Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. във видинското село Раковица. Завършва история в Софийския университет, а по-късно специализира в Англия и преподава балканска история. Депутат е в три народни събрания от гражданската квота на БСП. Автор е на повече от 40 книги.
-Професор Пантев, правим това интервю в Деня на Ботев, смятате ли, че съвременният българин разбира смисъла на тази дата?
-Тя има смисъл, хората я разбират и имат нужда от нея, макар че тези чествания не отразяват истинското състояние на признателност. Хората, които са отдали живота си, не са очаквали да имат паметници, а са мечтали за свободна България. Така че в тази празничност, която съпътства Деня на Ботев, има доза признателност, но и известна доза формалност към жертвите, дадени за нашето съществуване.
-Вълнува ли се днес българинът от идеалите на Ботев и изобщо от някакви идеали?
-Все пак има някакво вълнение, което показваме и на 2 юни. Децата носят цветя, политиците изнасят речи, хората замълчават пред паметта на загиналите. Самият факт, че има състояние на оживление, празничност и признателност, говори, че не сме ги забравили напълно. Тази почит обаче обикновено става по календарни причини, а не по вътрешен подтик.
-Има ли съвременни личности, които биха отдали живота си за някоя общочовешка кауза? И изобщо какви са каузите на днешния човек?
-Е, сега едва ли ще искаме някой да умира, но все още има хора, които са последователни и привързани към каузи и идеи. Смятам, че не сме чак толкова безразлични към това, което се е случвало в миналото, независимо от несбъднатите мечти, идеали и програми на някогашното възрожденско и по-късно българско движение.
Питате ме какви трябва да са каузите на хората днес. Те са прости – да имат достоен живот, да не се интересуват само от материалните индикатори на бита, да се грижат за себе си и близките си. И най-вече да осъзнават, че принадлежат етнически, морално и емоционално към една страна с толкова дълга история като нашата.
-На коя епоха от историята бихте оприличили случващото се днес в света?
-Всяка аналогия е условна. Има обаче исторически условия, при които човечеството оглупява и тогава идват диктаторите и войните. Днес живеем в доста динамична, но безличностна епоха и това прави хората лесна плячка на евтини пропаганди и болни амбиции.
-Може ли да се каже, че днес диктаторите отново са на мода?
-Има такива тенденции. Кандидатите за диктатори се възползват от безпомощността на общественото мнение. Това често се превръща в масова психоза на приемане, признаване и дори следване на тези потенциални или действащи диктатори.
-Как бихте описали политическата обстановка в България сега? Кое ви дразни в политиката сега или пък ви харесва?
-Не следя с обособено внимание и интензитет политиците и политиката. Лошото е, че почти всички са еднакви, носят еднакви дрехи, произнасят еднакви речи, имат едно и също поведение. Това до голяма степен прави трудно да разграничим кой е истинският и кой симулира загриженост за народа, държавата и бъдещето.
Една политическа обстановка не трябва да се харесва, а да бъде търпима, да се одобрява. Много малко са онези епохи в човешката и в българската история, когато всички са одобрявали политици, партии и прочее формации.
-Как ще коментирате крайното разделение, което се наблюдава в обществото днес? Защо стана така, чия е вината?
-Човечеството е разделено и различно вижда бъдещето си, но това не е прецедент. Французите са не по-малко разделени от нас или от други народи. Но все пак има стремление към по-добро бъдеще, защото технологическият прогрес изпреварва много повече развитието на човечеството, отколкото неговият морал.
-Според вас как ще ни се отрази технологическият прогрес, исторически погледнато?
-Общо взето, положително. Ако днес те заболи зъб, вземаш аспирин и ти минава, докато по-рано хората са умирали от скорбут. Последните 7 хиляди години човечеството не се е променило много като манталитет. Човекът е добър, човекът е лош в зависимост от обстоятелствата, характера и идеалите.
-Бихте ли откроили с положителен знак и принос някои от съвременните български политици?
-Сигурно има такива сред тях, но ме мога да изброя. На мен ми допада поведението на нашия президент, който се стреми към някакво равновесие, но това невинаги е разбирано.
