Сират (Sirât), 2025, Франция/Испания, режисьор Оливер Лаше, продуценти: Педро и Агустин Алмодовар, Доминго Корал, Шави Фонт, Оливер Лаше; сценарий: Сантяго Филол, Оливер Лаше; оператор Мауро Ерсе, музика Кангдинг Рей, в ролите: Серхи Лопес, Бруно Нунес Архона, Стефания Гада, Джошуа Лиъм Хердерсън и други. Награди и номинации: на журито и за композитор от Кан, награда за оператор, монтажист, дизайнер на продукция, звуков дизайнер и кастинг режисьор от ЕФА; номинации за „Златен глобус“ за чуждоезичен филм и музика, номинация за „Оскар“ за международен филм и звук, номинация за BAFTA и за „Сезар“ за чуждоезичен филм, 6 награди „Гоя“. Разпространява „Бета филм“.
„Има мост, наричан Сират, който свързва Ада и Рая. Тръгващите по него да знаят, че той е по-тесен от косъм и по-остър от меч.“ Южно Мароко. Пустиня. Мъже нареждат оборудване. Наоколо – червени скали. Стотици млади хора (предимно европейци) куфеят под звуците на техно музика. Рейв парти. Ръце, гърбове , глави, вратове, тук-там чаши…
Луис (Серхи Лопес) и малкият му сладък син Естебан (Бруно Нунес Архона) подават на разни хора снимка на момиче. Търсят изчезналата си дъщеря и сестра Марина. Безуспешно. От пет месеца не знаят нищо за нея. Рейвърите спят по земята. В тъмното Луис се смесва с танцуващите. Крака в ритъм. И както тела се гърчат в екстаз – колона военни камиони. „Имаме заповед да ви евакуираме.“ Избутват купонджиите.
Върволица от кемпери, бусове, камиони, автобуси… Прахоляк, бензин на черно с магарета, маркировки… С колата, Естебан и кучето Пипа, Луис следва група рейвъри, които пътуват към следващо парти до Мавритания. Там случайно може да е Марина. Те са странна и хармонична компания. Един от тях е без китка, но пък е обилно татуиран. Друг е с изкуствен крак… Електронната музика бичи яко.
Заглавието „Сират“ се появява в трийсетата минута. И оттук нататък започва Адът. По радиото се чуват тревожни новини. Колони военни камиони. Дали не е започнала Трета световна война? Рейвърите свиват по планински път за по-сигурно. Колата на Луис се справя мъчително с препятствията. Появява се и река. Хипнотично е пътуването, а когато завалява, някой говори за края на света. Рейвърите се радват на номадския си живот. По едно време музиката спира. Свисти вятърът. Героите попадат в реално абсурдни ситуации. Шоковостта се превръща в рефрен…
Страховито и мъчително за гледане road movie, където краят на света (и живота) е видим, а пустинята – безбрежна. Из екрана се мяркат не само самотни фигури, а и узнаваеми метафори. И е неудържимо красиво, и е омагьосващо с този лудешки техно-ритъм. И ти се куфее, и ти се реве. Може би допотопният, наблъскан влак и безкрайните релси на финала дават някаква надежда.
Единственият актьор е великолепният испанец Серхи Лопес и той се вписва в екзотичния ансамбъл от лица и нагласи. Всички изпълнители са чудесни.
Французинът Оливие Лаше, с произход от Галисия, е създал психеделичен независим филм за загубите и продължаването, за издръжливостта и страданието, за нечовешката търпимост към издевателствата на битието. Вписва се в световната тенденция „краят на света“. За отбелязване е, че братята Педро и Агустин Алмодовар са сред продуцентите му.
Не съм убедена, че „Сират“ ще вземе „Оскар“, но той е жестоко актуален в контекста на сегашната кървава ескалация в Близкия изток.
Геновева ДИМИТРОВА