От объркания, от отдалечения ни от всичко приказно и вълшебно свят на живите в началото на 2023 година си тръгна големият майстор на образа Любен Зидаров. „Разделяме се с една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Любен Зидаров оставя забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения“, написа ръководството на СБХ тогава. Единственото, с което няма как да се съгласим, предвид откритата голяма изложба на автора в голямата зала на втория етаж на ул. „Шипка“ 6 в София – предвид и огромния зрителски интерес, е, че това е било раздяла.
Раздялата с Любен Зидаров е невъзможна. И не защото смъртта не може да ни раздели, а просто защото наследството на художника е белязало визуалния свят на българина, а и не само, през десетилетия наред. Образен свят, който се е превърнал в интегрална част от културата ни, доколкото въобще е характерна за нашия народ днес, особено вглеждайки се в ходещата по тротоарите естетическа посредственост. Но малкото, което ни е останало като мяра за вълшебство и приказност, сигурен съм, дължим именно на визуалния свят на Любен Зидаров.
Изложбата, която бе подготвяна дълго от сина на художника – изкуствоведа Филип Зидаров, бе открита в присъствието на десетки приятели и колеги на автора, почитатели на изкуството му. След хората, които уважиха събитието, бе и президентът на страната между 1997 и 2002 г. – господин Петър Стоянов. Експозицията е озаглавена „Любен Зидаров. 100 години. Една ретроспекция“ и обхваща почти седем десетилетен творчески път, посетен на изкуството на книгата. Път, който авторът създава, за да се превърне в „един от най-разпознаваемите и обичани български илюстратори. Признат за един от създателите на модерното течение в българската илюстрация от 60-те години на ХХ век, Любен Зидаров е и един от основоположниците на рисувания комикс в България и на първото у нас илюстровано списание за деца „Славейче“ (1957). В богатата му творческа биография присъстват стотици класически произведения от световната и българската литература, сред които „Андерсенови приказки“, „Приказки на Шехерезада“, „Островът на съкровищата“, „Граф Монте Кристо“, „Принцът и просякът“, „Чичо Томовата колиба“, „Том Сойер“, приказките на Е.Т.А. Хофман и Оскар Уайлд, романи на Карл Май, Майн Рид и Жул Верн, на Пейо Яворов, Николай Райнов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников“, уточняват организаторите.
Изложбата се отключва с пространен документален разказ, съпътстван и от множество фотографии, превеждащ ни през 99-годишния емоционален път на художника. Разказ, изпълнен с перипетии, обрати, но и с усещане за обреченост, на която малцина биха се отдали с толкова страст, постоянство и познание, както прави това Любен Зидаров. Безспорно той е от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Любен Зидаров е сред най-популярните илюстратори, „признат за най-възрастния действащ илюстратор в света“. През 2022 г. в галерия „Академия“ беше неговата голяма ретроспективна изложба, последната, в която той сподели емоционално: „Многократното, в различни периоди, илюстриране на едни и същи произведения е моя обичайна практика и до днес. Илюстрацията е не само илюстриране на случки от книгата, нито неин преразказ, нито фотография; тя не повтаря разказаното от автора, а води въображението на читателя към душата на писателя. Разбира се, ако става дума за истински автор, а не за „дрънкало“. Вероятно тези необятни възможности ме насочиха навремето, заедно с моя рано отишъл си колега и приятел Александър Денков, към създаването на първите български рисувани комикси, отпечатани през 1941 година. Задавали са ми въпроса: Живописта не пречи ли на илюстрацията? Отговарял съм: Тъкмо обратното! Поетиката на живописта заедно с фантастиката в илюстрацията довеждат до нов и различен пластически подход и оттам – и до моя втори творчески период като илюстратор“.
Именно за творческите периоди и тематични фокусирания на художника разказва изложбата „Любен Зидаров. 100 години. Една ретроспекция“. Прави го непринудено през стотици негови творби от фондовете на почти всички държавни художествени музеи или частни колекции. През отпечатаните издания, илюстрирани от художника. През прекрасния филм на режисьорката Мария Николова – „Вълшебното огледало на Любен Зидаров“. И разбира се, през така характерните автопортрети, които се превърнаха в своеобразна запазена марка на художника, който се вглежда непрекъснато в себе си, но не заради жеста на самовлюбването, а за да се „надсмея над собствената си глупост, защото аз не съм много далече от всички човеци, които поначало правят какво ли не и какви ли не щуротии“. Експозицията може да бъде разгледана до 23 март, а специално заради големия зрителски интерес СБХ отваря врати и в почивните си неделни дни на 18 и 25 февруари и 10 и 17 март.
Ученикът на Илия Петров рисува първия си автопортрет на 19 години
Любен Зидаров започва да рисува илюстрации още като дете и още в студентските години илюстрацията се превръща в основното му творчество и остава през целия му живот като художник. Първият си автопортрет създава на 19 години. През 1948 завършва живопис в Художествената академия при професор Илия Петров. Започва да участва активно с илюстрации в детско-юношеските издания тогава. От 1966 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“. Носител е на национални и международни отличия. Само след 2000 година той получава: Голямата награда на Столичната община (2014), „Златен век“ на Министерството на културата (2016); номиниран е по два пъти за международната Андерсенова награда и за мемориалната „Астрид Линдгрен“; художник на брандинга на Фестивала за късометражно кино (2022). Зидаров е сред художниците, включени в изданието „Сто световни илюстратори“ на американския критик Ленард Маркъс. Участва активно в организационния живот на СБХ, чийто председател е от 1996 до 1999 година.
Пламен В. ПЕТРОВ
