Филмът е микс от драма и зловещ уестърн, в който индианците стават жертви на алчни бели пришълци
Геновева Димитрова
„Убийците на цветната луна“, 2023, САЩ, режисьор Мартин Скорсезе, продуценти: Дан Фридкин, Мартин Скорсезе, Даниъл Липи, Брадли Томас; сценарий: Ерик Рот и Мартин Скорсезе по книгата „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР” на Дейвид Гран; оператор Родриго Прието, художник Джак Фиск, костюми Джаклин Уест, музика Роби Робъртсън, в ролите: Робърт де Ниро, Леонардо ди Каприо, Лили Гладстоун, Скот Шепърд, Брендън Фрейзър и други. Показан на Cinelibri, по екраните от 20 октомври 2023
Всяка секунда от този 206-минутен филм си струва да се види. На 80 Мартин Скорсезе е невероятно енергиен. И феноменално се гмурва в уестърна. След като в гангстерската сага „Ирландецът“ (2019) за първи път намеси в мръсните дела на мафията и профсъюзния лидер Джими Хофа, и политиката – конкретно фамилията Кенеди, в „Убийците на цветната луна“ изважда на показ безчинствата на белите върху коренното население на САЩ. Създаден по документалната книга на журналиста от The New Yorker Дейвид Гран, филмът е микс от драма и зловещ уестърн, където човешката алчност стига до историческа проекция на националния срам.
Индианците от племето осейджи са натирени в Оклахома , където е най-неплодородната земя. Но в началото на ХХ век там бликва нефт и те стават неимоверно богати. През 1921 година в Оклахома пристига светлоокият Ърнест с почти обратна захапка (Леонардо ди Каприо), посрещнат от влиятелния си вуйчо (Робърт де Ниро) – бял пришелец и собственик на огромна ферма, който общува с вождовете на осейджите и говори езика им. Братът на Ърнест Байрън (Скот Шепърд) е дясната му ръка. Ърнест е участвал в Първата световна война, бил е пехотинец и готвач. Той е глуповат, амбициозен и опасно податлив на манипулация. Започва да кара такси. Влюбва се в богатата, сдържана и интелигентна осейдж наследница Моли (Лили Гладстоун). Женят се. Раждат им се деца. Постепенно Ърнест е въвлечен в пъкления план на вуйчото – жените от семейството на Моли умират една след друга. През 1921–1922 са убити и други индианци. Полицията си трае. Вуйчото, наричащ себе си „крал”, е недосегаем. А когато непримиримата Моли, болна от диабет и инжектирана с новото лекарство инсулин, стига чак до президента на САЩ, Ърнест е принуден да я усмири, тровейки я всекидневно. Най-сетне заради убийствата идват представители на току-що сформираното ФБР. Виновниците са наказани, както съобщава в ироничния епилог самият Скорсезе. Във всичките си филми, независимо дали става дума за биография или за измислен персонаж, той се занимава с човешките колизии в екстремни ситуации. Скорсезе е от най-класните и последователни изследователи на жестокостта и насилието на екрана. За трети пореден път в мащабен филм се опира на литературен първоизточник – „Мълчание” (2016) е по едноименния роман на Шюсаку Ендо, „Ирландецът“ е по книгата на Чарлз Бранд. И след като човек е изгледал „Убийците на цветната луна“, проумява, че и двата са били подстъпи към този. Разказът се стеле величествено. Рядко се мярва флашбек. Диалозите са и остроумни, и стройни. Визията е и в цвят, и в черно-бяло (имитация на архивни документални кадри). Виртуозният мексиканец Родриго Прието не работи за първи път със Скорсезе, но тук камерата му е умопомрачителна. Пейзажите, портретите, колоритът, прахолякът, калта, тъмнината, нефтът, кръвта, смъртта, индианските ритуали се гонят из подсъзнанието дълго след прожекцията. Разбира се, за великолепната, автентична среда значима роля имат художникът Джак Фиск и художничката по костюмите Джаклин Уест – прочетох, че е предложила на Скорсезе към 1000 индиански одеяла. И пестеливата, но разнообразна музика е мощна.
И актьорите, както обикновено при Скорсезе, са умопомрачителни – Леонардо ди Каприо е захвърлил всякаква суета и класно-смръщено се надиграва с великана Робърт де Ниро. Лили Гладстоун е непроницаемо събрана и монолитна. Скорсезе е успял да заснеме и напълнелия за „Китът“ (2022) Брендън Фрейзър като нелеп адвокат.
В чуждите медии вече се появиха оценки за филма като „шедьовър“. Не обичам тази дума. Но съм уверена, че след време „Убийците на цветната луна“ ще бъде споменаван като шедьовър.