Той е всепризнат гений в киното. Ексцентричен особняк, който наложи образа на неудачника, преливащ от комплекси. Невзрачен, рошав, но с несекващ апетит към жените.
Уди Алън е странен образ в гъмжащия от звезди Холивуд. Винаги е бил различен от другите знаменитости. Видимо плах и дори притеснителен. Когато говори, често гледа в земята. Неуморим работохолик. През последните 70 години е създал повече от 50 филма, като в 40 от тях застава и пред камерата. Неотдавна, на 88 години, представи последната си продукция „Чист късмет“, заснет във Франция, след като САЩ му обърна гръб след обвиненията в сексуално посегателство, повдигнати от Дилън Фароу, която той осинови като дете заедно с бившата си партьорка Миа Фароу. Историята е за Фани и Жан, наглед идеална семейна двойка, чийто живот поема в неочаквана посока, след като Фани среща бивш съученик. Следва изневяра и предумишлено престъпление. Продукцията може да се окаже последният филм на Алън, както загатна неотдавна режисьорът.
През целия си живот той е обладан от терзания. Лекува се с кино и с джаз и от десетилетия свири в нюйоркски клуб. Казва, че иска едно-единствено нещо – да прави филми и въобще не се интересува дали публиката и критиката ги харесва. През 1978 година разбира случайно, че един от шедьоврите му, „Ани Хол“, е получил 4 Оскара. Не само не отива на церемонията, но дори не я гледа. През това време свири в любимия си пъб. Прибира се, ляга и изключва телефоните. На сутринта разбира от агента си, че е получил няколко Оскара.
Запазената марка във всичките му филми е разчорленият и невзрачен евреин – параноичен, саркастичен, вечно неспокоен. Не спира да говори и да ухажва жените. Образът е в пълно противоречие с налаганите модели на красавци и неустоими мачовци. Неговият герой сякаш е изпаднал от друго време. Но той извършва истинска революция, защото вдъхва увереност у куп мъже с неугледен вид, които не владеят юмручния бой. Този герой се превръща в любимец на всички колежани, особено през 70-те и 80-те години на миналия век.
Алън Стюарт Кьонигсберг, както е истинското му име, е роден на 1 декември 1935 година. Негови приятели от детинството твърдят, че това е шашма, а той всъщност се появил на бял свят на 30 ноември. Искал обаче да бъде винаги номер едно и затова фалшифицирал дори рождената си дата.
Киното го омайва, когато е едва 5-годишен и гледа първия филм в живота си – „Снежанка и седемте джуджета“. Толкова е очарован, че се приближава до екрана, за да го пипне. Колкото и да не е за вярване, като дете е много добър спортист – тренира атлетика и бейзбол. Забавлява приятелите си с фокуси и скечове.
Малкият Алън още от тогава се заглежда сериозно по момичета, но е крайно неуверен в отношенията си с тях. Още тогава се зараждат комплексите заради външния му вид. Влюбва се безумно в едно момиче, но дори не смее да сподели с него чувствата си. Избраничката му има куче, което се казва Уди. Макар тя никога да не разбира за чувствата му, той избира своя артистичен псевдоним от името на нейното куче.
Скоро започва да се чувства като аутсайдер. Предпочита да чете комикси и да се упражнява на любимия си кларинет. Родителите му въобще не го разбират и дори го мислят за перко, както и много от приятелите му. Майка му Нети произхожда от дълбоко религиозно семейство, а баща му Марти ненавижда църковните канони. И двамата му родители никога не са ходили на театър и нямат абсолютно никакво отношение към изкуството. Уди пък тръгва по неговия път напълно сам, без абсолютно никаква подкрепа.
