„Дори земята беше подвластна на таланта му“, казва голямата актриса Мария Стефанова за колегата си Стефан Гецов, след като той продължава да играе на сцената на Народния театър, докато сградата се тресе от земетресението във Вранча на 4 март 1977 г. По това време зрителите гледат спектакъла „Големанов“, а Гецов е в главната роля. Декорът се разлюлява толкова силно, че попилява артистите от масовата сцена, която върви в началото на земетресението. Актрисата Виолета Бахчеванова се озовава на улица „Раковски“, облечена в сценичен костюм, а тогавашният зам.-председател на Комитета по култура Милен Маринов побягва от директорската ложа, прелита през стаята за пушене на артистите и скача през прозореца от доста високия партерен етаж.
Под огромния кристален полилей в салона е празно, защото публиката се е изнесла до страничните изходи, но голяма част от хората не напускат залата, приковани от монолога на Гецов. Той не само че не спира да играе, но включва виртуозно земетресението в спектакъла. Актьорът е толкова убедителен с мощния си глас, че зрителите не могат да разберат дали силните трусове наистина не са част от театралните ефекти. По едно време Гецов, в ролята си на кандидат-министъра Големанов, вика секретаря си Енчо Горилков, изпълняван от Кирил Кавадарков. В паниката си обаче Кавадарков е напуснал сградата на театъра. От сцената обаче се носи мощният бас на Гецов: „Енчо, Енчо!“, който от името на Големанов заплашва секретаря, че България ще му се види тясна, ако не се върне. И изведнъж от залата се чува глас: „Тук съм, Стефане!“. Оказва се обаче, че това е режисьорът на спектакъла Енчо Халачев, който в един момент си помислил, че Гецов вика него. Макар да е сам на сцената, актьорът нито за миг не излиза от образа си, а публиката постепенно се успокоява. След като 10-минутното земетресение утихва и театърът престава да се тресе, останалите актьори се връщат на сцената. Дори зам.-министърът на културата Милен Маринов заема мястото си в директорската ложа. Спектакълът продължава, а на финала публика и артисти дълго ръкопляскат, благодарни един на друг за проявената храброст.
Народният театър е единственият, който не прекъсва спектакъла си по време на земетресението. В деня след паметното представление идва благодарствено писмо от Милен Маринов до Стефан Гецов за това, че е продължил да играе, овладял е паниката в залата и не се е стигнало до тежки ситуации сред публиката.
„Като почувствах, че сцената се люлее под мен, разбрах, че е земетресение. Бърборех измислени реплики за ремонта в къщата на Големанов. Салонът беше претъпкан и щяха да се издушат на изходите. Прецених, че трусовете намаляват, и извиках с цяло гърло към салона: „Не се безпокойте, беше земетресение, но отминава, останете по местата си, ще продължим спектакъла“, разказва Гецов на съпругата си Теменуга, след като се прибира вкъщи след представлението. По-късно в Народния театър се получават десетки писма от зрители, присъствали на земетръсния спектакъл, които благодарят на Гецов за неговия кураж и съобразителност.
Въпреки че запазва самообладание в този случай, Стефан Гецов има земетръсен характер – пословични са избухванията му, които водят до тежки конфликти с различни режисьори и актьори. Това предопределя и сложната му творческа съдба. Въпреки големия му талант някои режисьори отказват да работят с него заради тежкия му нрав. Актьорът обаче е принципен и не може да се сдържи да каже това, което му е на сърцето, каквито и да са последиците. С прямотата и твърдостта му се сблъсква дори Тодор Живков, на когото дълго време е любимец, но накрая минава в немилост. „Аз бях буен жребец и не можеше всеки да ме язди“, обича да казва приживе Гецов.
„Мъчно ми е, че го наричат необуздан и с тежък характер. Това са хора, които не са го обичали и нарочно са го дразнели. Имало е такива много драстични случаи. Предполагах, че това се дължи на чиста завист към таланта му, и така беше. Той беше емоционален, но необикновено добър, гостоприемен и грижлив, към мен беше изключително нежен въпреки ревността и агресията на много хора около него“, споделя втората му жена Теменуга, която Ванга предупреждава: „Много да пазиш Стефан, ще му завиждат…“.
Според жена му той винаги е бил душата на компанията, но не можел да търпи нередности. В такива случаи ставал дързък и откровен до крайност. „Беше твърде земен човек, каквото мислеше, му беше на устата и често сипеше критики наляво и надясно“, разказва тя в книгата, която му посвещава.
Със своя талант, огнен темперамент, стройната си осанка и неподражаем глас Гецов не само създава незабравими образи в театъра и киното, но е и силно привлекателен за жените. Актьорът си пада по пищни форми и обича да се шегува, че „жена без дупе и гърди е като село без начално училище“. Жени се два пъти – първо за режисьорката Елка Михайлова, а след това и за ученическата си любов от прогимназията в Казанлък Теменуга Караколева, която става журналист във в. „Средношколско знаме“, а по-късно заместник главен редактор на сп. „Курорти“. Стефан е няколко години по-голям от Теменуга и след като завършва, заминава за София, където влиза във ВИТИЗ.
Бъдещият актьор настоява да минат под венчилото, но любимата му не иска толкова ранен брак. Стефан споделя с общи приятели, че тя се е уплашила от неговата страст и емоционалност и сякаш напук сключва брак с Елка, която по същото време учи в Театралната академия. След година и нещо обаче се развежда и се жени за ученическата си любов. С нея живее щастливо до края на дните си и им се раждат две момчета – Стефан и Страхил. От краткия си брак с Елка има още един син – Михаил.
Въпреки че Стефан се радва на голямо внимание от жените, Теменуга не го ревнува. „На една своя снимка той ми написа: „На моята първа и дай Боже последна любов“. Често ми казваше: „Човешкият живот е твърде кратък и в него има място само за една голяма любов – първата! Запомни го! Останалото са само приключения“. Знаех това и бях спокойна“, пише тя в книгата си.
Теменуга Гецова казва, че мъжът й не се безпокоял от сплетните, но пикантните истории, които се разказват за него, са много повече от истините. Според легендите една вечер той се прибрал вкъщи доста почерпен и без да иска, запалил пердето. Избухнал пожар, но огънят бил потушен бързо, без големи щети. Когато дошли пожарникарите, той си блъскал главата в стената и се вайкал: „Какво остана от мене? Довчера бях героят от Лайпциг, а сега съм един жалък подпалвач на пердета!“. Според Теменуга обаче той съвсем не бил пиян, а говорел нещо разпалено и както палел запалката, неволно я допрял до пердето, което лумнало. Другото е чувството му за хумор.
