Певица с широка усмивка и кадифен глас, Теди Кацарова е родена в музикалното семейство на Силвия и Милчо Кацарови. Завършва Художествената гимназия, но на 17 години печели популярното предаване „Хит минус едно“, а дебютният й албум „Кадифе“ се радва на голям успех. През 1998 г. е избрана за най-добра ар енд би певица на годината. Кариерата й продължава вече над 30 години, през които постоянно създава нова музика, издава албуми и изнася стотици концерти. Една от най-известните й песни е „Само аз и ти“, с която много двойки избират да се оженят. Неотдавна Теди Кацарова издаде ново парче с БНБенд – „Неонови залези“.
– Теди, посрещате лятото с нова песен – „Неонови залези“, създадена с БНБенд. Как се роди идеята за нея?
– С БНБенд ме събра турнето „Обич и песен“, името им идва от български национален бенд и е препратка към 70-те години на миналия век – времето, в което излизат култови филми като „Оркестър без име“. Искахме звученето на „Неонови залези“ да носи усещане от онова време, но направено с новите похвати в музиката. Песента се роди само с две репетиции. Много съм щастлива, защото всичко се получи съвсем естествено. Всички инструменти са записани на живо. Борис Чакъров направи автентичния микс, навремето той е работил в „Балкантон“ и е записвал точно такава емблематична поп и естрадна музика. Изпитвам голям сантимент към този период и във видеото снимахме един син бус, с какъвто навремето моите родители пътуваха по турнета. Успяхме да намерим абсолютно същия за клипа. Цялостната препратка е точно към тази ера на любовта и свободата, когато се е създавала много качествена музика.
– Видеото наистина напомня за „Оркестър за име“. Лесно ли намерихте реквизит, който да се впише в стила?
– Много е интересно как всяко нещо се подреждаше като пъзел за този проект. По неведоми пътища намерих склад с мебели от различни епохи. Хората там бяха любезни и ни съдействаха изцяло. Предоставиха ни стари телефони с шайба, стара камера. Августина Маркова-Тути ни облече в типични за онези времена тоалети, Костадин Кръстев-Коко е режисьор, оператор е Николай Карасъбев, а монтажът е на Красимир Николов. В създаването на видеото участваха и Елиза Попова и Даниел Младенов. Работя с тези хора от много години и винаги ги споменавам, защото не мога да си представя нито един проект без тях. Най-важно е доверието, което се изгражда в един екип. Буквално се разбираме от една дума и за мен това е ключово, защото, освен че много бързо се осъществяват проектите, си и спокоен. Когато снимаме, знам, че както и да застана, винаги ще одобря след това заснетото, защото с човека, който е зад камерата, работим от много години.
– Вие залези или изгреви предпочитате?
– Залези. Магични са и романтични. Посещавала съм част от местата с най-красивите залези в света. Имам топ 4 на залезите, които съм видяла в живота ми. Единият е на остров Краби. След това е саваната в Ботсвана, когато бях в риалитито „Звездите сигурно са полудели“. В Доминикана също видяхме уникален залез, както и в Санторини. Там беше много забавно, защото на финала хората ръкопляскаха. Имаше заведение с много хубав изглед и в него не можеше да си намериш маса в часовете, когато се появява залезът. Трябва да направиш резервация седмица по-рано.
– На 1 юли е концертът на майка ви „70 нюанса любов“, в който участвате и вие. Кои други звезди ще се качат с вас на сцената?
– Да, това са поредица от концерти и първият е в Пловдив. Не сме сигурни дали баща ми ще може да бъде отново с нас, защото има ангажименти. Но със сигурност гости ще бъдат Камен Воденичаров, Дичо, Наско от „БГ радио“ ще е водещ, имаме голям бенд. Концертът е много вълнуващ като замисъл и концепция.
Силно емоционален беше и спектакълът миналата година в Зала 1 на НДК. Когато с Дичо изпълнихме емблематичната песен „След лятото“, на сцената излязоха майка ми и баща ми. Много плаках тогава, това беше най-трогателният момент за мен. Като преплитане между миналото и настоящето, върнах се към детските ми години. Беше вълнуващо и сега продължаваме в същия дух и обикаляме страната. Хубаво е, че има завръщане към българската поп музика. Надявам се да се увеличи и медийното позициониране, защото там положението не е достатъчно добро. Тиражира се повече клюката, а не толкова музиката.
