За първи път четем на български „Позиции 2020“ на Мишел Уелбек. Сборникът с есета, интервюта, статии и други нехудожествени текстове на известния френски писател и скандалджия е в превод на Александра Велева, Красимир Петров и Атанас Сугарев. Редактор на томчето със знака на „Колибри“ е на Георги Борисов, художник на корицата е Иво Рафаилов.
„Позиции 2020“ отразява склонността на Уелбек да се намесва директно и провокативно в актуални обществени и политически дебати. Тук те са за религията и секуларизма, исляма и имиграцията, сексуалността и демографските промени, технологиите и капитализма, литературата. Една от статиите, например, носи заглавието „Жак Превер е глупак“, публикувана е за първи път през юли 1992-а в „Летр франсез“. В нея Уелбек срива със земята издигнатия в култ поет, автор на скечове за театър, на текстове за песни на Ив Монтан, Жулиет Греко, Марлене Дитрих, Симон Синьоре, Тино Роси, Серж Генсбур, сценарист на филмите Децата на рая“, за който е номиниран за „Оскар“.
Жак Превер е в програмата на френските училища и академии. Но Уелбек го подхваща с бясна ирония, за да го издигне върху вълната на своя сарказъм. „Тъжно му става на човек, като гледа как този отвратителен поетичен реализъм, чийто основен радетел е Жак Превер, продължава да сее опустошение. Френското кино така и не се съвзе след въвеждането на звука. Това рано или късно ще доведе до окончателната му гибел, което няма да е особена загуба.“, пише той. И продължава: „Защо поезията на Жак Превер е толкова посредствена, че от време на време те кара да се срамуваш, когато я четеш? Умът с нищо не може да помогне в писането на добри стихове, но може да попречи да се пишат слаби. Ако Жак Превер е слаб поет, това е преди всичко защото представата му за света е еднообразна, повърхностна и погрешна. Тя е била погрешна още по негово време, но днес нищожеството ѝ изпъква още по-ярко, толкова ярко, че цялото му творчество изглежда като разгръщането на огромно клише. Във философско и политическо отношение Жак Превер е преди всичко анархист. С други думи, чисто и просто идиот.“
Уелбек, най-значимият жив френски писател според американската критика, открай време пленява читателите с непоколебима прямота и хапливо чувство за хумор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт, но и на книги с лирика. Романите „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата“, „Карта и територия”, „Серотонин“ и „Унищожение“ го налагат като един от най-четените и превеждани. Пророческият „Подчинение“ представя стремителен интелектуален и морален разпад на обществото, който се оглежда в политическата конюнктура. Излиза през 2015-а, годината на смразяващите терористични погроми над вестника „Шарли Ебдо“ и концертната зала „Батаклан“.
Албена Атанасова