Животът на талантливия Борис Пастернак преминава в страх и несигурност. И той, както и други руски артисти от онова време правят всичко възможно изкуството да служи на живота вместо на революцията, както го разбира съветската власт. А това е трудно уравнение за повечето от интелектуалците със свободни души, например прочутият композитор Дмитрий Шостакович всяка нощ заспива край опакован „затворнически куфар“.
„Разбира се, че съм готов на всичко. Защо да се случва на всички останали, а не на мен?“, пише по този повод Пастернак в едно свое писмо. И в прозата, и в стиховете си той разглежда социалните въпроси като важни само дотолкова, доколкото те влияят върху индивидуалните човешки съдби. Неслучайно властите не позволяват някои от неговите произведения да бъдат публикувани.
На 10 февруари се навършиха 135 години от рождението на руския поет и писател Борис Леонидович Пастернак, който получава световна известност и признание с романа си „Доктор Живаго“. За най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през ХХ век, се счита „Сестра моя жизнь“, която той пише през 1917 година. Удостоен е с Нобелова награда за литература през 1958, но под натиска на съветската власт е принуден да се откаже от нея. „Гангстер ли съм, или убиец? За какво престъпление съм осъден? Накарах целия свят да плаче от красотата на моята земя“, казва писателят.
Борис Пастернак е роден в Москва през 1980 година в семейство на интелектуалци – баща му е художник и илюстратор, а майка му – пианистка. Сред редовните посетители на артистичните вечери в дома им са известни художници, композиторите Александър Скрябин и Сергей Рахманинов, Лев Н. Толстой. В началото младежът учи в немска гимназия, а после продължава в Московския университет. За кратко изучава и философия в Марбург, Германия, но след като се завръща в Русия, се посвещава на литературата. За разлика от много от приятелите си, той не бяга, когато комунистите превземат страната му, остава и пише поезия и новели, превежда произведения на руски.
След края на Втората световна война започва романа „Доктор Живаго“ и го завършва чак през 1956 г., но в него има и текстове писани десетина години по-рано. Това е историята на един мъж и две жени, които обича – съпругата и любовницата. Сюжетът напомня неговият личен живот – на 56 години се влюбва в 34-годишната редакторка от списание „Новый мир“ Олга Ивинская. По това време тя е вдовица и майка на две деца, а Пастернак е женен за втората си съпруга Зинаида Нойхаус, която някога е отнел по скандален начин от своя приятел, музиканта Хайнрих Нойхаус. Зинаида Николаевна е въплъщение на отговорност и всеотдайност, качества, които Пастернак цени изключително много. Но страстта надделя и е трудно да се устои на царствената красота и женственост на Олга, която става и прототип на Лара от знаменития му роман. Любовта на Ивинская към писателя не умира дори в годините, които прекарва осъдена в комунистически лагер. Двамата са заедно в последните 14 години от живота на твореца.
Редакторите на списание „Новый мир“ отказват да публикуват „Доктор Живаго“, защото противоречи на социалистическия реализъм и поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. „Романът на Пастернак е нискокачествена реакционна публицистика без литературни качества“, пише вестник „Правда“.
Ръкописът е изнесен нелегално и публикуван на Запад. През 1957 г. романът е издаден в превод на италиански в Милано, а скоро след това в Холандия на руски език, във Великобритания и в САЩ. Литературната слава на романа и неговия автор бързо придобива световен мащаб и по предложение на Албер Камю Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литература през1958 г. „за изключителни постижения в съвременната поезия и продължаване на традицията на голямата руска проза“. Той обаче трябва да я откаже, защото получава предупреждение, че няма да може да влезе обратно в Русия.
На 25 октомври, два дни след като научава за наградата, изпраща телеграма до Шведската академия: „Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен“. Ответната реакция е бърза, съветското правителство принуждава колегите му писатели да го заклеймят, а вестниците го наричат „литературен плевел“. Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма: „Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ“. От Нобеловия комитет обаче обявяват, че отказът по никакъв начин не променя валидността на наградата. Писателят умира след тежък инфаркт на 30 май 1960 г. в Переделкино, тогава СССР – Съюз на съветските социалистически републики.
През 1965 г. излиза филм на Дейвид Лийн по романа с участието на Омар Шариф ,който играе главната роля, а синът му Тарек Шариф е осемгодишният Живаго. Лентата печели пет награди „Оскар“. През 1989 г. синът на Пастернак най-накрая получава разрешение да отиде в Швеция, за да получи Нобеловия медал на баща си. Романът е публикуван в Русия през 1988 и показан като минисериал по руската телевизия през 2006 г. Първото българско издание на „Доктор Живаго“ е само една година след съветското – в четири последователни броя на списание „Факел“.