– Много ваши колеги се възмущават по този въпрос. Защо не се пуска достатъчно новата музика?
– Съществува някаква завеса, особено за нас – независимите артисти. Наистина ни е много трудно. Има определени изпълнители, които са доста по-добре позиционирани в медиите. Не мога да се оплача от липса на работа, което доказва, че когато хората искат да те чуят, те канят, без значение от медиите. Но наистина част от музиката се върти много повече в сравнение с друга. Което донякъде ме натъжава, защото в ъгъла стоят много хубава български поп песни, които не стигат до слушателите. Това се отнася и до изпълнителите от предходните поколения. Някои казват, че те лежат на стари лаври, на хитовете си от 70-те и 80-те, а всъщност правят нови песни, инвестират, но всичко остава в сянка. За мен това е некоректно. Хубавото за младите таланти е, че има платформи като Инстаграм, Тик Ток и Фейсбук, в които човек може да се позиционира. И доста често благодарение на тях ъндърграунд изпълнители достигат до слушателите и започват да пълнят зали. Но всъщност медиите трябва да са тези, които подават ръка на младите таланти, за да могат да достигнат до целокупния български народ.
– Освен концертите какво още ви предстои през лятото?
– Сватби. Много обичам да пея на тях, обикновено съм част от първия сватбен танц. Невероятно е, когато запееш на двойката „Само аз и ти“, и ги виждаш как се гледат. Ставаш част от този момент, който е единствен в живота на човек. Или поне се надяваме да е единствен (смее се). Много от младоженците имат предварително подготвена хореография за първия си танц. Изключително хубаво е и почти на всяка сватба плача. Няма по-голяма награда за един творец от това да създаде песен, която да се превърне в част от най-хубавите мигове на хората.
– Знаете ли колко двойки сте оженили със „Само аз и ти“?
– Тази песен е вече на 17 години. Може би са над 100 тези сватби, на които лично съм присъствала. Отделно мои приятели диджеи ми изпращат видеа от първия сватбен танц със „Само аз и ти“ на сватби, на които пускат музика. Така че не знам точната бройка.
– А вие коя песен бихте избрали, ако решите да се ожените с Ян?
– И младоженецът трябва да вземе отношение по този въпрос (смее се). Много харесвам песните на Ед Шийрън и може би бих избрала нещо от него. Но не знам… Имам още една песен, която също вече много двойки избират за първия си сватбен танц – „Един за друг“. Тя е създадена точно за това и текстът съм го написала изцяло сама. Събудих се една сутрин и го излях на листа, провокирана от емоциите. Всъщност тази песен е моят персонален подарък към Ян.
– Миналата есен бяхте част от „Вечерното шоу на БНТ“, но впоследствие напуснахте предаването. Защо?
– Наложи ми се да пътувам и около два месеца бях извън България. Донякъде това беше причина да прекратим работата, защото физически нямаше как да съм там. Разминахме се, но пък имахме два много хубави месеца. Покрай предаването много се сближихме с БНБенд и „Неонови залези“ е резултат от работата ни в БНТ.
– Отворена ли сте за други телевизионни проекти?
– Да, работата в телевизията ми доставя огромно удоволствие. От години мечтая да се занимавам с нещо такова. Правила съм опити да реализирам свое кулинарно шоу, имах идея и за предаване за здравословно хранене с деца. Но за съжаление, все не се получава. Дано някога се сбъдне това желание, защото много обичам всичко, свързано с телевизия.
– Обичате много и да пътувате. Има ли мечтано място, което все още не сте посетили?
