Какво би станало, ако най-големият недостатък на човека се окаже големият му мозък? На този привидно абсурден въпрос Кърт Вонегът отговаря с един от най-оригиналните и блестящи романи в богатото си творчество – „Галапагос“. Новото издание на „Кръг“ вече е в добрите книжарници в превод на Огняна Иванова, като корицата и цялостното оформление са на Милена Вълнарова. Книгата е поредното попълнение във високо оценената дизайнерска колекция с най-значимите произведения на писателя, сред които са „Механично пиано“, „Котешка люлка“, „Кланица пет“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или никога вече самота“, „Времетръс“ и други.
Публикуван през 1985 година, „Галапагос“ е истинска перла в кариерата на американския модерен класик. Подобно на Чарлс Дарвин, Вонегът отправя поглед към едноименния архипелаг, но не за да проследи произхода на видовете, а за да си представи тяхното бъдеще. Фалшив капитан, бременна японка, пенсионирана американка, сляпа дъщеря на милионер и още шепа хора по стечение на привидно случайни събития се оказват изолирани на остров и откъснати от цивилизацията. Докато те напасват характерите си, познатият им свят е унищожен от глобален конфликт. През следващите милион години техните потомци еволюират в същества, далеч по-добре приспособени към живота, освободени от всичко, смятано за върховното човешко предимство.
С типичната си комбинация от безпощадна ирония, черен хумор и неподражаема човечност Вонегът изгражда история, която разсмива и тревожи. Зад фантастичния сюжет на „Галапагос“ прозира болезнено актуална диагноза на съвременната действителност – общества, управлявани от алчност, национални амбиции, икономически кризи, технологични заблуди и самоунищожителни инстинкти. Вместо да предлага утопия или апокалипсис, авторът поставя под съмнение самата представа за прогрес. И пита дали човечеството не е станало жертва на собствената си интелигентност.
„Галапагос“ е роман за еволюцията, но и за смирението отвъд нея. За това колко случайна е появата на човечеството и колко крехка е вярата, че управляваме света и собствената си съдба. Кърт Вонегът с изумителна лекота съчетава философска дълбочина, остроумие и състрадание. Неслучайно „Галапагос“ продължава да звучи толкова актуално, а и от момента на премиерата му нищо не се е променило. С дръзката си идея и задължителния за Кърт Вонегът хуманизъм, продължава да ни напомня колко сме уязвими и абсурдни, но въпреки това достойни за обич.
Авторът на 14 романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове, който си отиде през 2007-а на 84 години, остро негодува срещу функционирането на социума още от Втората световна война, когато като редник в американската армия случайно оцелява при бомбардировките на Дрезден. Прочут е с оригиналния си стил, нецензурните заигравания с думи, контекст и рисунки. Езикът му е толкова разкрепостен от клишета, че печели определението „вонегътизъм“. Писателят изобразява реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. За живописна критика на индустриалното и технократско общество най-често използва планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които пътуват напред назад във времето. Някога е била населена от нормални живи същества, но постепенно те са изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът губи смисъла си.
Албена Атанасова