Той е едновременно дълбок театрален актьор и кино и телевизионна звезда, чието лице разпознава всеки. Един от най-органичните и талантливи български артисти еднакво успешно може да разсмее хиляди пред екрана, а в след това да смрази с тишина театралната зала. Безспорно Малин Кръстев е национален любимец. Неговата ирония, бърза мисъл и телевизионен чар в „Господари на ефира“ го направиха гласа на здравия разум в често безумното медийно пространство. Прожекторите в театралната зала обаче най-ярко осветяват таланта му, а образите в киното не са просто изиграни от него, а изживени и изстрадани, превръщайки малкия и объркан човек в главен герой.
Наскоро актьорът затвори една от най-важните страници в кариерата си до сега със завършването на снимките за филмовата версия на „Чамкория“ по романа на Милен Русков. Сблъсъкът с този автентичен и тежък текст изисква актьор от сой, а той е точно такъв.
Когато Малин Кръстев отвори вратата на театър „Зад канала“ изглежда сякаш тъкмо е свалил каскета и палтото на своя бай Славе от „Чамкория“, за да запали цигара и да върне обратно собствената си душа.
Срещата ни е пред театъра, между репетициите на актьора. След кратко двоумение решаваме до обядваме в близката бирария „СкараБар“ или както той отбеляза с усмивка – в подножието на театър „Сфумато“.
От толкова слаб човек като Малин не може да се очакват кулинарни пиршества. „Какво да се яде, кебапчета, отсича актьорът и допълва, че през деня не пие никакъв алкохол. – Абсурд, имам ли работа, а това е всеки ден, никакъв алкохол. Да поръчаме айран или таратор в чаша, много обичам, мога да го правя целогодишно.“
Правим поръчката набързо. Малин пали цигара, личи му, че още носи умората от последните снимачни дни на „Чамкория“. Съвсем логично е разговорът ни да започне именно от този очакван български филм, режисиран от Виктор Божинов.
„Когато Виктор ме покани за ролята на бай Славе, се стреснах, защото най-малкото себе си виждах в тази роля“, признава Кръстев и пали нова цигара.
За тези, които не са чели романа на Милен Русков, бай Славе е главният герой и разказвач в „Чамкория“. Той е обикновен човек, превърнат в неволен свидетел на едни от най-драматичните събития в българската история през 20-те години на ХХ век. Бай Славе не е нито герой, нито страхливец, нито революционер, нито предател. Той е обикновен българин, попаднал в необикновени времена и това прави неговия образ изключително интересен. От онези хора, които животът хвърля в центъра на историята без да ги пита. Може би и затова тази роля така пасва на Малин Кръстев.
За това превъплъщение той трябва да си пусне коса и мустаци.
Във филма Малин е сресан на път, каквато е модата в онази епоха. Близо година ходи в този вид и признава, че едва дочаква края на снимките, за да се върне към естественото си състояние – гладко обръснат.
„Беше ми гадно, сърбеше ме. Неудобно е като не си свикнал, а и като играеш в 15 постановки в театъра, това те рамкира. Не за всяка роля върви да си с коса и мустаци, но както и да е, професия е, изтърпяваш го“, примирява се той.
Снимките на „Чамкория“ започват през октомври миналата година и тогава заснемат началото и края на историята. Чак след 6 месеца е довършен целият филм, което за актьор в главна роля е натоварващо. „Трудността идва от това, че трябва да съхраниш образа, да хванеш верния темпоритъм на филма. Мисля, че се справихме и Виктор е доволен. Остава да довършим филма, което няма да е лесно, защото бюджетът му е отпреди 4 години, преди да влезе еврото, преди да започнат малоумните войни. Всичко толкова се оскъпи, че на знам как ще се справи“, тревожи се актьорът.
Срещата ни с Малин Кръстев е ден след като е тиражирана новината за 10-процентни съкращения на бюджета за култура. Актьорът е видимо ядосан от този факт, който впоследствие беше замазан, но остана да виси без ясен отговор. „В един театър няма незаета бройка. От кого да вземеш – от сценичните работници, които не достигат, от осветители и звукари, които са кът и работят на минимална заплата, пита риторично той. – Или да вземеш от младите актьори, които играят от две-три месеца и са на временен договор, те ще изгорят. Чекмеджето ми е пълно с поздравителни адреси и покани от политици. Хайде, няма нужда, благодаря.“
Тук той си спомня, че когато преди години със Зуека водят „Господари на ефира“, един депутат им казва: „Стига сте ревали за тази култура. Най-лесно се управлява глупав и беден народ“.
„Тогава мислех, че е шега, но с времето се оказа, че това е съзнателна политика“, категоричен е днес актьорът.
Докато говори за бюджети и оцеляването на културата, Кръстев се връща към „Чамкория“.
Именно този филм е най-доброто доказателство колко трудно се случват големите филмови проекти у нас – дори когато зад тях стоят имена като това на Виктор Божинов и Милен Русков. Разговорът отново се завърта около бай Славе. Героят сякаш не го е напуснал напълно след последния снимачен ден. И няма как да бъде иначе, защото близо година актьорът живее с неговия език, с неговите страхове и особен поглед към света.
