Малцина знаят, че къщата на акад. Иван Гюзелев е родният дом на българската опера – там се създава Оперното дружество. Чести гости в сградата от XIX в. на ъгъла на улиците „Раковска“ и „Стефан Караджа“ са хора от артистичния и интелектуален елит у нас като Стоян Михайловски, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови. Към тази къща бяга Стефан Стамболов, приятел на Гюзелев, подгонен от своите убийци, които обаче го настигат и посичат.
На тази кървава трагедия е свидетелка най-малката дъщеря на Гюзелев – Олга, която е оперна певица и е сред основателите на Българското оперно дружество през 1908 г. То се създава по замисъл на сестра й – Богдана, която е отличен сопран и първата жена композитор в България, и на съпруга й – оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе. Жената на Гюзелев Стефанка пък става поръчителка на основателите му пред БНБ. Третата дъщеря Донка е драматична актриса и съпруга на Кръстьо Сарафов, който също живее известно време в този дом.
За съжаление, къщата, която посещава и Лора Каравелова, съученичка на Богдана, е разрушена при въздушно нападение над София на 29 март 1943 г. С нея сякаш избледнява и споменът за Иван Гюзелев – първия ни български философ, физик, математик, един от основоположниците на гимназиалното образование по физика в България, министър на народното просвещение (1880) и дългогодишен председател на Върховната сметна палата (1880–1894). Наричан Сократ заради разностранните си интереси и мъдростта си, той винаги е подпомагал артистите с каквото може, а днес гробът му в Орландовци пустее.
Иван, който е роден на 24 юни 1844 в Габрово, също свирел – на пиано и цигулка, която после подарява на първата ни концертираща цигуларка Неда Фтичева. Той е последното от 12 деца в семейството на кожар. Мълчалив, но много любознателен, Иван учи две години в килийното училище в Габрово, а после в частното на хаджи поп Неофит, където се занимава с граматика и гръцки език. Следва курс на обучение и в общинското школо, където учи история, граматика, география, аритметика и гръцки. Тодор Бурмов, бъдещият първи министър-председател на България, тъкмо е завършил своето образование за учител и организира по-висок курс от дванадесет по-силни ученици, измежду които е Иван. С ходатайство на Бурмов през есента на 1860 г. Гюзелев постъпва в Херсонската духовна семинария в Одеса със стипендия от руския Свети синод. После, като стипендиант на Васил Априлов, следва във Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. След дипломирането си през 1871 г. се връща в Габрово, за да преподава физика и математика.
Високообразован, Иван Гюзелев не може да се примири със старите методи на преподаване. Той смята, че учениците най-добре биха могли да си обяснят явленията в заобикалящия ги свят, ако не само наблюдават, но и участват във физичните опити. Затова се обръща за помощ към Одеското училищно настоятелство и заедно с даренията на родолюбиви габровци в Одеса и Габрово събира сумата от 1000 рубли, с които купува уреди от Виена за учебния кабинет. Когато през 1872 г. те пристигат на митницата в Свищов, властите питат валията в Русе дали да ги освободят. Той отказва да пусне у нас телеграфния апарат като опасен за турската държава. По този повод вестник „Век“ се застъпва за интересите на габровското училище и изобличава валията в невежество. Благодарение на това апаратът пристига в Габрово заедно с други уреди. Така Гюзелев полага основите на физичния препараториум в Априловската гимназия и създава първия кабинет по физика в България.
След разгрома на Априлското въстание и разрушаването на Дряновския манастир заптиетата на Фазлъ паша унищожават и голяма част от физичните апарати. Към 90 габровци са арестувани на 9 май и откарани в Търново. Сред тях е и Гюзелев, когото турците наричали ербап-комита. Срещу него е повдигнато обвинението, че с телеграфния апарат той се свързал с четата на Цанко Дюстабанов и приемал правителствените съобщения. Накрая от Цариград пристига комисия, съставена от професор по физика, телеграфен техник и правителствен чиновник, които установяват несъстоятелността на обвинението. Гюзелев е освободен със застъпничеството на руския посланик в Цариград и ходатайството на габровските учители.
Иван продължава да събира апарати и през 1896 г. кабинетът има 172 пособия за 3015 лв., като част от уредите са запазени и досега. От учебни програми, напечатани през 1875 г., се вижда, че преди повече от век в Априловската гимназия учениците изучават по актуални и днес методи основните положения на класическата физика, като се научават да мислят самостоятелно и правят изводи за процесите. В трите последни класа на главното мъжко училище подробно се учат механика, прости механизми, хидростатика, хидро и аеродинамика, акустика, оптика и оптически прибори, фотометрия, магнетизъм, електромагнетизъм, електростатика и електродинамика. Същата материя в по-съкратен обем се изучава и в редовното девическо училище. Високото ниво на преподаване на физиката и другите естествени науки, както и стремежът за изграждане на прогресивен мироглед у учениците, води и до антирелигиозни идеи. През 1900 г. учителският съвет предлага да се премахне религиозното възпитание в училищата, защото противоречи на научните познания, които учениците добиват от естествените науки.
Наред с училищната си дейност, Гюзелев открива народен университет и театър при читалището. Освен това оставя голямо и разнообразно книжовно наследство – пише трудове по математика, философия, физика и др. Още през 1873 г. той издава във Виена първия български учебник по физика „Ръководство към физиката“. Следващата година е отпечатано второ издание в Прага, а третото излиза през 1895 г. в Пловдив.
След Освобождението ученият се мести в София и става пръв помощник на проф. Марин Дринов в организирането на учебното ни дело. Избран е за секретар на Първото велико народно събрание. През 1880 г. става министър на народното просвещение в кабинета на Драган Цанков и предлага курсът на първоначалното образование да се разшири с три класа. Това става здрава основа, върху която после се градят всички образователни и професионални училища. Уви, планът му за уредба на учебното дело не се осъществява напълно заради краткото управление. След оставката си като министър ученият 14 години е председател на Сметната палата, но накрая е уволнен заради конфликт с финансовото министерство.
От 1895 г. се отдава изцяло на научна дейност. Пет години редактира и издава със свои средства списание „Задружен труд“, където се поместват статии от обществено-научен характер. За големите му заслуги към просветното дело е избран за член на Българската академия на науките и е награден с 6 ордена, сред които „Св. Ана“ и „Св. Александър“. Иван Гюзелев си отива на 6 октомври 1916 г., като оставя два недописани труда: „Пълно доказателство на XI евклидова аксиома“ и „Абсолютното съзнание – опит за проникване в областта на обективния съзнателен свят“. Днес името на акад. Иван Гюзелев носи математическата гимназия в родния му град Габрово.
Мария ПЕТКОВА