Най-тежката философска драма в българската литература е претворена в първата за есенния сезон премиера на Камерната сцена в Народния театър – „Антихрист“ по прочутия роман на Емилиян Станев, който от 70-те години на миналия век до сега остава недостижим връх в националната проза. Драматизацията е на режисьора Стилиян Петров, който успява в 80 минути – базирайки се на глави VIII, X и XI, да концентрира максимално сгъстено идеите и посланията на легендарния писател.
А те са познати на четящите зрители още отпреди половин век, когато излиза „Антихрист“ – без аналог до този момент, взривоопасен в своята революционност на изречените истини, далеч от комунистическата риторика и конюнктурно празнословие. И макар че всичко се случва в дните, в които Второто българско царство губи свободата си, падайки под властта на Османската империя, едва ли има друга толкова болезнено актуална проза. В нея Емилиян Станев пита защо единственото разумно същество от Божиите творения трагично катастрофира, защо дори личности с неистова сила и високи стремежи, готови на крайни и мащабни проявления, са подвластен на „земната гравитация“, какво води до раздвоение у човека го лишава от любовта и милостта, дадени от Бога?
Владимир Карамазов – силно напрегнат в терзанията и колебанията на героя си, бос, полугол и татуиран, е Еньо-Теофил. Двете имена безусловно разкриват полюсните размисли, чувства и действия – синът на царския иконограф не желае да стане писар на монарха и отива да търси отговори и просветление в монашеската обител. Докато се опитва да стигне до екзистенциалните прозрения, се разкъсва в битката между духа, който е от Господа, и тялото, което е от брат му Дявола. Подвластният ту на единия, ту на другия Еньо-Теофил не може да разбере защо Господ се крие от най-любимото си създание и ни обрича да го търсим цял живот, какъв е смисълът на живота, до кога доброто ще бъде побеждавано от злото и правдата от лъжата, ерес ли е земната хубост. В миг на осенение Еньо-Теофил открива голямата тайна – Раят и Адът са тук и сега, у всеки от нас. А докато се лута между вярата и безверието из лабиринта на средновековните философски и религиозни течения, страда по изгубената Божия искра. Обръща се гневно срещу лицемерието на църквата, но твърди, че е тласнат от нея „към ангелска чистота“.
Александър Кънев и Надя Керанова, които дойдоха в академичната трупа от Плевенския театър, се превъплъщават в също толкова противоречиви образи. Керанова, позната от хитовата постановка „Опашката“, където отново е двойка с Карамазов, тук е еманация на плътското изкушение и менталния хаос. Влюбена е в Еньо-Теофил, с лекота го прелъстява, докато съблича дрипавата си дреха и проповядва постулатите на богомилството. В еротичните етюди между двамата обаче няма никаква страст, което провокира почуда дали е нарочно решение на Стилиян Петров или на актьорите не им достига плам в изобразяването на отношенията между персонажите. Един до друг те стоят някак студено и механично – усещания и за по-голямата част от постановката. Александър Кънев е и бащата на Еньо, и врагът на Теофил. А Теофил крайна сметка приема себе си за Антихриста и се нарича „дяволско чедо“, превърнало се в богохулник и дори в убиец.
Цялото действие се случва върху тясна въртяща се платформа и в празното пространство под нея, отделено от публиката с прегради, осигуряващи различни гледни точки. Под прожекторите няма нищо друго, освен един огромен лък, с който Еньо-Теофил изпраща стрелите си към тези, които го въвличат в греховете. Пределно лаконичната и изчистена сценография на Никола Тороманов и музиката на Милен Кукошаров допълнително нагнетяват мрака и истерията в душата на индивида, който „не е нито ангел, нито животно и за нещастие в стремежа си да постъпва като ангел, се държи като животно“. В романа това е и основната дилема в изповедта на Еньо-Теофил пред Патриарх Евтимий.
Едва ли изключителен театрал като Владимир Карамазов би се заблудил, че „Антихрист“ е лесен за гледане спектакъл. Самият той поема не само цялата сложност на драматургията и текста – няма нито минута без него под прожекторите, но и „покрива“ липсата на достатъчно опит в играта на младите си колеги.
Актьорите цяла година четат архивите на Емилиян Станев
„В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си – никой не иска нещо, което не му е нужно!“, казва Еньо-Теофил. Но „Антихрист. Глави VIII, X, XI“ не е теологично, а антропологично представление – версията на Стилиян Петров е съсредоточена върху въвеждането на класическата творба в новото столетие, чрез извеждането на окрупнени теми и мотиви, коментират от театъра.
Пак оттам разказват, че подготовката за амбициозния проект започва преди година с експедиции в Къщата музей на Емилиян Станев във Велико Търново, където екипът получава достъп до архивите на забележителния разказвач.
Албена АТАНАСОВА