„Куиър“ (Queer), 2024, Италия/САЩ, режисьор Лука Гуаданино, сценарист Джъстин Курицкес по едноименния роман на Уилям С. Бъроуз, оператор Сайомбу Мукдийпром, музика: Трент Резнър и Атикъс Рос, в ролите: Даниъл Крейг, Дрю Старки, Лесли Манвил.
Година след „тенисния“ „Претендентите“ гледаме новия филм на италианеца в САЩ Лука Гуаданино (1971), а излиза, че са снимани в една и съща година.
Отново – като „Призови ме с твоето име“ (2017), се занимава с „красиво мъжко приятелство“, но този път е различно. И главният герой Уилям Лий (Даниъл Крейг) е възрастен, и заглавието, взето от автобиографичния роман, е предизвикателно (куиър е дума, която обединява всички нехетеросексуални хора), и никак не е пленително, освен визията и музиката.
1950. Уилям Лий е американец, напуснал страната си заради наркотици и установил се в Мексико Сити. Той е малко над 50, с очила, облечен е в широк светъл костюм, пие като смок, пуши, друса се и си търси мимолетни връзки с момчета. Спорадичната му компания е малка американска общност от гейове. В барчето вижда новопристигналия студент Юджийн Алъртън (Дрю Старки) – хубавец с очила и атлетично тяло, който си има приятелка. Лий се заплесва по него. Изкарват бурен секс. Лий го кани да замине с него за Южна Америка – интересува го растението яхе и как влияе върху телепатията. Предложението е примамливо и Юджийн се съгласява. Така попадат в еквадорската джунгла при лудата д-р Котър (атрактивна Лесли Манвил), чиято охрана е свирепа змия, а в къщата й, освен съпруга, виждаме и ленивец. Междувременно на Лий му се привиждат разни неща. Халюцинациите го объркват и зашеметяват… След две години все още е обсебен от мисълта за Юджийн, но…
Досаден филм. Аморфен. И ако слабият „Претендентите“ беше поне секси без особен секс, този е опериран от еротика, колкото и да се старае Даниъл Крейг да изглежда превъзбуден гей. Действието е хлабаво и разтеглено, ситуациите са банални. Но, както обикновено при визионера Гуаданино, филмът е заснет експлозивно от тайландеца Сайомбу Мукдийпром – камерата е дръзка, шеметна, субективна, а в колорита доминира червеното. И музиката е жестока – освен „Нирвана“ и Принс, звучат парчета на другите неизменни сътрудници на Гуаданино – Трент Резнър и Атикъс Рос.
След Филип Сиймур Хофман в „Капоти“ (2005) на Бенет Милър, Шон Пен в „Милк“ (2009) на Гюс ван Сант и Колин Фърт в „Самотен мъж“ (2010) на Том Форд, Даниъл Крейг е поредният голям хетеросексуален актьор в ролята на гей. Любопитното е, че и четирите филма са ситуирани в миналото: действието в „Капоти“ се развива от ноември 1959 г. до април 1962 г., в „Милк“ – през 70-те години на ХХ век, в „Самотен мъж“ – в началото на 60-те, а в „Куиър“ – на 50-те. В два от тях става дума за исторически личности: писателя Труман Капоти и храбрия Харви Милк. В „Куиър“ са проектирани перипетиите на друг писател – Уилям С. Бързоуз.
Сред стотиците филми за гей страстта най-любим ми е „Самотен мъж“ – с разтърсващото присъствие на Колин Фърт, с ракурса върху бездната от загубата на любимия, ситуирана в разгара на Карибската криза, когато светът е изопнат от страх пред нова война, а хомосексуализмът в САЩ е все още табу и Анди Уорхол не е започнал да го разпаря, твърдейки, че „Това, което виждате, е това, което възприемате“… Макар и екранизация по Кристофър Ишъруд, дебютът „Самотен мъж“ е белязан с автобиографични репери на самия Том Форд (1961), прославил се с възраждането на Gucci през 90-те и финансирал филма си през своя моден бранд Fade To Black (по парчето на „Металика“).
Големият филм на Гуаданино все още е „Призови ме с твоето име“. Но там сценарист е славният Джеймс Айвъри (1928) по романа на Андре Асиман „Назови ме с твоето име“. Познаваме го като изтънчения режисьор на „Стая с изглед“ (1985), „Хауърдс Енд“ (1992) или „Остатъкът от деня“ (1993).
Геновева ДИМИТРОВА