Преди 50 години немски рок групи, включително Neu!, Can и Kraftwerk, създадоха еклектичен звук, който никога не бе чуван дотогава. В Западна Германия, в началото на 70-те години на миналия век, няколко експериментални банди извършиха истинска революция в музиката.
Родена от радикално време в историята на следвоенна Германия, тази слабо свързана група артисти – включително Neu!, Can, Kraftwerk, Faust, Tangerine Dream и Amon Düül II – създаде звучене и стил, който стана известен като „krautrock“.
Социалното и музикално битие на бандите роди трайно наследство. Заедно всички те повлияха на изпълнители като Дейвид Бауи, Sex Pistols, Talking Heads, Joy Division, Radiohead и Bjork.
Повече от половин век по-късно по-късно тяхното влияние продължава да се усеща в хип-хопа и техното, алтернативните рок групи и модерния джаз.
И все пак да се нарече „краутрок“ сцена, подобна на пънка, не е абсолютно вярно. Дори самият термин е спорен. Измислен е от британски музикални автори, за да опише движението и се смята за обиден. Думата „краут“ се използва като унизителен, ксенофобски термин за германците.
„Журналистите измислиха този термин, разказва основателят на Can Ирмин Шмид пред BBC Culture. – Това всъщност не означава нищо, освен че вече се бяха появили групи, които не имитираха, а търсеха собствен път в музиката.“
Въпреки това през 1974 г. Faust издаде парчето „Krautrock“, което кристализира този така наречен жанр и се превърна в един от най-големите хитове.
Но като оставим настрана валидността на този термин, това, което наистина обединява тези групи, е желанието за създаване на нов музикален стил във възродената Германия.
Основателят на Neu! Майкъл Ротер казва пред BBC Culture, че групата „е резултат от политическите, социалните и културните изригвания“, случили се около 1968 г. Същата година, за която германският философ Юрген Хабермас по-късно ще твърди, че бележи началото на „фундаменталната либерализация“ на обществото.
Бързото следвоенно възстановяване и прераждането на Западна Германия като глобална икономическа сила – известно като „икономическото чудо“, достига крайната си точка през 1968 г.
За много млади хора възстановяването на нацията след краха на Втората световна война се смяташе за неадекватно и неморално, вината продължаваше да тежи на цели генерации.
Но новото поколение не искаше просто икономическо пренастройване. Това, което те наистина търсеха, беше културна революция. Те смятаха стария германски консервативен ред за прекалено елитарен, патриархален, моралистичен и, най-важното, все още свързан с нацизма.
Много институции в Германия наистина тогава все още се ръководят от бивши кадри на Третия райх. Но промяната е близо. Тя идва и с музиката.
Източник: BBC, превод faktor.bg,
