Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Владимир Карамазов между Дявола и Бога в „Антихрист“

Най-тежката философска драма в българската литература е претворена в първата за есенния сезон премиера на Камерната сцена в Народния театър – „Антихрист“ по прочутия роман на Емилиян Станев, който от 70-те години на миналия век до сега остава недостижим връх в националната проза. Драматизацията е на режисьора Стилиян Петров, който успява в 80 минути – базирайки се на глави VIII, X и XI, да концентрира максимално сгъстено идеите и посланията на легендарния писател.

А те са познати на четящите зрители още отпреди половин век, когато излиза „Антихрист“ – без аналог до този момент, взривоопасен в своята революционност на изречените истини, далеч от комунистическата риторика и конюнктурно празнословие. И макар че всичко се случва в дните, в които Второто българско царство губи свободата си, падайки под властта на Османската империя, едва ли има друга толкова болезнено актуална проза. В нея Емилиян Станев пита защо единственото разумно същество от Божиите творения трагично катастрофира, защо дори личности с неистова сила и високи стремежи, готови на крайни и мащабни проявления, са подвластен на „земната гравитация“, какво води до раздвоение у човека го лишава от любовта и милостта, дадени от Бога?

Владимир Карамазов – силно напрегнат в терзанията и колебанията на героя си, бос, полугол и татуиран, е Еньо-Теофил. Двете имена безусловно разкриват полюсните размисли, чувства и действия – синът на царския иконограф не желае да стане писар на монарха и отива да търси отговори и просветление в монашеската обител. Докато се опитва да стигне до екзистенциалните прозрения, се разкъсва в битката между духа, който е от Господа, и тялото, което е от брат му Дявола. Подвластният ту на единия, ту на другия Еньо-Теофил не може да разбере защо Господ се крие от най-любимото си създание и ни обрича да го търсим цял живот, какъв е смисълът на живота, до кога доброто ще бъде побеждавано от злото и правдата от лъжата, ерес ли е земната хубост. В миг на осенение Еньо-Теофил открива голямата тайна – Раят и Адът са тук и сега, у всеки от нас. А докато се лута между вярата и безверието из лабиринта на средновековните философски и религиозни течения, страда по изгубената Божия искра. Обръща се гневно срещу лицемерието на църквата, но твърди, че е тласнат от нея „към ангелска чистота“.

Александър Кънев и Надя Керанова, които дойдоха в академичната трупа от Плевенския театър, се превъплъщават в също толкова противоречиви образи. Керанова, позната от хитовата постановка „Опашката“, където отново е двойка с Карамазов, тук е еманация на плътското изкушение и менталния хаос. Влюбена е в Еньо-Теофил, с лекота го прелъстява, докато съблича дрипавата си дреха и проповядва постулатите на богомилството. В еротичните етюди между двамата обаче няма никаква страст, което провокира почуда дали е нарочно решение на Стилиян Петров или на актьорите не им достига плам в изобразяването на отношенията между персонажите. Един до друг те стоят някак студено и механично – усещания и за по-голямата част от постановката. Александър Кънев е и бащата на Еньо, и врагът на Теофил. А Теофил крайна сметка приема себе си за Антихриста и се нарича „дяволско чедо“, превърнало се в богохулник и дори в убиец.

Цялото действие се случва върху тясна въртяща се платформа и в празното пространство под нея, отделено от публиката с прегради, осигуряващи различни гледни точки. Под прожекторите няма нищо друго, освен един огромен лък, с който Еньо-Теофил изпраща стрелите си към тези, които го въвличат в греховете. Пределно лаконичната и изчистена сценография на Никола Тороманов и музиката на Милен Кукошаров допълнително нагнетяват мрака и истерията в душата на индивида, който „не е нито ангел, нито животно и за нещастие в стремежа си да постъпва като ангел, се държи като животно“. В романа това е и основната дилема в изповедта на Еньо-Теофил пред Патриарх Евтимий.

Едва ли изключителен театрал като Владимир Карамазов би се заблудил, че „Антихрист“ е лесен за гледане спектакъл. Самият той поема не само цялата сложност на драматургията и текста – няма нито минута без него под прожекторите, но и „покрива“ липсата на достатъчно опит в играта на младите си колеги.

Актьорите цяла година четат архивите на Емилиян Станев

„В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си – никой не иска нещо, което не му е нужно!“, казва Еньо-Теофил. Но „Антихрист. Глави VIII, X, XI“ не е теологично, а антропологично представление – версията на Стилиян Петров е съсредоточена върху въвеждането на класическата творба в новото столетие, чрез извеждането на окрупнени теми и мотиви, коментират от театъра.

Пак оттам разказват, че подготовката за амбициозния проект започва преди година с експедиции в Къщата музей на Емилиян Станев във Велико Търново, където екипът получава достъп до архивите на забележителния разказвач.

 

Албена АТАНАСОВА

Последни публикации

bgART
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.