Педро Алмодовар, който през септември ще празнува 75 години, подгря юбилея с мащабна изложба в културния център Conde Duque в испанската столица. Експозицията „Мадрид, момичето на Алмодовар“ представя 200 снимки от 23-те му филма плюс бележници, реквизит, първата му камера. Мадрид е не само декор в екранните сюжети, той е герой в творчеството на световния кинаджия – присъства в знаковите кадри, разположени на площ от 695 квадратни метра в Conde Duque.
Алмодовар е уловил стотици сцени от Мадрид – в специална карта са отбелязани 272-те места в града, участвали във филмите му, превръщайки се в частица от сърцето му, черпейки вдъхновение от хората и историите им, пише пресата в кралството.
„Изложбата ни прави свидетели на еволюцията на Мадрид и обществото му чрез киното на Педро Алмодовар – и обратното. Диалогът между тях не спира, не могат един без друг, неразделни са. От 50 години Мадрид е муза на Алмодовар, но той му се отплаща за това. Също като Мадрид Алмодовар е „трансгресивна, многостранна, критична, открита, забавна, космополитна и приятелска личност“, казва кураторът Педро Санчев. Самият режисьор добавя: „Растях, наслаждавах се, страдах, пълнеех и се развивах в Мадрид – с неговото темпо, с дъха му. Тук винаги откривам перфектния пейзаж, неправилната и идеална фауна за всеки мой филм“.
Но от „Пепи, Луси, Бом и други момичета от квартала“ през 1980-а до „Паралелни майки“ през 2021-а, режисьорът избягва туристическите забележителности, предпочита болници, барове, гробища, таксита, където хората се занимават с всекидневия си бит. А една от най-емблематичните сцени във филмографията му е заснета именно върху фасадата на Conde Duque – митичният момент, в който маркуч пръска с вода Кармен Маура в „Законът на желанието“ (1987). Сюзън Зонтаг го сравнява с разперената от въздушното течение на нюйоркското метро солирана рокля на Мерилин Монро в „Проклетите седем години“ на Били Уайлдър.
„Мадрид е моят живот. Дойдох, за да се махна от селото, да се превърна в гражданин, а после да живея в Париж или Лондон. Но останах – и аз, и героите ще продължим да живеем тук“, категоричен е Алмодовар.
Както се знае, най-важните персонажи във филмите му са момичета от различни поколения. Неслучайно мотото на изложбата носи двойнствен смисъл, тъй като град на испански език е в женски род. „Съвременната жена е толкова умна, колкото са и мъжете, тя е лишена от комплекса си за вина“, казва той. Алмодовар расте в обкръжението на жени – роден е в Калсада де Калатрава в Кастилия-Ла Манча. Баща му, водач на мулета, доставя вино в Андалусия, и постоянно отсъства. „Роден съм в епоха, която беше лоша за страната. Жените бяха тайната сила на Испания. Благодарение на тях, тя преживя следвоенния период“, разказва Алмодовар.
Някои от най-хубавите му спомени са от градското гробище, където – докато се грижат за гробовете на мъртвите си, жените обсъждат себе си и света. „Смъртта изчезва, важното са разговорите и посадените цветя“, припомня той първите кадри в „Завръщане“, обяснение в любов към жените.
„От малък мечтаех да си тръгна от суровите места на моето детство. Жените се обличаха в черно – затова обичам този цвят. Животът се въртеше около религията. Чувствеността беше забранена, защото е удоволствие на плътта. Искаше ми се да избягам и никога повече да не се върна. Заминах за Мадрид, когато бях на 16. Прибирах се за кратко през лятото, за да видя майка си. Преоткрих я, след като пораснах. Вече бях започнал да правя кино. Изключително забавна, харизматична жена, която не спираше да се шегува. Пишеше писмата на неграмотните съседи. Нямаше никакви предразсъдъци, не ги допускаше. Франко беше забранил карнавала, но майка ми не се съобразяваше със заповедта му. Вдъхваше веселост на живота, въпреки всичките му проблеми. Накарах я да играе във филмите ми – „С какво съм заслужила това?“, „Кика“, „Жени на ръба на нервна криза“.
