След скандала в Националната галерия с руската посланичка Елеонора Митрофанова от землянките изпълзяха много революционери, които дълго време бяха в нелегалност по време на битката на шепа художници, изкуствоведи и журналисти със съветската изкуствоведка Яра Бубнова и с нейните покровители от Министерството на културата. Спор няма – шефката на един от най-големите музеи в страната няма и никога не е имала елементарни професионални аргументи да оглавява институцията. Бе инсталирана там от вездесъщия Светлин Русев, който искаше да си отмъсти на бившата директорка Слава Иванова, че не е послушна. Това бе една от последните „добрини“ на академика, преди да си отиде от този свят.
Сега се появи някаква подписка на фондации, аукционни къщи. Между тях подскачат няколко имена на хора, повечето от които не знам точно какви са и от които не срещах подкрепа в годините, когато с художниците Петко Дурмана и Васко Стоев, с изкуствоведите Пламен В. Петров, Нада Нешева, Станка Желева, проф. Чавдар Попов и още няколко души остро критикувахме Бубнова и нейното управление на музея. Днес ситуацията наподобява онази след 9 септември 1944 година. Тогава, по разкази на очевидци, свръхпроизводството на активни борци против фашизма и капитализма придобило невиждани мащаби.
Историята се повтаря дори с детайли, които показват, че човешката природа не подлежи на особена промяна за толкова кратък отрязък от време, каквито са някакви си 80 години. Някои от днешните борци дори ехидничеха, когато Вежди Рашидов си скубеше косите, че е допуснал случайник като Боил Банов да оглави Министерството на културата и да надроби всички поразии в Националната галерия. Къде бяха тогава всички тези фондации и всички радетели, когато някакво недоразумение Ода Жон направи онази свинщина, наречена пърформанс, и либералните Гого Лозановци нагъваха колбаси и сирена в залите на царския дворец? Къде бяха, когато алармирахме, че министърът на културата харчи безсмислено народни пари по търгове във Виена за принтове без абсолютно никаква художествена стойност? Къде бяха, когато написахме, че от камерите в Националната галерия се вижда как неин служител изнася рисунки от фонда и по случая работи криминална полиция? Къде бяха, когато бе разкрито, че след авария поради хронично безхаберие на ръководството в депото на галерията са унищожени ценни картини на Владимир Димитров-Майстора, на Дечко Узунов, на Бенчо Обрешков, на Ян Вацлав Мърквичка и на още именити художници, които бележат етапи от развитието на българското изкуство? Не знам къде бяха, но помня, че оглушително мълчаха и се снишаваха, докато мине бурята. Днес разбирам, че искат да споделят виждания с министъра на културата. Не им знам вижданията, но е по-добре да не се опитват да излязат пред скоби, а да се снишат, както досега, и да застанат зад естествените лидери на процесите в лицето на Станка Желева, Петко Дурмана и Пламен В. Петров. И да не се надяват, че министър Мариан Бачев може да разговаря адекватно по въпросите на музейното дело. От самолет се вижда, че не е наясно с тази работа.
Извън контекста на досега написаното, подобен цирк вече наблюдаваме и покрай разигралите се скандали с Конституционния съд, прокуратурата, „Информационно обслужване“ и ЦИК. Още преди година с наше разследване ви дадохме да разберете, че с шеф на ЦИК като Камелия Нейкова гафовете са неизбежни. Ама кой да чете внимателно и да слуша… Повечето от политиците, особено тези, които се докопат до властта, заживяват в паралелен свят. Човешка природа.
П.П. Между другото, съгласявайки се, че залите на Националната ни галерия не са Москва, искам да уведомя една кресла, че не са и Киев.
Иво ДИМИТРОВ