През 50-те години на миналия век започва да си изкарва парите като автор на скечове, но скоро се отвращава от глупавите според него телевизионни поръчки. 10 години по-късно вече изнася представления като комик в кабарета и става бързо популярен. Това обаче също скоро му омръзва. Големият му дебют в Холивуд е като сценарист на филма „Какво ново, котенце“ през 1965 г. Пред камерата застават куп звезди като Питър О’Тул, Роми Шнайдер и Урсула Андрес. Алън обаче е разочарован от режисурата на Клайв Донър и се зарича в бъдеще винаги сам да ръководи снимачния процес.
Това е началото на бляскавата му кариера. Зареждат се куп заглавия като „Вземи парите и бягай“, „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“, „Любов и смърт“ и други. Триумфът не закъснява. Той идва с „Ани Хол“, който печели 4 Оскара и налага стандарти за романтичната комедия. Следват „Манхатън“, „Мач пойнт“, „Вики, Кристина, Барселона“, „Полунощ в Париж“. Публиката и критиката са във възторг. Всяко едно от тези заглавия се превръща в събитие, а филмите на Алън стават все по-многопластови – смесица от реално и измислено, разум и емоции, смешно и тъжно.
В списъка от шедьоври трябва да се добавят „Дани Роуз от Бродуей“, „Хана и нейните сестри“ и недостижимият „Куршуми над Бродуей“, номиниран за 7 Оскара. Разбира се, сред многото му продукции има и не чак толкова успешни. Но всички те са едновременно забавни и мъдри, препълнени със страхотни диалози и вадещи комплекси, които съвременният човек не смее да признае дори пред себе си.
Накратко – Уди Алън не прилича на никой друг. Той е сред хората, които пишат историята на киното на миналия век. Продължава да го прави до днес. А цялото му житие-битие поставя въпроса за таланта и морала, за тяхното съвпадение и противопоставяне, за истината и обвиненията. За ангелите и демоните в човешката душа, с които изкуството се занимава от хилядолетия.
Алън срещу Фароу – един нестихващ скандал
Уди Алън волю-неволю е приел факта, че докато е жив, бившата му любовница и звезда в 13 от филмите му Миа Фароу и тяхната осиновена дъщеря Дилън ще претоплят най-грандиозния скандал в Холивуд от края на миналия век. И колкото и да е еманципиран от статуквото на големите студиа, епохалният кинаджия отдавна снима филмите си в Европа.
Скандалът избухва с нова сила, когато през 2014 година Дилън Фароу го обвинява в отворено писмо до вестник „Ню Йорк Таймс“, че е злоупотребил сексуално с нея, когато е била на 7. В момента на предполагаемото престъпление, през 1992 г., той приключва отношенията си с Миа Фароу заради тайната връзка със Сун-И Превин, друго от осиновените момичета в многострадалната фамилия.
В книгата си „Уди и Миа“ бавачката на децата Кристине Гротеке твърди, че през лятото на 1991 г. емоциите между Алън и Фароу окончателно са изстинали. Почти не си говорят, обхванати от тотално безразличие. Но по-потресаващо в откровенията на Гротеке е нещо друго: „Никога не съм виждала Уди и Миа да се целуват. Никога и нито веднъж – дори не се докосваха от спонтанно вълнение“.
Самият Уди Алън признава, че след осиновяването на бебето Дилън през 1985 г. и раждането на общия им с Миа Фароу син Сачъл през 1987 децата са единственото, което ги свързва. „Чувствата ни бяха прегорели, но нямаше гняв или враждебност. А и изпитвахме огромен професионален респект един към друг. От дълго време беше така.“
Въпросната бавачка – Кристине Гротеке, описва Алън като отличен баща. Миа Фароу се подписва под същото в клетвена декларация през 1991 година, когато той осиновява и Моузес, друго от момчетата в семейството.
Разследването на щатската полиция в Кънектикът не открива доказателства. Уди Алън никога не е арестуван или даван под съд. Психолозите са категорични: не е ясно дали 7-годишната Дилън различава фантазия от реалност. Миа Фароу не спира да разказва, че в апартамента й в Манхатън някога е имало неписано правило Уди Алън да не остава насаме с Дилън, защото е обсебен от красивото момиченце и проявява неприемливо поведение – дава й да смуче палеца му. В спомените на Дилън, реални или не, Алън е само по бельо, когато си лягат заедно, за да й чете приказки за „Лека нощ“.
