Една от първите певици в българската популярна музика Маргрет Николова напусна този свят на 97 години. Изпълнителката на хитовете „Ропотамо“, „Пролет“, „Сън сънувах“, „Любили сме, любили“ и „Твоята китара“ в последните години от живота си страдаше от здравословни проблеми. Дори когато я потърсихме от „Филтър“ за интервю през 2023 година за нейния 95-и рожден ден, тя любезно отклони поканата ни. Но пожела да достигнем нейната възраст, за да видим какво е.
„Родена съм в полите на Витоша, в Княжево – разказва в телевизионни интервюта Маргрет Николова. – Тогава много беше нашумяла голямата актриса Грета Гарбо и моята кума – модерна жена, е искала да ме кръсти на нея. Но Княжево си беше село, а не квартал на София, както сега, и последната дума имал попът. Той отказал да ме кръсти с чуждо име. Тогава моята кума Мара направила компилация от нейното име и това на Грета Гарбо и ме записали Маргрета. Години по-късно видях на един плакат, че ме представят като Маргрет. Това е станало по идея на моя „втори кръстник“ – композитора Йосиф Цанков. Заради него така си и останах Маргрет.“
Певицата завършва Държавното музикално училище през 1951 г. със специалност пиано и пеене. Била е солистка на художествения ансамбъл „Лиляна Димитрова“ при ЦК на РМС през 1945–1948, а през 1960 г. постъпва в смесения хор на Българското национално радио. От 1963 до 1977 е част от естрадния състав към Театъра на народната армия.
„Когато учех оперно пеене, в България пристигна големият френски певец и актьор Ив Монтан – спомня си Маргрет Николова. – Присъствах на концерта му и видях, че и в забавния жанр могат да се правят стойностни неща. Тогава взех решение да се откажа и от оперното пеене, и от пианото, и отидох на работа в Естрадата на Армията.“
В своята забележителна кариера певицата има хиляди концерти и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия. На фестивала в Сопот през 1964 г. печели трета награда. През 1969 г. дуетната й песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ е обявена за Мелодия на годината, а през същата 1969 в дует с Кирил Семов печелят голямата награда „Златният Орфей“ за българска песен за „Сън сънувах“.
Въпреки професионалните успехи животът на певицата в този почти един век може да бъде описан като низ от изпитания. Безспорно най-тежката година за нея е 1971. Тогава в катастрофа загива дъщеря й Румяна. Момичето е само на 18. Трагедията съсипва Маргрет Николова, тя дори спира да пее, потъвайки в мъката си. В същата година умира и композиторът Йосиф Цанков, създал едни от най-хубавите й песни. За този труден период певицата разказа преди време в интервю:
„Дъщеря ми излезе на разходка с приятелката си Виви и повече не се върна. Загина при автомобилна катастрофа. Тогава спрях да пея. След време се върнах на сцената заради почитателите ми. Получавах непрекъснато писма от тях. Те ми дадоха сили да продължа.
В същата тази 1971 година си отиде и Йосиф Цанков, който написа за мен прекрасни песни. В края на годината загина и българската певица, на която най-много се възхищавах – Паша Христова“.
В последните години от живота й здравословното състояние на Маргрет Николова се влошава, заради което тя остава на легло. „Естествено е на моите години да не съм добре. Силите и енергията ми са изхабени. Често се шегувам, че не ставам за донор. А толкова бих искала да помогна. Но всичките ми органи са много износени. Трудно ми е да ви кажа от какво съм болна. Май от всичко – от главата до петите. Претърпях онкологична операция. Много трудно виждам, едното ми око е полузатворено, прекарах херпес зостер, имам шипове във врата, които пречат на оросяването на мозъка ми, както и Мениеров синдром. Често пъти, без да съм пила алкохол, съм като пияна.“
Все пак дори и в този период намира сили да си тананика любими песни и не спира да слуша класическа музика.
През 1998 година, преди да си отиде от този свят, съпругът й Петър Николов издава книгата „С песен в живота“ в чест на нейната 70-годишнина. През 2014 г. пък Маргрет Николова изненадва всички, като се появява в столичен клуб с група „Тумбаито“, за да изпълни ремикс на големия си хит „Ропотамо“.
Последният път, когато се качва на сцена, е за 90-ия й рожден през 2018 година, когато гвардейската част на Българската армия й организира голямо честване. Музикални поздрави към рожденичката отправят Маргарита Хранова, Роси Кирилова и млади певци, които изпълняват нейни песни. Съюзът на българските музикални и танцови дейци я удостоява с най-високото си отличие – кристално огърлие, а от Министерството на отбраната получава награден знак. Накрая на честването Маргрет Николова изпълнява заедно със своите колеги „Моя страна, моя България“ и това е изключителен момент както за гостите, така и за самата певица.
Мими Николова: Изплака всичките си сълзи
Певицата Мими Николова е сред най-близките приятелки на Маргрет Николова, двете често правят турнета в цялата страна и постоянно се чуват по телефона.
„Маргрет беше много благороден човек и винаги ме е окуражавала да не спирам да пея – каза за „Филтър“ Мими Николова. – Няма празник, за който да не ми се е обадила. Тя е и голям борец. Изплака всичките си сълзи, като почина дъщеря й. Тежко преживя и смъртта на съпруга си, който й беше голяма подкрепа. Той събираше публикациите в медиите за нея, водеше си записки на концертите и й беше истинска опора.“
Калин Вельов: Трудно я убедих да изпее „Ропотамо“ с група „Тумбаито“
Калин Вельов е главният виновник Маргрет Николова да се качи на сцената през 2014 година и да изпълни с група „Тумбаито“ новата латино версия на големия си хит „Ропотамо“.
„Много трудно убедих Маргрет Николова да дойде на промоцията на албума на „Тумбаито“, в който включихме песента „Ропотамо“ – разказа за „Филтър“ Калин Вельов. – Искаше ми се да я изпее на живо заедно с нашия вокалист Мартин Ташев. Тя обаче отказа, защото не се чувстваше добре. Не ми беше лесно, но след доста увещания я поканих просто да дойде на репетиция. Отидох, взех я с колата и като влезе в студиото, видях колко се зарадва на целия работен процес. Много беше въодушевена. Хареса нашата версия и се съгласи да я изпълни на промоцията. Това беше наистина вълнуващо преживяване.“
Антон СТЕФАНОВ