Едни от най-интересните моменти по време на снимките са масовите сцени в киноцентъра. Там е възстановена стара София, търговските улици, атентатът пред църквата „Света Неделя“. Първият снимачен ден на „Чамкория“ е свързан именно с атентата през 1925 година. 130 души участват в пресъздаването на онзи трагичен момент от българската история. В един от павилионите на киноцентъра е направена пълна възстановка на „Света Неделя“, каквато е била по времето на взрива. Зрителите ще видят не само как е изглеждала църквата тогава, а фрапиращите кадри с разкъсаните тела и кръв.
„Най-трудно беше, когато оръдия с глина изстрелваха прах, за да се създаде усещането на атентата. Всичко това го дишахме с часове. Горките хора от масовката, горкият аз. На другия ден не можех да си поема дъх. Когато обаче видях заснетия материал, бях впечатлен колко истинско изглежда всичко“, разказва Малин и видимо се вълнува.
Срещу неговия бай Славе във филма застава Христо Петков като анархиста Джина – другият основен образ в „Чамкория“, своеобразен антипод на героя, който непрекъснато поставя на изпитание здравия му разум. В ролята на съпругата му е актрисата София Бобчева, за която Малин не пести суперлативи. „Намерихме прекрасни деца, които да изиграят ролите на нашите дечица. С нас играят дъщерята на Дарин Ангелов, синът на брат му Деян Ангелов и нашето откритие Пепи в ролята на Цецко“, разказва той.
Както е по сценарий, малкият Пепи трябва да реве и го прави впечатляващо. В един момент се налага да каже псувня, която чува от баща си бай Славе, и е изключително естествен, колкото и да не е за вярване заради възрастта му.
Във филма, а и в романа, бай Славе е шофьор на автобус, което налага наличието на превозно средство от началото на 20 век. Виктор Божинов купува ретро возилото от чужбина, но както може да се очаква, автобусът не е в движение. Така по време на снимките Малин Кръстев кара автобус, дърпан от джипове. Впечатляващи са и костюмите на актьорите, възстановени от художника Мина Кайе, досущ като тези, носени от софиянци през 20-те години на 20-и век.
Авторът на „Чамкория“
писателят Милен Русков идва само на първия снимачен ден и окуражава актьора, че си е представял героя си бай Славе точно като него.
В общо 15 постановки играе в момента Малин Кръстев, като 6 от тях са в неговия театър „Зад канала“, а останалите на външни сцени не само в столицата.
Списъкът с филми и телевизионни проекти с участието на Малин Кръстев е внушителен. Гледали сме го в „Мисия Лондон”, „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, „Патриархат”, “Хайка за вълци”, „Леден сън”, „Шменти капели”, „Седем часа разлика“ и много, много други. Една от любимите му роли, които е изиграл и за която получава наградата „Васил Гендов“ на Съюза на филмовите дейци за най-добра мъжка роля на Съюза на филмовите дейци, е във филма „Добрият шофьор“ на Томислав Христов.
Не можем да прескочим и проектът „ПоетиТе“, който е важна част от творческия живот на Кръстев през последните години. Трудно е да си представиш, че в епохата на социалните мрежи и изкуствения интелект поезията може да напълни Зала 1 на НДК. „ПоетиТе“ го правят, а Малин Кръстев е сред лицата на този необичаен културен феномен. Там няма грим, мустаци и исторически костюми. Има само стихове и актьори, които показват, че понякога една строфа може да каже повече от цял монолог. „Не знам друг такъв проект, който за един ден да напълни два пъти зала 1 на НДК. Гледат ни и ни слушат млади и стари“, казва с удовлетворение Кръстев.
Днес изглежда трудно за вярване, че човекът, който пълни театралните салони и носи на раменете си филм като „Чамкория“, някога е бил просто момче от „Люлин“. Още повече, че в семейството му няма актьори. Родителите му са лекари и може би очакванията са той да продължи професията им.
„Изненадах цялата фамилия. Нямах никакво желания да ставам лекар, а и родителите ми не ме натискаха. Даже напротив, бяха толерантни към моите лудости и желания.“
Малин е в четвърти клас, когато го открива актьорът Михаил Ганев. Минава през театралната студиа Явор Перфанов. „През пубертета вече ясно бях осмислил какъв искам да бъда – актьор“, връща лентата Кръстев. Той завършва 79-та гимназия в столичния квартал „Люлин“. По време на соца всички минават през задължително УПК, където бъдещият актьор учи за тецове, парогенератори и прочее технически неща. Дори си представ, че ще работи в ТЕЦ „София“.
Не влиза обаче от първия път в НАТФИЗ. Приемат го в театралната академия след третото кандидатстване и попада в класа на проф. Елена Баева и проф. Атанас Атанасов. Още като студент във втори курс Леон Даниел го кани да изиграе ролята на Уилям в „Както ви харесва“ на Шекспир в Театъра на армията. „Когато той отиде в Младежкия, взе и мен и така започва всичко“, разказва лаконично старта на кариерата си.