– Австралия и Япония. А Тайланд е мястото, на което продължавам да се връщам. С Ян почти цяла година не почиваме, нямаме време, лятото общо взето не ходим на море. Затова януари или февруари пътуваме за около месец. Това са моментите, които чакаме. Догодина пак плануваме такава продължителна ваканция в Тайланд. Това място е необятно откъм изключително позитивна енергия, уникални хора, много вкусна храна. Имам чувство, че се прераждам всеки път, като отида там. Сякаш цялата доброта на планетата е събрана на това място. Хората са толкова мили и усмихнати. За всичките пъти, в които съм била там, не съм чула някой да се скара на някого, да нагруби, да излъже. Има огромно уважение към духа, човека, труда, към всичко. Никой никого не съди. Много е важна религията за това хората да са смирени. Будизмът е много интересна религия, която ние не познаваме. При всяко пътуване с приятеля ми се опитваме да научим повече за нея. Очарована съм как може да се съхрани една нация с такава доброта! И това много ми липсва в България. Потресена съм от агресията и това, което се случва у нас. Не мога да си представя как може да се стигне до такова брутално отношение към възрастни хора. Побоища, агресия над животни, деца… Чудовищно е! Не знам как отгледахме в обществото ни такива изроди. Разплаках се, когато гледах репортажите за домовете с възрастни хора, как са се отнасяли към тях и как са ги държали гладни. Не мога да си представя как в XXI век някой умира от глад. В Индонезия съм виждала в каква огромна бедност живеят, но няма умрели от глад. Не може сред нас да се разхождат такива чудовища и парите да са най-важното нещо в обществото ни. Това е свързано с липсата на сериозна съдебна система, на заслужени наказания. Децата растат без пример, няма страх в обществото и няма как да се поддържа ред.
– Вашият приятел е от Чехия, но живее тук. В неговите очи България как изглежда?
– Той обича всичко, свързано с България, вероятно защото има сантимент покрай мен. Казва, че освен семейството нищо не му липсва тук. Но се ядосва изключително много на беззаконието, че тук обещанията не се спазват, на пътищата ни. Чуди се защо не се организираме, за да променим нещата. Като чужденец е установил, че не сме единни, и е прав. Явно сме свикнали да търпим.
– Обсъждахте ли идеята вие да отиде да живеете при него?
– Не, не мога да се местя. Веднъж вече съм го изживяла.
– Кои са компромисите, които не бихте направили?
– Много са и откъм стил на музика, и откъм скандали. Има хора, които създават такива около себе си, защото скандалът работи. Но за мен е по-важно да оставя след себе си нещо смислено и да се събуждам с чиста съвест, да знам, че не съм навредила, а съм помогнала на някого. Никой не идва на тази земя, за да бъде сам, а за да се развива и да изведе духа си на по-високо ниво. А в момента обществото ни копае дъното от гледна точка на агресия.
– Сравнявайки събитията тук и живота в Тайланд, мислили ли сте един ден да се установите там?
– Да, мислили сме с Ян някога да се преместим. Но може би аз до последно ще работя. Майка ми и баща ми са така. Те не могат без музика. И наистина, веднъж започнеш ли да се занимаваш с нея, не спираш. Като наркотик е. И е жива тръпката, сценичната треска. Ако я загубиш, значи си загубил творческото в себе си. Чисто физически, тя е покачването на адреналина, който ни поддържа в стресови ситуации. Наскоро имах здравословни проблеми – доста неприятно схващане, което не минаваше дори и с лекарства и обезболяващи. Имах поети ангажименти, които не можех да откажа, но в момента, в който се качвах на сцената, спираха всички болки. А след като слизах от нея, се завръщаха. Това се случваше точно заради адреналина.
– През есента споменахте, че имате проблеми с гласа. Сега как сте?
– Бяха започнали да се формират възли на гласните струни, но не ми се искаше да взимам тежките лекарства, които ми бяха предписани. Една вечер искрено се помолих на Бог да ми даде алтернативен вариант. На следващия ден с Ян влязохме в един китайски магазин и сякаш някой ме отведе при секцията с билките. Намерих стеркулия – билка, с която си оправих гласа. Пих я упорито два месеца и проблемите ми изчезнаха. Беше нереално, но на контролния преглед установиха, че вече нямам нищо.
– За кое чудо сте най-благодарна?
– Много чудеса има в живота ми. Може би един ден ще ги опиша в книга. Но едно от тях е свързано със „Само аз и ти“. Неин композитор е йорданецът Фарес Робърт. Година преди да ми предложи да направим тази песен заедно, бях в Йордания по покана на техния консул господин Бармауи. Бях седнала в кафене при Съкровищницата в Петра и си помислих как искам да направя клип на това място. Точно след една година бях в Петра и снимах клип с Фарес на „Само аз и ти“. И за мен това е чудо и пример, че когато искаш нещо много силно, то ти се случва.
Ивет САВОВА