-А в дебата „за“ или „против“ еврото вие на коя страна сте?
-Смятам, че е рано да се въвежда еврото. Особено като се има предвид, че много по-напреднали страни от нашата, поне при въвеждането му, не се оказаха в благоприятна позиция. Тук става дума за хладилника, а не за достойнство, европеизъм и прочее. Рано ни е още за еврото, защото допускам всякакви спекулантски комбинации, на които сме ставали свидетели от 1989 година насам.
-Бяхте депутат, ако сега трябва да се върнете в парламента, какви ще са вашите каузи?
-С моя продължителен жизнен опит ще е смешно да бъда депутат отново. Но все пак бих мечтал да се чува повече мнението и позициите на София, отколкото на Брюксел. Не можем да аргументираме едно или друго решение у нас с това, че и другите правят същото. В Брюксел е пълно с безлични, костюмирани и мерцедесни чиновници. Имам усещането, че те много повече се интересуват от собствената си кариера, отколкото това Европа да стане по-добро, по-спокойно и по-проспериращо място.
-А как ще коментирате отношенията ЕС-САЩ, имайки предвид политиката на американския президент?
-Не зная колко арогантен е Доналд Тръмп, но Америка вече вижда, че няма защо да издържа хиляди хрантутници само защото са се обявили за американофили. Всеки трябва да държи ключа на собствения си дом в собствения си джоб и сам да строи съдбата си, а не да чака помощ и одобрение отвън. Най-големият позор навремето е бил да кажеш, че си подкрепян от някой отвън, а днес това е индикация на голям престиж за една държава или партия.
-Смятате ли, че се намираме пред глобална война, имайки предвид ескалиращите конфликти по света?
-Светът е в състояние на опасно придвижване към това. Всички войни започват с малки, локални конфликти и когато те не постигат крайната си цел, обикновено пламва мащабен пожар на цялата планета. Получава се така, защото всеки смята себе си за абсолютно прав, а останалите за абсолютно зли сили. Това води до опасно състояние, при което от искрата може да се разгори унищожителен огън.
-Преди време определихте демокрацията като смазваща. С какво ни смазва?
-Демокрацията не е за всеки, не е картоф, който расте навсякъде. Трябва да има предварителни натрупвания на история, традиции, търпимост един към друг. Демокрацията е значима тогава, когато дава на отделния човек по-добри условия и блага. Там, където демокрацията е внесена, където е имитирана и формална, тя не дава резултати. Знаете че много страни, особено в Южна и Централна Америка, в началото на XIX век получиха конституции, но след това се изродиха в диктатури. Затова казвам, че демокрацията е ливада, която трябва да се полива в продължение на столетия, за да създаде най-добрия продукт за обществото.
-България добре ли развива демокрацията си?
-Самият факт, че можем да кажем: не харесвам своя президент, не харесвам своя министър или началник, все пак е слаба, но реална индикация, че можем да приемем България за демократична страна. Друг е въпросът, че дългото наследство от пашите до господарите ни е оказало влияние. Поговорката „Преклонена глава сабя не я сече“ все още има значение за нас. Все още има самоцензура, раболепие, докарвачество, съобразяване с обстановката и мнението на силните. Това за нас едва ли ще свърши скоро.
-А как гледате на идеята да се учи вероучение в училище, въпрос, който поляризира обществото през последните месеци?
-Смятам, че вероучение трябва да се учи, но да не е задължително. В крайна сметка има родители, които са атеисти и това не ги прави автоматично лоши хора. Религиозният предмет като образователна дисциплина обаче трябва да бъде даден в ръцете на подготвени, добри и осведомени хора, за да не се превръща в примитивна митология.
-Каква е прогнозата ви за България, професор Пантев? Какво ни чака?
-Има мрачен вариант България да стане балкански Тайланд, където ще идват за евтина храна и евтини момичета. Надявам се обаче да се намерят онези сили, които са се появявали в критични епизоди от нашата история, които да изведат страната към една по-себезначима позиция.
-Виждате ли подобен потенциал сегашните политици да направят това?
-Имам дълбоки съмнения.
Петя Бахарова