Впечатляващо е, че Малин Кръстев потъва в образите с риск да забрави кой е извън тях.
Той е органичен, суров, лишен от фалшив патос и театралнечене.
Може да бъде абсурден персонаж по Славомир Мрожек, трагичен герой по Чехов или съвременен маргинал, смазан от системата. Така е в театъра, телевизията идва по-късно, но за широката публика Малин Кръстев ще остане едната половина от емблематичния дует с Васил Василев-Зуека в „Господари на ефира“. В продължение на години двамата са лицата на едно от най-гледаните предавания, коментират абсурдите на прехода, а репликите им стават част от градския жаргон.
„Какви хобита, толкова ми е натоварена програмата“, казва Кръстев, когато го питам дали има любими занимания извън театъра и екрана.
За да се срещнем за обяд, той излезе от репетиция на „Скакалци“ на Ст. Л. Костов под режисурата на Бина Харалампиева. „Това е доста амбициозен, смешен, парадоксален мюзикъл. Аз не пея, но Филип Аврамов го прави, Иван Лечев също участва. Премиерата е планирана за 2 октомври“, обяснява Кръстев, който след срещата ни трябва излезе на сцената и да играе в „Една испанска пиеса“. За главната роля в култово представление получава последния си „Аскеер“ за главна мъжка роля.
Все пак Малин има хоби и то е писането.
Три пъти кандидатства в категория кино дебют със сценарий за филма „Кафе“,
но така и не се класира. „Ако не бях кандидатствал, нямаше да разбера какви са игрите и мръсотиите в киното. Всичко това, което пиша в момента, смятам да издам в книга, с изричната уговорка никога да не се поставя и да не бъде филмирано“, казва с горчивина актьорът. Може би след време все пак ще станем свидетели на писателския му талант. Актьорската му дарба обаче е оценена не само от нашата публика. Преди няколко години американската звезда Рой Шайдър, когото познаваме от кинохитовете „Ах, този джаз“ и „Челюсти“, снима у нас минисериала „Добрата война“. В продукцията участва и Малин Кръстев.
Шайдър е толкова впечатлен от българските актьори, че отива да ги гледа в театъра. След спектакъла казва на Малин: „Ти явно си милионер, играеш и в театъра, и в киното.“ След което признава, че е впечатлен от българската система, в която актьорът може едновременно да снима и всяка вечер да играе на сцена. Накрая пита Малин дали може да го покани на яхтата си през лятото. „Какво, на яхта, аз не мога вкъщи на обяд да те поканя. Той не можеше да повярва на това, което му казах, не ме разбра“, спомня си екранният бай Славе.
В момента Малин няма предложения за участия в чужди продукции. Но пък през лятото е поканен от Анри Кулев на снимки в Бургас. Ще играе във филм за пилоти, участвали в бомбардировките на София през Втората световна война.
Събеседникът ми може да не е наследил лекарските професии на родителите си, но синът му Борис е тръгнал както по неговите стъпки, така и по тези на майка си – актрисата Станка Калчева. „Той взе всичко хубаво от майка си, от мен само проклетия характер и черното чувство за хумор“, казва със смях Малин.
26-годишният Борис Кръстев е наследил не само професиите на родителите си, но и писателската дарба на своя баща. Дори нещо повече, през 2024 година младият актьор взе „Аскеер“ за драматургия за пиесата си „Кулата“. Любопитното е, че Борис много ревниво пази собствения си творчески път. „Той много добре разбира, че така или иначе го свързват с мен и с майка му. Стана му много обидно, когато получи статуетката за драматургия и веднага написаха „Синът на Малин Кръстев взе „Аскеер“. Той дори не ни беше дал да прочетем пиесата му. Пусна я на анонимен конкурс в Театър 199“, разказва актьорът.
Все пак баща и син са рамо до рамо на сцената на Пловдивския театър. Партнират си в мащабния футуристичен спектакъл „2084. REX или последният цар на света“ от Кирил Фокин на режисьора Деян Пройковски. „И на двамата ни беше странно. Хем не исках да го пресирам, хем исках да го провокирам като актьор, но се сработихме много бързо“, обяснява Малин и си поглежда часовника. Очевидно трябва да се връща в театъра, защото след броени часове отново е на сцената.
След разговора ни оставам с усещането, че свободата е най-важната в живота на Малин Кръстев. Затова понякога звучи горчиво, друг път иронично, а трети гневно, но винаги истински. А в свят, пълен с добре изиграни образи, това се оказва най-трудното превъплъщение.
Петя Бахарова
МЕНЮ
СкараБар, ул. „Димитър Греков“ 2, София
Два таратора в чаша – 8,2 евро
Кебапчета – 11,5 евро
Пържени картофи със сирене – 4,9 евро
Минерална вода – 2,9 евро
ОБЩО – 27, 5 евро