 2009 г. Ласка Минчева работи в телевизия „Планета“, където снима много програми на фолклорни изпълнители.
ГУБИ ДЪЩЕРЯ СИ И ИЗКАРВА ТЕЖЪК ИНСУЛТ
Последните години от живота си Ласка Минчева изкарва в борба с нещастията и болестите. Съкращават я от БНТ, на която е отдала близо 4 десетилетия, а вследствие на силния стрес получава диабет. После става жертва на тежка катастрофа в София. През 2018 г. идва и най-тежкият шок – умира единствената й дъщеря Вихра Смилова.
След трагедията получава и инсулт и оттогава е неподвижна, на легло. Напълно сляпа, може да мърда само едната си ръка до тъжния край на една телевизионна приказка с много лоши герои.