Режисьорът нарича Дилън Фароу „добро дете“ и допуска, че най-вероятно е била подлъгана още като малка да вярва, че тормозът от негова страна е факт. „Тя наистина е убедена, че съм й го причинил. Не го измисля, не лъже.“
Дилън Фароу възражда шумотевицата с откритото писмо, когато се очаква Уди Алън да спечели „Оскар“ за „Син жасмин“. Тя твърди пред „Венити феър“: „Страхувам се от образа му. Никога не са ме карали да свидетелствам срещу него. Ако днес можех да говоря със седемгодишната Дилън, щях да й кажа да бъде смела“. И добавя: „Много добре помня случката на тавана – с какво бях облечена и с какво не бях облечена. Нещата, които се случиха, ме накараха да си мисля, че съм лошо дете, защото не желая да правя това, което по-възрастният иска от мен. Станалото на тавана ме тласна на ръба. Бях на седем. Извърших го, защото бях изплашена. Исках това да спре“.
Според разкази на близки на Миа Фароу пастрокът Уди Алън е монополизирал напълно Дилън и часове наред прекарва с нея, шепнейки й нещо. „Тя обичаше баща си, но когато се опитваше да играе с братята и сестрите, той я следваше от стая в стая или седеше и я гледаше втренчено“. След като отрича обвиненията, Уди Алън завежда дело за попечителство върху децата им с Фароу. Съдът го отхвърля.
Дилън разказва пред „Венити Феър“, че Уди Алън се пробва да се свърже с нея, когато тя вече е в колежа. Първия път получава голям кафяв плик, пълен със снимки – на Уди с Дилън. Отваря го, тъй като името на подателя е фалшиво. Дилън твърди, че в писмото пише: „Мисля, че ще искаш да имаш нашите общи снимки. Да знаеш, че ти за мен все още си моя дъщеря – и дъщерите ми те приемат като своя сестра. На Сун-И й липсваш. Баща ти“.
След като три десетилетия не дава интервюта, Уди Алън проговаря преди три години заради документалната поредица на НВО „Алън срещу Фароу“, осъществена от награждаваните режисьори Кирби Дик и Ейми Зиринг, чиято цел е да върнат на дневен ред забравена таблоидна сензация. „Всичко това е абсурдно, но петното остава. Няма доказателства, че съм блудствал с Дилън. Нищо от това, което съм правил с нея, не може да бъде разтълкувано по-погрешно“, коментира Уди Алън. Но не е тайна, че през 90-те той се подлага на терапия, която да го излекува от своеобразната пристрастеност към Дилън.
Още след първия епизод на „Алън срещу Фароу“ говорител на Уди Алън и Сун-И Превин прави изявление: „Авторите не са проявили интерес към истината. В тайно сътрудничество със семейство Фароу и техните помощници са сглобили несправедливо нападение, осеяно с лъжи. От десетилетия е известно, че тези обвинения категорично са фалшиви“.
Уди Алън и Сун-И Превин акцентират, че „редица служби“ правят разследване, за да установят, че „в каквото и да е била накарана да вярва Дилън Фароу, над нея никога не е бил упражняван тормоз“. И че Ронан Фароу, син на Миа Фароу и Уди Алън, е спекулирал със своето журналистическо влияние и бизнес връзки, за да се случи документалната продукция.
„Да бъда критикуван се превърна в следващата мода – като диетите със зеле. Предполагам, че през остатъка от живота ми винаги ще има хора, които ще ме мислят за хищник“, искрен е Алън пред „Гардиън“.
