В Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6 софийската публика има възможността до 26 септември да разгледа ретроспективната изложба „Владимир Коновалов (1941–2024). Един живот, отдаден на изкуството“. Организирана от Секция „Комикс“ към СБХ по повод 85-годишнината от рождението на художника, тази експозиция идва със скромността, характерна за самия автор, но носейки монументалната тежест на неговото мащабно и прецизно творческо наследство.
Владимир Коновалов е сред онези тихи колоси в българското изобразително изкуство, чието творчество оформя визуалната култура и въображението на няколко поколения читатели. Роден през 1941 г. в белгийския град Лувен в семейство на руски емигранти, той още през следващата година се установява със семейството си в България. Изграждането му като художник преминава през школата на Двореца на пионерите, Художествената гимназия в София и тогавашния Институт за изобразителни изкуства, където завършва специалност „Илюстрация“ през 1968 г. при проф. Борислав Стоев и доц. Петър Чуклев.
Настоящата ретроспектива е изключителна заслуга на куратора д-р Александър Въчков. Неговата работа заслужава висока оценка, тъй като той успява да събере, структурира и освети богатството на автор, чието присъствие в българската книга, графика и комикс е едновременно фундаментално и недостатъчно анализирано в неговата цялост. Кураторският подход на Въчков не просто подрежда хронологично творбите, а разкрива вътрешните връзки между различните жанрове, в които Коновалов работи – от кавалетната графика и книжната илюстрация до приложната графика, екслибриса и комикса.
Едно от най-големите достойнства на експозицията е възможността да се проследи жанровата и техническата гъвкавост на автора. Още в първите си опити – каквито са илюстрациите към повестта „Тарас Булба“ на Николай Гогол от 1968 г., Коновалов демонстрира стил, наподобяващ дърворез, който се превръща в негова запазена марка. През следващите две десетилетия той се утвърждава като един от най-търсените художници за издателствата „Народна младеж“ и „Отечество“. Неговото перо дава визуален живот на световни и руски класици – Лев Толстой („Отец Сергий“), Тургенев, Чехов, Алексей Толстой, Теодор Драйзер, Жул Верн, Емил Зола и Марк Твен. Рекордните шест поредни издания на „Синът на полка“ от Валентин Катаев са доказателство за изключителното доверие на издателите към неговата прецизност.
Коновалов оставя ярка диря и в българската историческа илюстрация. Неговите графични решения по одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, както и илюстрациите към произведения на Стефан Дичев и Захарий Стоянов, демонстрират динамика, смели ракурси и дълбоко овладяване на перспективата.
Сред визуалните акценти в изложбата са и оригинални проекти за корици, сред които корицата към романа „Помилване“ на Мустай Карим (изд. „Партиздат“). В този проект Коновалов комбинира живописна плътност с психологическа дълбочина – портретът на младата жена носи драматичност и модерен дух, контрастиращ със строгата шрифтова композиция.
В областта на кавалетната графика Коновалов разкрива уважение към традицията. Линогравюрата „Вдовици“ е мощен пример за способността му да изгражда монументални композиции чрез ритъма на черното и бялото. Лицата на жените, хванали рамкираните портрети на загубените си близки, носят трагизъм и достойнство, които препращат към най-добрите образци на българската графика от средата на XX век. Дългогодишният му интерес към възрожденските щампи се материализира и в поредица от дърворези и линогравюри, посветени на българските манастири.
Изложбата отделя място и на приноса на Коновалов към българския комикс. Като един от първите художници в списание „Дъга“ през 1979 г., той създава комикса „Неуловимият“ по сценарий на Стефан Дичев. Изграденият от него образ на Васил Левски остава един от най-въздействащите в родното „девето изкуство“. Макар след „Спартак“ и „Непобедните“ той да прекъсва работата си в комикса за три десетилетия, завръщането му след 70-годишна възраст с „Кларнет и шапка“ и „Краят на Бенковски“ показва непресъхваща творческа енергия.
Не бива да се подминава и дейността му като преподавател в Художествената гимназия и Средното училище за приложни изкуства в София, където в продължение на десетилетия той предава своя усет за форма и линия на поколения млади творци.
Ретроспективната изложба на Владимир Коновалов в Зала 1А на ул. „Шипка“ 6 е почит към отишъл си майстор, но и връщане към високите стойности на територията на българската графика и илюстрация. Изложба, която припомня за силата на тихото майсторство.
Пламен В. Петров