Майката на Алмодовар обаче никога не приема сериозно киното му. Не се впечатлява от „Жени на ръба на нервна криза“, първия му триумф, нито от номинацията му за „Оскар“, а настоява той да се върне към някогашната си работа в телефонна компания. Когато навършва 50, сеньората поръчва дрехи за погребението си, което ще се случи след три десетилетия. Сестрите му – Антония и Мария Хесус, също са в семейния бизнес, асистират на Алмодовар в избора на костюми и го подкрепят във всичките му избори. Докато снима последната сцена в „Матадор“, той се чуди дали Начо Мартинес, който играе раненият матадор, директно да зарови уста между краката на Асумпта Серна, или първо да я възбуди с роза между зъбите. Алмодовар сам изпробва втория вариант. „Понякога правя подобни неща“, уточнява той в старо ток шоу. Пак в някогашно интервю споделя, че е бисексуален до 34-та си година.
Кои са момичетата на Алмодовар? Те надживяват времето във всичките му женски филми, носят много от неговото „аз“. Срещата му с първото от тях е в средата на 70-те, когато той участва с три реплики в пиесата „Мръсни ръце“ на Сартр. Бонусът е запознанството с Кармен Маура, звезда в театъра. Снима я във „Всичко за майка ми“ и следващите си седем филма. Много са близки, после приятелството им се разваля – и двамата имат деспотични характери.
За първи път в историята на фестивала в Кан е присъдена колективна награда за женска роля – на Пенелопе Крус, Кармен Маура, Йохана Кобо, Лола Дуеняс, Бланка Портильо и Чус Ламбреаве. За прекрасната им игра в „Завръщане“. Това са неговите момичета – от народа, смели, щедри на сърдечни жестове. Хулиета Серано и Сесилия Рот са малко по-различни, не искат да имат деца, държат да бъдат тотално свободни. Виктория Абрил вече е изградила кариера, когато я кани в „Ела, завържи ме“, още по-невротична е в „Кика“ . Алмодовар се шегува, че тя винаги иска роли на спокойни момичета, но обратното й се получава по-добре. Винаги говори с огромно умиление за Пенелопе Крус. „Тя е истинският приятел. Има най-хубавият естествен бюст в световното кино. Холивуд я превърна в своя звезда, но никога не съм бил съгласен с това, винаги я преобръщам. Нейният стил е на италианските диви от 50-те и 60-те, той й подхожда като никой друг. В нея има нещо от Клаудия Кардинале в „Гепардът“ на Лукино Висконти. В „Завръщане“ исках да подчертая приликата й със София Лорен – същия грим, изписани вежди, очи като лешник. Плебейските образи много й отиват, тя е толкова интуитивна“, категоричен е Алмодовар. „Той е от най-важните мъже в живота ми. По-голям брат, втори баща, любим без секс. Обработва ме като парче глина, винаги успява да докосне най-скритите кътчета в душата на актьора“, хвали го Пенелопе Крус.
Тилда Суинтън – новата муза на испанеца
Шотландската аристократка и Джулиан Мур са звездите в новия му филм The room next door
Джулиан Мур и Тилда Суинтън са сред новите момичета на Педро Алмодовар. Наскоро той за пореден път разположи камерите си в Мадрид – за The room next door“ първия му филм изцяло на английски език. Част от действието ще се развива и в Ню Йорк. Историята е за сблъсъка между майка и дъщеря, провокиран от сериозно недоразумение.
Тилда Суинтън играе военен кореспондент, Джулиан Мур е писателка. Алмодовар анализира войната и смъртта, усилията на личността да се справи с тях.
Както се знае, Тилда Суинтън за втори път работи с Алмодовар. Те направиха изключителен тандем в късометражния му хит „Човешкият глас“ по пиесата на Кокто от 1930 година. Шотландската аристократка извая страхотна роля на жена, която не може да приеме раздялата в последния драматичен телефонен разговор със своя любим. В истерията си купува брадва и разсича дрехите му.
Албена АТАНАСОВА
