Днес, 12 март, Лайза Минели навършва 80 години и празнува с нова автобиография и награда за цялостна кариера от Glaad, асоциацията на LGBTQ+ общността, която винаги я е считала за една от най-обичаните си икони и е пожелала да я почете точно в навечерието на рождения й ден. Малко артисти олицетворяват американското шоубизнес повече от Минели, която буквално е израснала под светлините на Холивуд като единствена дъщеря на две легенди като Джуди Гарланд и режисьора Винсънт Минели.
Подпомогната от ДНК-то си (блестящите очи и гласът, наследени от майка й) и от мрежата от приятели на родителите си, Лайза се появява на три години в ръцете на майка си във филма „Непознатите годеници“ и става световна звезда преди да навърши 20 години благодарение на „Кабаре“, мюзикъла на Боб Фос, който й носи „Оскар“ през 1973 г.
Но кариерата на Миннели не спира до киното: между Бродуей, телевизията и музиката Лайза е една от малкото артисти, спечелили всички големи награди в шоубизнеса: Еми, Грами, Оскар и Тони.
Велика кариера, но и живот, който изглежда като излязъл от холивудска мелодрама. Четири брака, спонтанни аборти, престои в рехабилитационни центрове за злоупотреба с алкохол и наркотици, здравословни проблеми и накрая инсултът през 2024 г., който я приковава към инвалидна количка. Историята на Лайза е история на падания и възходи от 2003 г. в Болоня, в дните преди „Павароти и приятели“, което я води под скалпела на ортопедите от Рицоли), която днес разказва в 500-те страници на „Аз, Лайза“, автобиография, написана с пианиста Майкъл Файнщайн, един от най-близките й приятели от над 40 години. Книгата поема щафетата от документалния филм „Liza – A Truly Terrific Absolutely True Story”, излязъл на 10 март едновременно в целия свят.
Мемоарите проследяват началото в Ню Йорк, където тя се премества през 1961 г., докато е още тийнейджърка, откриването на сцената на мюзикълите, бурните нощи в Studio 54 и издигането й като изпълнителка на традиционна поп музика. Но книгата разглежда и трудните моменти: натискът да бъдеш дъщеря на Джуди Гарланд, разводите, самотата на славата и борбата срещу зависимостите. „Воювах с това, което днес наричаме разстройство, свързано с употребата на психоактивни вещества. Наследих го от майка си“.
И все пак, повече от разказ за трагедия, автобиографията е история за издръжливост. Лайза настоява на способността си да се изправя всеки път. „Ако падна, веднага се връщам в борбата. Не се отказвайте. Има добро навън“, защото „винаги можеш да намериш дъга, ако знаеш къде да я търсиш“: философия, която й е позволила да преживее десетилетия в шоубизнеса, без да загуби иронията и творческата си страст.