Зад всичко логично стои Миа Фароу – изключително обременена психологически личност от най-ранно детство. Тя е дъщеря на филмовата звезда Морийн О’Съливан – майка на седем деца, една от най-изявените алкохолички на Холивуд. Бащата, писателят режисьор Джон Фароу, е тотален женкар, също алкохолик. Най-големият брат на Миа загива на 19 при катастрофа, друг се самоубива, трети е обвинен в сексуално насилие над малки момчета. Както се знае, Миа Фароу е на 21, когато се омъжва за Франк Синатра, тогава на 50. Бракът им продължава две години. За диригента Андре Превен е омъжена в продължение на 13 години. С него има близнаци, осиновяват Ларк Сон от Виетнам, а после Миа ражда третия си биологичен син от Превен – Флетчър. Следва още едно момиченце от Виетнам – Дейзи. Сун-И е шестото дете за Фароу и Превен. Бъдещата мисис Уди Алън влиза в дома на Превен на седем и има сериозни проблеми във възприемането на света и общуването в него.
Когато Андре Превен отказва повече осиновявания, Миа Фароу подава молба за развод. След развода продължава да се сдобива с още деца. Превен поема част от издръжката за шестте, собствени и чужди, които носят фамилията му. Миа Фароу остава без пари и с целия катун се настанява в апартамента на майка си в Манхатън. Започва работа на Бродуей и в този момент среща Уди Алън. Той обаче разкрива нещо показателно за отношенията им. „Никога не съм живял с Миа Фароу. През всичките тези години, в които излизахме заедно, никога не съм нощувал в дома й. Да, имахме връзка, но тя никога нямаше да доведе до брак.“ И уточнява, че когато Миа се концентрира върху едно от децата, изключва останалите от съзнанието си.
След окончателната им раздяла Миа Фароу осиновява още петима – две слепи виетнамчета, две афроамериканчета и едно индийче.
Сун-И – изненадващо вярна съпруга 26 години
Откакто са женени, геният от Бронкс и корейката не са се разделяли за нито една нощ
През 1975 година Сун-И умира от глад по улиците на Сеул – полицаи я прибират и отвеждат в приют. В акта й за раждане пише 8 октомври 1970, но се смята, че може да е родена и през 1968 г.
В изключително редките си интервюта споделя, че детството й преминава между празната стая без мебели и задния бетонен двор без зеленина. Узрява без време, обикаляйки кофите за боклук и търсейки нещо за ядене. Стига дотам, че се опитва да смуче сапун. Когато полицаите я питат къде живее, няма отговор. Преди да я отведат в сиропиталището, напразно се опитват да открият някой роднина. Монахините я харесват въпреки бунтовния й нрав. Един ден в приюта идва емисарка на Миа Фароу, която е силно впечатлена от Сун-И и излъчването й на независимост.
Миа Фароу така се запалва по идеята да осинови Сун-И, че не спира да праща кукли и подаръци за всички деца в приюта. През пролетта на 1977 година се появява с камера, за да прибере новото си момиченце, и държи то да обясни, че е бито от майка си, проститутка и наркоманка. Сун-И обаче й отказва, долавяйки цялата показност и фасадност на ситуацията. „Беше ми много неприятно, когато тя се опитваше да ме прегърне, а всички наоколо скачаха превъзбудени от присъствието й.“
Всъщност твърде самостоятелната Сун-И не желае да влезе в клишето на осиновителката си. И се чувства много самотна сред шест „братя и сестри“, говорещи папагали, кучета, котки, саламандри, порове. Сун-И е категорична: любимците на Миа са русокосите със сините очи. Фароу страшно се дразни, че виетнамчето напредва бавно с английския.
Сун-И е на 10, когато Уди Алън се залюбва с Миа Фароу. Въобще не й е интересен, нито пък тя на него. За момичето няма съмнение, че след като той е гадже на така наречената й майка, е не по-малко противен от нея. Чува го да казва, че Сун-И е най-срамежливият човек на света след него. Побеснява, когато той шеговито я обвинява в агресия. Но пък й харесва, че Уди Алън цени толкова високо нейната войнственост.
