Татяна Пандурска е филмов режисьор, сценарист и продуцент. Нейният дебютен игрален филм „Диви ягоди“ отскоро е по екраните. Продукцията участва предпремиерно във фестивалите София Филм Фест, селектиран е в кино литературния фестивал Синелибри, „Златна роза“ и 41-вия международен кинофестивал във Варшава, където получи признанието на публиката.
Татяна Пандурска завършва театрална режисура в НАТФИЗ, специализира във Франция кино и телевизионна режисура и продуцентство. Работи дълги години в БНТ. Автор е на над 50 документални, телевизионни игрални филма, постановки в телевизионния театър, поредици, мюзикъли.
- Как се представяте пред хората?
Татяна, приятно ми е.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Няма втори шанс за първо впечатление.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Само веднъж повярвах, сега не вярвам.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
„Аз съм лесен за общуване – трудното за мен е после.“ Това е стих от поета Иван Методиев, който ме разкрива най-пълно.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Нечестието, несправедливостта, лъжата, лицемерието. Всички тези неща могат да ме извадят от равновесие.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Компромисът да се предам. Да нараня човек. Да бъда несвободна.
- Какво може да ви разплаче?
Чувство, предизвикано от изкуство, което отчаяно се бори за хармония, или дете, което плаче и не мога да го успокоя.
- На какво най-често се смеете?
Талантливото чувство за хумор винаги предизвиква смях у мен.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Пилиграм от края на света“ – книга разговор на проф. Иван Станков с поета Борис Христов, който ми е любим!
- Любим художник?
Импресионистите. Мога да съпреживявам творбите ми непрекъснато, във всеки сезон и всеки ден.
- Любим писател?
Ърнест Хемингуей. „После времето се разваляше“, така започва в превод „Старецът и морето“. И ми е необяснимо интересно, че това изречение е в главата ми често. Но имам още и още, и още любими писатели…
- Любим поет?
Александър Сергеевич Пушкин. Иван Пейчев.
- Любим певец?
Ленард Коен, Жак Брел, Шарл Азнавур, Фреди Меркюри, За-За. Няма да ми стигне времето да изброя всички, които харесвам.
- Любим филм?
„Диви ягоди“. Моят филм.
- Любимо тв предаване?
„Денят започва“ по БНТ.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Класическа, джаз и най-вече хубава музика. Обичам и да работя в звукова среда.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Заредих колата си с бензин и тръгнах на път. И не спирам да пътувам.
- Политик, на когото вярвате?
Не вярвам на политици.
- Историческа личност, която презирате?
По принцип не презирам хора, но Хитлер (провален художник), Гьобелс (провален драматург), Сталин, Мусолини, Пиночет – всички тези личности заслужават дълбоко презрение.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Васил Левски.
- Любим парфюм?
Френски.
- Любимо мъжко име?
Симеон – на сина ми. Георги, Мартин.
- Любимо женско име?
Зорица – на дъщеря ми.
- Какво научихте от родителите си?
Научиха ме да съм свободна и съм им благодарна за това.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Възпитах ги да са свободни хора.
- Каква искахте да станете като малка?
Режисьор. Сбъднах мечтата си.
- Кое е любимото ви животно?
Кокер шпаньол.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
La vie est belle! (Животът е хубав!)
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня вицове, но се смея искрено, когато ги разказват артистично.
- Думата, която използвате най-често?
Благодаря или програма.
- Любимо ястие?
Салата от домати.
- Любим цвят?
Син.
- Любимо питие?
Червено вино.
- Пушите ли?
Не. И недоумявам какво е това „удоволствие“, което ти пречи да усещаш свежия въздух.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато казах на едно момче на рождения му ден: „Аз мисля за теб“ пред вратата на директора в училище, а той ми отвърна: „А аз не“. Бях на 16 години.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато изкачих връх Монблан и връх Вихрен.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Тук съм 50 на 50.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Отговорни, справедливи, великодушни, честни и забавни.
