Шейн Холандер и Иля Розанов – две звезди на хокейната лига, капитани на два противникови отбора. Единият е канадец с азиатски корени, другият – руснак. На леда са яростни врагове. Извън него – страстни любовници. Това съвсем накратко е сюжетната линия в „Разгорещено съперничество“ – нов канадски сериал, който от 23 януари ще бъде достъпен по HBO Max и у нас. Но това не е просто романтична история, а продукция, която категорично разбива табутата. „Разгорещено съперничество“ не се страхува да разчупи рамките – отношенията между двамата герои са показани до голяма степен и през плътските удоволствия. Секссцените не просто не липсват, а изобилстват. Твърди се, че са около 15 в едва шестте епизода на първия сезон. Вероятно още повече са и кадрите на голи мъжки задни части. Химията, която съществува между двамата герои, е разгърната почти напълно и безсрамно – от интимни кадри под душа, през нежни целувки и прегръдки в леглото до страстни ласки по хотелски стаи. Някои оприличават тези кадри на „софткор“.
Но „Разгорещено съперничество“ не е просто сериал за еднополовата любов, гарниран с обилно количество кадри на голи мъжки дупета и секс. Това е сериал, който категорично разбива табутата за мъжката любов в суровите спортни среди, където „мъжкарството“ е задължително условие за оцеляване. И в този смисъл сериалът е абсолютно скандален. В толкова тежък и суров спорт като хокея обикновено няма място за мъже, които харесват мъже. Тук стереотипите продължават да важат с пълна сила. И ако някой спортист е хомо- или бисексуален, то той би предпочел да го крие и да не споделя дори със съотборниците си. Затова и критиката е категорична – „Разгорещено съперничество“ не е просто поредната спортна драма, а различна история за двама мъже, които са разкъсвани между професионалното съперничество и личното привличане. Това е линия, която все още не е стандарт в масовите спортни продукции. Сериалът поставя въпроса за приемането на ЛГБТИ+ теми във висококонкурентна, традиционно мъжка среда. Преодолява социални и културни бариери в спорта и обществото. Истории за герои с различна ориентация вече често се срещат във филми и сериали, но не и в спортния контекст. И в този смисъл продукцията предлага нещо, непоказвано до момента.
Ако си мислите, че това е сериал, който няма шанс да се хареса на зрителите, бъркате. Още в края на миналата година спортно-романтичната продукция бе излъчена онлайн по платформата Crave, като междувременно и HBO Max започна постепенно да го пуска в избрани територии. Продукцията вече е гледана в Канада, САЩ, Нова Зеландия и някои европейски държави. Така че сериалът не само че има вече доста зрители, но и много добри отзиви. Оценката му в Imdb e 9,1/10, което е изключително рядко постиган резултат. Наричат го световна сензация.
А каква е реакцията на хокейната лига? Американски медии съобщават, че сериалът е получил одобрението на Националната хокейна лига, като неин представител дори го определя като уникален двигател за създаване на нови фенове. Хъдсън Уилямс, който играе канадския спортист в продукцията, споделя, че няколко професионални атлети са се свързали с него след като са я гледали. Интересното е, че сред най-големите фенове на историята са и хетеросексуални, самотни жени. The Hollywood Reporter пише, че противно на всички очаквания, канадската драма с умерен бюджет, включваща разюздан, почти откровено показен секс между мъже, се превърна в един от най-големите скорошни стрийминг хитове — и то в много значителна степен благодарение на женската аудитория, независимо дали тя е хетеросексуална, бисексуална или друга. „Очевидно актьорите са красиви. Но удоволствието е представено по различен начин. То е много взаимно. Има много съгласие. Те постоянно се уверяват един в друг, което е изключително привлекателно за гледане“, споделя жена, гледала сериала.
„Разгорещено съперничество“ се превръща и в сериозен трамплин за екипа. Продукцията е създадена, написана и режисирана от Джейкъб Тиърни за Crave. Базирана е на поредицата романи на Рейчъл Рийд Game Changers, а в двете главни роли са Хъдсън Уилямс (Шейн) и Конър Стори (Иля). Двамата вече официално стъпиха и на голямата сцена. Те се появиха на 83-ите годишни награди „Златен глобус“ и заедно връчиха приза за най-добро изпълнение на актриса в поддържаща роля – телевизия на звездата от Adolescence Ерин Дохърти.
И тъй като вече усилено се говори, че „Разгорещено съперничество“ ще има и втори сезон, не е изключено следващата поява на Хъдсън и Конър на голяма сцена да е, за да получат те самите награда.
Том Ханкс печели „Оскар“ за ролята на гей адвокат във „Филаделфия“
От Педро Алмодовар до Стивън Содърбърг, мъжката любов е тема в някои от най-въздействащите кинопроизведения
Ако има сфери, в които любовта между мъже все още е стигма, то в киното тя присъства от десетилетия. И не просто присъства, а е в основата на някои от най-забележителните и въздействащи кино заглавия. Показана е през различни призми – като тиха, но постоянна болка на душата, като изповед и през смелостта да защитиш себе си, изборите и правата си.
Зад част от продукциите стоят именити режисьори и популярни актьори, което допълнително помага за разчупването на закостенелите разбирания и заклеймяването на хора с различна сексуална ориентация. А още по-хубавото е, че тези филми са високо оценени от критиката, достойно наградени и възприети от публиката.