Сун-И също разкрива особени детайли от романса между Миа Фароу и Уди Алън – той няма нито дрехи, нито дори четка за зъби в апартамента на любовницата си. Режисьорът даже не се възмущава, когато Фароу използва осиновените момичета като домашни помощници – пазаруват, чистят, мият, готвят, грижат се за по-малките.
Сун-И и Уди Алън се сближават, когато тя на 16 години чупи глезен. Той я праща на лекар, кара я на училище всяка сутрин заедно с Дилън и Ронан. Сун-И започва да променя крайно негативното си мнение за него. Но колкото повече се сприятелява с Уди Алън, толкова повече изостря диалозите си с Миа Фароу.
През 1990 година Уди Алън и Сун-И започват да се държат за ръце по време на баскетболни мачове. Той я гали по косата и я целува по бузата. В „Ню Йорк Пост“ се появява светска хроника за новата двойка в Голямата ябълка. Докато тече разследването срещу него, той дава свидетелски показания под клетва, че никога не е имал бащинско отношение към Сун-И, а двамата са стигнали до интимност през коледната й колежанска ваканция през 1991 г. Тогава Сун-И вече е пълнолетна по американските закони.
Романсът им се разгаря, докато тя следва в университета в Медисън, Ню Джърси, където завършва история на изкуствата. Уди Алън постепенно открива, че Сун-И е много по-интересна и по-забавна, отколкото е очаквал да бъде. Миа Фароу инстинктивно е насаждала у него внушението, че корейката е голяма загубенячка. Един ден той пуска на момичето един от любимите си филми на Ингмар Бергман и след финала го целува. Тогава Сун-И изрича знаменателната фраза: „Чудех се колко време ще ти е нужно, за да го направиш“. Между двамата има непреодолимо привличане. Тя истински го желае, но не иска да му се натрапва. И понеже не го приема за родител – Андре Превен е нейният баща, стават гаджета.
През януари на 1992 година Миа Фароу открива в апартамента на Уди Алън голи снимки на Сун-И, правени от него. В мемоарите си тя разказва, че в същия ден пише писмо до всичките си деца: „Срещу семейството е извършено зверство, невъзможно за осмисляне. Споделям вашата болка, недоумение и гняв. Чувствам нуждата да говорим и да мислим заедно“.
Фароу изхвърля Сун-И на улицата, после съжалява и я прибира отново. „Миа ми звънеше посред нощ, за да ми каже, че Сун-И се опитва да скочи през прозореца“, разказва Уди Алън. Това, разбира се, е лъжа.
На Свети Валентин 1992 година Уди Алън получава от Миа Фароу безумен семеен колаж – в сърцата на всичките деца са забити шипчета, а в нейното стърчи нож. Лети Аронсън, сестрата на Уди Алън, която е продуцент на повечето от филмите му, си спомня, че Миа Фароу й казала по телефона: „Той открадна моята дъщеря, аз ще го лиша от неговата“. Лети Аронсън напразно я призовава към здрав разум с думите: „Не прави глупости, Дилън има нужда от баща си, тя го обича“.
Уди Алън прави официално изявление до медиите, че връзката му със Сун-И е „реална“, което го прави щастлив. До този момент двамата не са си разменяли никакви любовния обяснения.
„Всичко излезе на показ, преди самите ние да бъдем готови за това“, искрен е Уди Алън. Женят се на 23 януари 1997 в кметството на Венеция след поредица от високоволтови разправии, съдебни процеси и вестникарски сензации. Тя е с 35 години по-млада от него. Но той казва: „Жена ми не иска да порасна. Когато съм във ваната, ми пуска корабчета. Вкъщи аз съм шефът, тя просто взима решенията“.
