Наричат Ники Априлов откривателя на талантливи деца, защото е посветил почти целия си живот да развива и обучава малките таланти. Самият той завършва НАТФИЗ при проф. Елка Михайлова, след това работи в Сливенския театър и постепенно се отдава на режисурата и на работата с деца. Априлов е автор и водещ на „Като лъвовете“, което днес възражда под формата на конкурс за малки таланти.
– Господин Априлов, организирате специално издание на „Като лъвовете“ във Варна. Как ще протече конкурсът?
– Организираме конкурс за пеещи деца. От доста дълго време обмислям и сега го правим заедно с приятелите ми от First Class Show. Когато публикувах новината, много хора помислиха, че предаването се връща на екран, но няма такова нещо. Нито една телевизия в България няма авторско детско предаване. От деца не се интересува никой, което хич не е добре.
– Кога е крайният срок за записване?
– За момента е до края на август, но по всяка вероятност ще го удължим още малко. Има сайт, в който подробно всичко е описано. Децата ще бъдат разпределени в три възрастови групи – най-мънички, средни и по-големи, вече тийнейджъри. Ще изпълняват песни, като държим на българския език. Ще има класиране и заключителен концерт на лауреатите. В журито ще бъдем с Етиен Леви, вероятно ще поканя Георги Дюлгеров – млад изпълнител, също започнал своята кариера от нашето предаване, и Милица Божинова от „Тоника“. Подготвили сме и награди – ваучери за екскурзии, фитнес зали, посещения на театри, опера и музикални събития. Ще има подаръци и от модни брандове.
– Водили ли сте все пак разговори да се върне „Като лъвовете“?
– Не, защото няма смисъл. Възпитанието на децата не е част от интересите на държавната политика. Какви разговори да водя, като БНТ вече няма детска редакция!? Занимават се с едно и също, с глупости. Докато в чужбина си следват традициите. В Италия има едно предаване – Bravo bravissimo, за талантливи деца. Върви по телевизия Rai и водещият е вече на 80 години, но е легенда. Навремето те идваха в България да подбират деца. Правихме концерт в Зала 1 на НДК и дойдоха, за да изберат таланти, които да покажат в Италия.
– Предлагали ли са ви други предавания?
– Не, за мене никой не се е сещал. Работя като режисьор предимно, но вече съм пенсионер и гледам повече да почивам и да се радвам на това, което съм направил. Много съм щастлив с моите възпитаници! Радват ме непрекъснато от сцената, от екрана. Наскоро се срещнах със световното сопрано Соня Йончева, която познавам от 12-годишна. Като малка водеше своя брат Марин Йончев, който сега е тенор, също със световна кариера. Участваше много в нашето предаване и Соня го водеше, насърчаваше го. Винаги бяха двамата за ръчичка. Сега се видяхме с нея във Варна, тя изпълни великолепно „Мадам Бътерфлай“, подари ми книга с автограф. Беше много емоционално!
– В социалните мрежи имаше снимки от едно гостуване на Лили Иванова в предаването. Кои за вас са най-скъпите моменти?
– Лили два пъти гостува. Единият път беше, когато правихме предаването на лед в Зимния дворец на спорта. Всички български изпълнители гостуваха в предаването. Но само Емил Димитров, единствен той, се обаждаше в нашата редакция да благодари, когато децата пееха негова песен.
– Направихте спектакъл в негова памет.
– Да, и смея да твърдя, че той се хареса много, тъй като разказвам най-различни неща от живота му, които хората не знаят – за семейството му, първите стъпки, тежките последни години, любовите, емоционалните увлечения. Много интересен момент е борбата за неговите песни. Водил е битка за всяка, защото не са били пускани на екран или по радиото. Емил е минавал за западно ориентиран човек и са намирали какви ли не причини да му попречат. Затова казва, че негов съдник и барометър за качество е публиката. Ако тя хареса дадена песен, той я пее по концерти.
– А вие съобразявахте ли се с особеностите на онези времена?
– Зодия Овен съм – не съм нахален, но съм много упорит и деликатен. Ако някой, от когото имам нужда, не ми вдигне два пъти телефона, трети път не звъня. Отминавам и не се обяснявам. В телевизията много ми завиждаха. Имал съм много пречки, но ги преодолявах в името на работата. Мой девиз е фраза от книгата на Блага Димитрова „Пътуване към себе си“ – „Единственият път към светлината е през облаците“. За да стигнеш до светлина, трябва да минеш през облаците. А те са метафора на пречките, завистта, интригите, желанието да те отстранят и да сложат някой друг.
– Значи е имало опит да ви махнат?