- От какво най-много се срамувате?
От това, че е възможно Земята да бъде унищожена.
- Кой е най-големият ви страх?
Колкото и странно да звучи, страх ме е да не падне някой виадукт.
- Мечтата, която преследвате?
Професията ми на режисьор.
- Откъде черпите информация?
Отвсякъде и от приятели, на които вярвам.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
С интуиция и опит, имам музикално ухо.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Някакво, не мога да кажа точно, но е винаги заради необходимост по някой проект.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Смятам, че е невъзможно.
- Искате ли да летите в Космоса?
Аз не, но дядо ми искаше.
- Вярвате ли в извънземни?
Не вярвам в зелени пришълци, защото човекът е съвършено създание.
- Имате ли пророчески сънища?
Пророчески не, само цветни.
- Кое е любимото ви цвете?
Кокичето.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Имах кокер шпаньол Чари.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Добротата.
- Кога предпочитате самотата?
Когато плувам в морето. Напоследък все по-често обичам да правя това.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Ненавиждам злобата, завистта, лицемерието, алчността, самозабравата.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Най-тежката битка водя със себе – да остана същото щуро момиче, каквото бях на 19 години.
- Имате ли хоби?
Нямам.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да, забавлявам се откровено, особено много в Париж, който от детските ми години си остава моя град.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България усещам въздуха и това ме изпълва с радост и спокойствие, а в чужбина опознавам новия дъх на Земята.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да нямам приятели.
- Вярвате ли в късмета?
Да, във водолейския ми късмет.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Съжалявам, че спрях да карам ски.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
В Япония никога не задават този въпрос, а питат: „Как сте?“.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Да знам две различни истини, изречени предварително и споделени поотделно от авторите им.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В La belle epoque, сега също е интересно.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Телеграфът.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Смятам, че ще се справи.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не вярвам в конспирации.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Определено либерал, усмихнат либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не, детето все още няма изградена личност и критерии за смисъла на природата, принадлежността, ценностите и важното в живота.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
Плувам и правя планински преходи.
- За или против пластичните операции?
Ако са с медицинска цел – да, ако са за обезличаване – против.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
Да. Чакам и актуализацията, справедлива за труда ми.
- Страхувате ли се от новото начало?
А то кое е?
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Три са – родилното проплакване на двете ми деца и новината, че се е родил внукът ми Мартин.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Загубата на родителите ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че ще остана същото любознателно и усмихнато момиче/жена, с чувството ми за хумор, че доброто и справедливостта винаги ще побеждават.
- Как си представяте света след 100 години?
Същият, но с повече усмихнати хора.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С децата ми и техните семейства. А и с Петкан може би, ако иска да живее с нас.
- Можете ли да простите изневяра?
Разбира се.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да.
- Привърженик ли сте на брака?
Да.
- Романтична ли сте?
Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Изгревът.
- На кой народ симпатизирате?
Симпатизирам на френския и на скандинавските народи, обичам българския народ.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Колко ли хубав ще е този ден?/Ще бъде ли идеята ми хубав филм?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Много са, но със Стендал, Моцарт, Бунюел и Пикасо заедно, с проф. Иван Шишманов, ген. Владимир Вазов, Симеон Радев, Иван Хаджийски и още, и още…
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Май още не съм се разделила с много, но и илюзията, че справедливостта и истината ще тържествуват, стои дълбоко в мен.
- Кога свършва детството?
При мен още не е свършило.
- С какво никога не искате да се разделите?
С моята емоционалност и с живота.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
„Мисли просто.“ Татко ми го каза.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не вярвам в предопределеността.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Понякога. Контактът с такива хора е и един друг опит.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Нося го на лявата ръка.
- Каква е представата ви за щастие?
Тишината през лятото.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
А няма ли дотогава учените да открият безсмъртието?!…
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С мъдростта на „La vie est belle! Животът е хубав!“. И с филмите ми също.