Уди Алън определя любовта си със Сун-И като магия. Спорове между тях няма – той е толкова опитен, че те не са му необходими, а тя е толкова овладяна, че се съгласява с всичко. „Ако някога някой ми беше казал, че ще се хвърля в брак с толкова по-млада от мен корейка, нямаща нищо общо с шоубизнеса, щях да му отговоря, че е абсолютно откачен.“
Имат две дъщери – Бечет и Манзи, осиновени като бебета след разрешение на съда. „Можех да родя, но това е акт на егоцентризъм – не държа децата ми да приличат на мен или на Уди. ДНК-то на никой не е чак толкова специално. Няма нужда човек да се размножава, след като има толкова много деца без дом и любов“, казва Сун-И Превин-Алън. Тъкмо благодарение на Миа тя от самото начало знае каква майка не иска да бъде. А благодарение на Сун-И великият кинаджия се радва на спокоен живот, дъщерите им, вече над 20, са образовани, играят тенис, свирят на пиано и китара. Откакто са женени, Сун-И и Уди Алън не са прекарвали разделени нито една нощ. Евреинът от Бронкс и корейката са от най-стабилните двойки в киното.
УДИ АЛЪН ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД NOVA:
Ивелина КУНЧЕВА
Уди Алън представи първо във Венеция 50-ия си филм „Чист късмет“. Премиерата бе по време на филмовия фестивал, провеждащ се всяка година в италианския град. Именно там се срещна с големия режисьор и журналистката от Нова телевизия Ивелина Кунчева. „Филтър“ й благодари, че предостави интервюто си за нашия вестник. Филмът „Чист късмет“ пък вече е на големите екрани и у нас.
– Господин Алън, много се радвам да се срещнем и да поговорим за вашия 50-и филм. След „Полунощ в Париж“ и „Всеки казва: „Обичам те!“ се завръщате отново във френската столица, за да заснемете лентата „Чист късмет“. Това е първият ви филм изцяло на френски език. Беше ли предизвикателство за вас?
– Да, реших най-сетне да го направя, защото винаги съм обичал европейското кино: френското, италианското и разбира се, шведското. Пишейки сценария, още в началото, филмът трябваше да разказва историята на двама американци, които живеят в Париж и около които се върти целият сюжет. Но след това се замислих и си казах: „Защо да правя нещо наполовина? Най-добре ще е да създам всичко на френски език!“.
И така внезапно ми дойде наум тази идея, която наистина много ми хареса, и някак естествено взех решение да заснема френски филм като онези, които съм гледал, когато бях млад. Старото френско кино беше много важно за мен, докато се формирах като режисьор в Ню Йорк. Спомням си как всички чакахме с нетърпение да отидем да гледаме новите проекти на Трюфо, Годар, Реноар, Шобрал и разбира се, Рене. Това са режисьори, които много ценя, защото всички те са работили с любов. И така, аз също реших да направя филм на френски, защото ми се искаше да мога да се причисля и да се възприема като европейски режисьор. (Усмихва се.)
Освен това, тази лента е знак на почит към всички французи, които винаги са подкрепяли моите филми още от самото начало на кариерата ми. За всички онези, които харесват работата ми!
А и знаете, хората казват, че репутацията на кинодейците се формира в Париж, а оттам и по целия свят, това е градът на изкуството. Точно това се случи и на мен, затова се радвам, че реализирах този проект. Беше невероятно преживяване!
– Впечатли ме една мисъл в края на филма, с която изразявате вашите житейски възгледи. Казвате, че животът е руска рулетка и всички ние зависим от милостта на съдбата. Всъщност вярвате ли в съдбата, или смятате, че ние сами я изграждаме?
– Не, не вярвам в съдбата, напротив. Смятам, че всеки следващ миг, всичко, което предстои да се случи, е напълно непредсказуемо. За мен няма такова нещо като съдба. Има само възможности, вероятности… В живота си правиш каквото и както можеш – учиш, работиш здраво, даваш най-доброто от себе си, опитваш се да оползотвориш по най-добрия начин всички таланти, с които си се родил, по пътя си правиш безброй опити да успееш.