– Оо, махаха ни през две години. Но имаше нормални хора в телевизията, които настояваха, че си гледаме добре работата, че предаването се харесва, има много висок рейтинг. Но за съжаление, дойде Уляна Пръмова. Тя е човекът, който махна „Като лъвовете“, както и „Хит минус едно“… А предаването беше ценно, защото поощряваше таланта и му даваше сцена. Толкова много деца получиха своя шанс. Една от възпитаничките ми днес е изпълнителен директор на голяма банка. Георги Тошев, Явор Гърдев, Мариан Бачев, Васил Василев-Зуека… Много са моите възпитаници. Васко беше при мен още в детската театрална студия, която направих в Сливенския театър, като млад актьор през 1979–80 година.
– Имахте ли усет за някои, че наистина ще успеят?
– Имал съм усет за всеки от тях, че притежава дарба, че Бог го е докоснал по челото. Но да станеш голямо име и изкуството да се превърне в твоя житейска съдба, зависи от самия теб. Бог те е докоснал, но талантът трябва да се развива. Нужни са упоритост, труд, лишения.
– Чувате ли се често?
– Да. За моя юбилей през април ми бяха подготвили изненада, бяха записали видео с много хвалебствени думи. Аз съм техният първи учител. Добър или лош, обичан или не чак толкова, съм първият. А той винаги оставя следа.
– Строг ли бяхте?
– Да, бях много строг, и сега съм строг. Защото нашата работа изисква дисциплина. Още повече че телевизията, театърът, киното са колективни изкуства. Не си сам, около теб има страшно много хора и колеги. Затова учех децата на две неща – дисциплина и вкус.
– На вас какво ви донесе работата с малките?
– Усещането, че съм млад въпреки моите 2х35 години. Покрай тях съм се вдетинил. Научих се да не се взимам на сериозно. Да не се смятам за някаква велика звезда. Харесвам естествените хора. И ще се върна към Соня Йончева – гледах онази вечер колко много я обичат колегите. Тя е усмихната, лъчезарна, на всеки ще обърне внимание. Точно на такава непосредственост и естественост ме научиха децата. И сега продължавам да обучавам деца. Вече 16 години работя в Италианския лицей в София и преподавам актьорско майсторство.
– Има ли разлика между децата от различните поколения?
– Огромна разлика има! Днешните деца не са добре възпитани, не са така отговорни. Не можеш да им се скараш. Сега родители се намесват много в педагогическите ни подходи. Тогава имаше различни организации, ред и дисциплина. Сега ги няма.
– Освен работата с деца какво ново ви предстои? Ще има ли още дати за спектакъла за Емил Димитров?
– Да, сигурно ще има, но отсега не мога да кажа кога. Това е интимен спектакъл и хората много плачат на него. Не е просто някакво хилене. Уви, тези евтини комедийки убиха много от истинското изкуство. Цяла България е залята от такива. Ако тръгнете на турне с „Ромео и Жулиета“, едва ли ще напълните залите. Сега всичко е хи-хи и лафове. Всичко е леко! И това мъже да се обличат в женски рокли с бюстове… Този тип смях го нямаше едно време. Дори Парцалев, за когото е известно, че беше гей, не го е правил. Не ми харесва това нещо, защото то възпитава лош вкус.
– Критикувате ли ваши ученици?
– Много пъти. Това ми създава конфликти, защото никой не обича критиката. Навремето и мен ме критикуваха, но моите врагове винаги се оказваха прави в своите забележки. Съобразявал съм с тях и съм правил корекции в работата ми. А сега, ако за някого кажеш две думи, ти му ставаш автоматично враг. Голям поклонник съм на хубавото българско слово и наскоро в „Нощен хоризонт“ ми пуснаха откъс от „Ромео и Жулиета“ с Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова. Не мога да ви опиша каква симфония от звуци на родния български език! Докато днес един режисьор в Пловдивския театър прави „Ромео и Жулиета“ с кожени облекла, мечове, с агресия, крещене… Да станело по-съвременно. Ама то е класика и затова е вечно!
Това, което най-много критикувам, е, че актьорите играят с микрофони. И то на сцената на Народния театър, където са играли артисти като Стефан Гецов, Виолета Бахчеванова, Ирина Тасева, Маргарита Дупаринова… Акълът ми не го побира!
Сега няма и театрална критика и всеки прави каквото си иска. Юлиан Вучков беше мой добър приятел и много ме е съветвал. Той беше голям познавач на театъра.
Вероятно тези, които прочетат това интервю, ще ме нарекат старомоден човек, но трябва да имаме уважение.
Ивет САВОВА