„Татенце“ (Daddio), 2023, САЩ, сценарист и режисьор Кристи Хол, продуценти: Стийв Аяла, Жан-Люк де Фанти, Шърил Бенко, Кристи Хол; оператор Федон Папамайкъл, музика Дикън Хинчлиф, в ролите: Шон Пен, Дакота Джонсън.
Чуден филм. Дързък и трогателен режисьорски дебют на младата сценаристка Кристи Хол. Не исках да свършва.
Ню Йорк. Летище JFK. Нощ. Красива млада жена (Дакота Джонсън) се тръсва изморена на задната седалка в такси. Шофьорът на средна възраст (Шон Пен) подкарва очуканата си кола и се отправят към Манхатън. И двамата са синеоки. И не подозират какво пътуване им предстои. Тя си гледа телефона в чантата. Взема го. Пише си с мъж, който я желае. Шофьорът отбелязва, че тя му е последният клиент за деня. „Значи печеля.“ Той подхвърля, че има вид на жена, която се оправя. И че прилича на човек. Пита я откъде идва. От Оклахома, където е родена. Била е при сестра си, по-голяма от нея с 11 години. Сега живее с индианка в каравана. А в детството завързвала ръцете и краката й в празна вана, за да се оправя с нападатели… Той моментално вдява, че тя си пише с женен мъж. Споделя, че кара такси от 20 години и познава хората. Съветва я да не използва думата „любов“. Разказва за първата си съпруга. Попадат в задръстване заради катастрофа. Говорят за бащи – в пряк и преносен смисъл. Ню Йорк, разбира се, не спи.
Разпитва я за компютри – тя е програмист. Говорят за единици и нули. Тя го пита за името му. Кларк, но иска да е Вини. Надцакват се кой ще разкаже по-разтърсваща история. И мечти споделят. Всеки според възрастта и пола. Славно си прекарват. На финала, когато е покъртен до сълзи, а тя влиза във входа си, Кларк й подхвърля, че иска да се казва Мики.
Не е истина, че сценарият на Кристи Хол е бил включен в известния „черен списък“ за 2017 г. И затова филмът е подготвян дълго. Шон Пен си го знаем колко е магнетичен, та дори и с дъвка, но Дакота Джонсън е истинско откритие – играе интелигентно, вълнуващо, остроумно… Направо си е актриса в сравнение с бозата „Петдесет нюанса сиво” (2015) на Сам Тейлър-Джонсън.
Разбира се, огромна роля за очарованието на филма има визията на Федон Папамайкъл – клаустрофобичното пространство в таксито е превърнато в арена на съкровения. Едри планове, портрети в огледалото, нощните тъмнини, светлини и сенки на Ню Йорк се превръщат в поетичен образ на човешката уязвимост. Усмивки сменят сълзи, остроумия – спомен за кръв… И е непрогледно, и е просветлено.
Федон Папамайкъл е сред водещите американски оператори. Роден е в Атина през 1962-а. Когато е 6-годишен, семейството му (баща грък и майка германка) се премества в САЩ, тъй като бащата, известен художник и декоратор, е поканен за работа при Джон Касаветис („Лица“ и „Жена под влияние“). Федон Папамайкъл е завършил изобразително изкуство и фотография в Мюнхен (Fine Arts) през 1982 г. Заснел е 71 филма, сред които „Отбивки”, „Потомците“ и „Небраска“ на Александър Пейн, „Мартенските иди“ и „Пазителите на наследството“ на Джордж Клуни, „Брайтън 4“ на Леван Когуашвили. Режисьор е на седем филма, последният от които е Light Falls (2023).
„Татенце“ препраща към великолепното британско предизвикателство „Лок“ (2013) на Стивън Найт с Том Харди – един актьор в кола нощем и неспирни разговори по GSM. Кристи Хол е създала филм за душевните скиталчества.
Геновева ДИМИТРОВА