Абсолютна класика е „Планината Броукбек“ от 2005 г., режисирана от носителя на „Оскар“ Анг Лий. В главните роли са Хийт Леджър и Джейк Джилънхол. Филмът е по разказ на печелилата „Пулицър“ авторка Ани Про и представя епична любовна история между двама млади мъже – Енис и Джак, които се срещат през лятото на 1963 г. в малкото градче Сигнал, Уайоминг. Докато пасат заедно овце високо в планината, помежду им се заражда силна емоционална и интимна връзка. Това, което започва като импулсивна близост, постепенно се превръща в дълбока любов. Но обществото през 60-те години строго заклеймява еднополовите сексуални отношения. Те трябва да създадат семейства, отговарящи на обществените стереотипи. И двамата се женят, но връзката им продължава тайно в продължение на години под формата на редки срещи.
„Планината Броукбек“ е филм за социалното отхвърляне и хомофобията, които превръщат любовта в източник на болка и пропуснато щастие. Лентата е изключително добре приета – получава 8 номинации за „Оскар“, като печели три от тях: за най-добра режисура, адаптиран сценарий и музика. Получава също няколко Златни глобуса и БАФТА отличия.
Още през 1993 г., далеч преди открито да се говори за правата на ЛГБТИ+ хората, Джонатан Дем режисира изключителната драма „Филаделфия“. Трогателна и вдъхновяваща, лентата разказва за Андрю Бекет (Том Ханкс) – успешен адвокат, уволнен от престижна кантора, след като работодателите му разбират, че е гей и болен от СПИН. Филмът проследява съдебната му битка за справедливост, но също така и личния му живот. Връзката с партньора му Мигел е представена като тиха, всеотдайна и подкрепяща, далеч от пошлост и сензационност.
„Филаделфия“ е един от първите филми в Америка, които засягат предразсъдъците, свързани с ХИВ/СПИН, хомосексуалността и хомофобията. Затова е и толкова значим. Направен е по истинския случай на адвоката Джефри Бауърс, който умира от СПИН през 1987 година, месеци след като завежда дело за дискриминация срещу фирмата, която го уволнява. Лентата получава няколко номинации за „Оскар“, като печели в две категории – за най-добър актьор (Том Ханкс) и за най-добра оригинална песен (Streets of Philadelphia – Брус Спрингстийн).
Когато става дума за мъжка любов, не може да се пропусне изключително талантливият Педро Алдомовар. Той е един от малкото големи режисьори, които засягат последователно гей любовта в своето творчество. Един от най-значимите му филми категорично е „Болка и величие“, който може да се определи и като негова лична изповед. Това е полубиографичен разказ, в който се преплитат фантазия и реалност. В центъра на историята е Салвадор Майо (Антонио Бандерас) – застаряващ филмов режисьор, който има здравословни проблеми и е изпаднал в дълбока творческа дупка и депресия. Историята се движи между настоящето и спомените от детството и младостта му. Важна част е и любовта, която се е оказала безнадеждна. Връзката му с Федерико, първата му голяма любов, е нежна и изпълнена с копнеж, но и също кратка. С времето спомените приличат по-скоро на сън, отколкото на реалност. Салвадор се връща и към следващия важен мъж в живота си – любов, която също не успява да спаси и да задържи.
Антонио Бандерас получава наградата за най-добър актьор от филмовия фестивал в Кан. Лентата печели няколко статуетки „Гоя“, включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър актьор. Има и две номинации за „Оскар“.
Темата за смелостта да защитаваш себе си, достойнството и правата си е засегната в „Милк“ (2008 г.) от режисьора Гъс ван Сант. Лентата разказва за Харви Милк – първият нескрит хомосексуалист, избран на важна публична длъжност в САЩ през 70-те години на миналия век. Милк се превръща в ключова фигура на гей движението, а наред с политическата борба, филмът отделя внимание и на личния му живот – връзките му и обществения натиск. Убедително и въздействащо е показана най-важната линия – че и хомосексуалистите са хора като всички други и заклеймяването и преследването им е варварство.
„Милк“ печели одобрението на критика, което до голяма степен се дължи на Шон Пен – актьорът, който влиза в главната роля. Неслучайно той получава „Оскар“ за играта си. Лентата има и още една награда от Академията – за най-добър оригинален сценарий.
Сред холивудските секссимволи, които уверено и блестящо изиграват хомосексуални персонажи, е и Майкъл Дъглас. През 2013 г. той за пореден път доказа таланта си в лентата „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ на Стивън Содърбърг. Дъглас влезе в обувките на ексцентричния пианист Владцу Валентино Либераче – един от най-популярните изпълнители през 60-те и 70-те години на миналия век. Биографичната драма показва пищния му живот и разказва за връзката му с доста по-младия Скот Торсън (Мат Деймън). Филмът се фокусира върху противоречивата личност на Либераче, сложните отношения с партньора му и горчивия край на любовта им във времена, когато хомосексуализмът е абсолютно табу.
„Зад свещника“ получава два Златни глобуса, както и множество награди „Еми“, включително за най-добър телевизионен филм, най-добър актьор в минисериал/телефилм (Майкъл Дъглас) и най-добър поддържащ актьор (Мат Деймън).
Ивет Савова