Някои от тях са сполучливи, има хора, които стигат наистина много далеч. Винаги обаче си оставен на милостта на това, което те чака зад ъгъла. Никога не знаеш дали няма да те сгази кола (смее се), или пък да те сполети нещо още по-лошо. Животът е непредвидим!
От друга страна обаче, представете си, че има възможност да спечелите от лотарията! Ей така, разхождате се по улицата и ваш приятел ви предлага да си купите билет, а вие отказвате под предлог, че е глупаво. Той обаче настоява и сам ви го купува, пожелава ви късмет. Дааа, ще кажете, че шансът е един на милиард, но в края на краищата, винаги някой печели! И този някой може да сте вие! Смятам, че всичко е въпрос на късмет! Животът е изпълнен със случайни шансове!
– А тогава кой е моментът във вашата кариера, във вашия живот, когато сте имали най-голям късмет?
– Почти през целия си живот съм имал много късмет и съм благодарен за това! Още в самото начало, когато бях млад, знаех, че искам да създавам кино, разбира се, съм преминал през много трудности. Спомням си, когато написах сценария на „Вземи парите и бягай“, първия ми филм. Беше ми много тежко, защото никой не искаше да ми даде пари, за да го реализирам. Всички ми казваха: „Нямаш никакъв опит в тази сфера, откъде да знаем, че можеш да правиш филми?“.
Тогава си беше чист късмет, че на пазара се появи една нова кинокомпания. А за мен, младия режисьор, който тъкмо беше приключил със сценария си, това беше добра възможност. Тъй като все още нямаха изградена репутация, не можеха да си позволят да наемат доказани и известни американски режисьори и актьори, като например Джон Хюстън или пък Джон Стивънсън. Както и аз, те също правеха своите първи стъпки, дойдоха при мен и ми казаха, че ще рискуват, ще ми дадат пари и ще ме ангажират да създам първия им филм.
Така и стана, това беше истински късмет. „Вземи парите и бягай“ имаше голям успех. За мен вратите вече бяха отворени. Стъпка по стъпка успях да извоювам кариерата си.
Години по-късно, когато работех по лентата „Мач Пойнт“, всичко беше подготвено за начало на снимките. За главната роля бях избрал Кейт Уинслет. Пет дни преди да започнем обаче, тя ми звънна и ми каза: „Току-що завърших снимките на друг филм, не съм виждала децата си отдавна“.
Какво можех да й отговоря? Не, няма да ги видиш? Разбира се, оставих я да се прибере при семейството си!
Но филмът трябваше да започне да се снима, а аз нямах резервен вариант. Тогава, за мой голям късмет, разбрах, че Скарлет Йохансон в момента е свободна и няма договор с никого. Не се поколебах да й се обадя и да я ангажирам за ролята.
Само за три дни тя се запозна със сценария и се справи прекрасно с всичко! Ей на това му казвам аз: „Чист късмет!“ Освен това по време на целия снимачен процес вселената наистина беше с мен, всичко вървеше по вода и в прекия, и в преносен смисъл. Когато трябваше да вали – валеше. На следващия ден за сцената имахме нужда от слънце и то изгря! Усещах, че няма как да съсипя този филм, дори и да се опитвах, защото късметът беше изцяло на моя страна!
– А в личен план за какво сте благодарен?
– И в това отношение съм истински късметлия! Всичко в живота ми винаги е вървяло по вода, признавам си! Не искам да се хваля твърде много, но и здравето ми е безупречно. Вече съм на 88 г. и никога до момента не съм бил в болница, нито е имало сериозна опасност за мен. Благословен съм с късмет! Още едно доказателство за това е, че имам страхотни приятели, на които мога да разчитам, имам много близки, и разбира се, чудесна съпруга. Също така и две прекрасни дъщери. С две думи, нямам от какво да се оплача! Въпреки че, признавам си, правя го понякога! Но всъщност – нямам никаква причина!
Албена АТАНАСОВА
Ивелина КУНЧЕВА
