Тони Сервило, един от най-авторитетните творци в Италия, е сред специалните гости на предстоящия международен кино-литературен фестивал „Синелибри“. Той ще приеме овациите на българските зрители на 23 октомври в кино „Люмиер“ след прожекцията на „Великата красота“ – абсолютният хит на Паоло Сорентино, който му донесе 60 отличия, включително „Оскар“ и „Златен глобус“, и направи неговия любим актьор световноизвестен. Филмът се вписва в историята още с началния си цитат: „Да се пътешества е много полезно, защото задвижва въображението. Останалото е лудост и болка. Нашето пътешествие е изцяло въображаемо, което е и неговата сила“. На следващата вечер, 24 октомври, в зала едно на НДК Тони Сервило ще бъде награден за изключителния си принос към седмото изкуството. След церемонията публиката ще гледа италианската драма „Помилване“ (La Grazia), новата творба на Сорентино, удостоена със седем награди във Венеция, номинирана за „Златен лъв“ и със сигурност сред бъдещите заглавия в краткия списък на Оскарите. За превъплъщението си в „Помилване“ Тони Сервило получи два приза във Венеция – „Пазинети“ и купа „Волпи“. Той е в ролята на президента на Италия Мариано Де Сантис, който е в края на мандата си. Юристът, който е вдовец и ревностен католик, се изправя пред последните дилеми в политическата си кариера: дали да помилва двама души, извършили убийство при обстоятелства, които биха могли да се борят за смекчаващи вината, и дали да въведе закона за евтаназията.
Филмът, сниман в Торино, Рим, Милано, Модена и Мантуа, за пореден път разкрива невероятния талант на Сервило да влиза в образите на действителни личности, дори когато все още не е достигнал реалната им възраст. Неслучайно през 2020 година „Ню Йорк таймс“ го нарежда на седмо място в списъка на най-великите актьори на XXI век с мотивацията: „Той е централният аватар в разследванията на Паоло Сорентино за корупцията и лицемерието“.
Като истински театрал, Сервило владее тънкия психологизъм по Шекспировски. Неговият Джулио Андреоти в “Звездата“ на Паоло Сорентино е студен, непроницаем, без съмнения, без трепет, без миг човешко съжаление. Безразличен, ядосан, отсъстващ и винаги готов да извърши зло. Сервило буквално се преобразява в Андреоти – с резките му движения, постигайки почти идентичен глас. За политика, който стои зад всяко важно събитие в Италия от втората половина на XX век, всичко е черно и бяло. Замесен е в безброй съдебни дела, включително в процеса на века, в който е обвинен в сътрудничество с мафията, но въпреки това седем пъти съставя правителство. Престъпник или жертва – силно изразителното лице на Сервило разкрива цялото противоречие на мефистофелския персонаж. Сервило е Андреоти до степен, в която зрителят напълно се обърква.
Не по-малко живописен е и като Силвио Берлускони в „Лоро“ от Паоло Сорентино. Ако като Андреоти е интровертен и таен, като Берлускони е точно обратното – екстровертна знаменитост с обсесивно поведение. Сервило е неописуемо подобен на Берлускони, който окупира менталността на хората около себе си, които се опитват да се впишат в модела му. Действието се развива през 2007 година, когато Берлускони е победен на изборите с шепа гласове и планира новата си стратегия от своята вила в Сардиния. За да се завърне на бял кон в Рим, трябва да убеди шестима сенатори да предадат лявото правителство и да го подкрепят. Сервило е страхотен, когато от името на Берлускони изрича фразата „Познавам сценария на живота“, но влага в нея много от себе си. Той и Сорентино изследват най-дълбоките страхове – от остаряването, от умирането и може би най-вече ужаса на Берлускони пред невъзможността да постигне безсмъртие. Сервило брилянтно имитира тембъра и мимиката на Берлускони, но придава дълбочина на неумението му да приема сериозно личните и обществените кризи.
Актьорът е изключителен и като папа Павел VI в „Еsterno note“ на Марко Белокио. След като става ясно, че чрез политически натиск не може да освободи отвлечения от „Червените бригади“ лидер на Християн-демократическата партия Алдо Моро, Павел VI се опитва чрез задкулисни „ватикански“ маневри да помогне на стария си приятел. Когато Алдо Моро изчезва, Павел VI е тежко болен – трудно диша и още по-трудно се движи. Не е ясно дали убийството на Алдо Моро е влошило състоянието му, но Светият отец умира само три месеца по-късно, на 80 от белодробен оток. Сервило е едно към едно папата – с пестеливи реплики, с прецизно изобразяване на мъката от старостта и институционалната безпомощност.
Сервило е и прочутият Едуардо Скарпета в „Кралят на смеха“ на Марио Мартоне – аморален патриарх, родоначалник на династия от артисти, сред които са както световният драматург Едуардо де Филипо, така и незаконни деца. „Представях си Скарпета като звяр – неговата плячка са жените, театърът, градовете, текстовете. Лов без граници в бясната динамика между битието и сцената. Образ, който показва до каква степен животът е театър“, коментира Сервило. Той е и великият Луиджи Пирандело – в „Странността“ на Роберто Андо. Всичко се случва в родната Сицилия на световноизвестния автор, който празнува 80-ия рожден ден на Джовани Верга, но усеща някаква „странност“ – необяснима форма на творческа турбуленция, в която собствените му персонажи населяват дните и нощите му. Тази „странност“ ще роди знаменитата му пиеса „Шест герои търсят автор“, едно от най-революционните произведения в хрониките на световния театър и от най-играните на Пирандело. Филм пътешествие между реалния живот на Пирандело и неговите фантазми. Сервило играе Пирандело като неспокоен и деликатен мъж, далеч от типичния монументален образ на писателя самотник. Филмът е най-гледаното италианско заглавие в бокс офиса през 2022 година.
Типичният южняк цял живот е разкъсван между сцената и екрана
Създава театрална трупа през 80-те години, рецитира Данте и Пазолини в цяла Европа
66-годишният Тони Сервило, който е типичен южняк – роден е в Афрагола, близо до Неапол, притежава серия от супер престижни европейски статуетки. Сред постиженията му на екрана са ролите в „Гомора“ на Матео Гароне, „Момичето край езерото“ на Андреа Молайоли, „Ние вярвахме“ на Марио Мартоне, „Изповедите“ на Роберто Андо, „Първият ден от моя живот“ на Паоло Дженовезе, „Ръката на Бога“ на Паоло Сорентино, „Завръщането на Казанова“ на Габриеле Салваторес. Той обаче е и режисьор на оперни зрелище по Чимароза, Бетовен, Мусоргски и Рихард Щраус – в Неапол, Венеция, Лисабон, Рим.
Сервило е мета театрал. Още през 80-те с Марио Мартоне създават трупата Teatri Uniti, в която поставят пиеси на Едуардо Де Филипо, Карло Голдони, Молиер. Изборът и стилът им са между класицизма и съвременността. Като рецитатор посвещава кариерата си на велики литературни и драматургични текстове, пренасяйки ги на сцената с уникална чувствителност. Изнася рецитали с произведения на Данте, Пазолини, Скиача, Леопарди и Елза Моранте, често акомпанирани от първокласни музиканти. Гастролира из цяла Европа и е смятан за един от най-добрите интерпретатори на говоримото слово. За Сервило театърът, правен с истина и страст, е най-чистата форма на културна съпротива.
Албена Атанасова