Големият майстор на четката Никола Танев, чийто живот е изпълнен с куп перипетии, е авантюрист от дете. Самият той разказва за лудориите, с които е изправял косата на майка си. Тя го е виждала покатерен на заводски комин, да плава с направен от него сал по реката, както и да разглобява на части цял локомотив в двора на Захарна фабрика. Никола е син на свищовският родолюбец Димитър Танев, който финансира четата на Христо Ботев. След Освобождението обаче баща му е разорен и приема предложението на френска графиня да помогне на две от шестте му деца да учат печатарство в Париж.
Така Никола попада във френската столица, където открива всички прелести на живота. Освен че се запознава с изкуството на големите майстори на четката, той е очарован от французойките и фриволните им нрави. Танев завършва Академията за декоративни изкуства в Париж, но научава повече от Реноар и Клод Моне, който му дава безплатни уроци в ателието си. Повиквателна на наборната комисия от България през 1912 г. го връща у нас. След Първата световна война Танев прави 30 самостоятелни изложби в чужбина. По време на една от първите си изложби в Пловдив през 1915 г. той вижда бъдещата си жена – учителката Димитрия Георгиева-Миша, която по-късно е негов агент и мениджър. Художникът е толкова впечатлен, че я проследява до дома й. Още на втората им среща й предлага брак, който продължава близо 50 години, макар да е изпъстрен с доста странности. Миша бързо разбира, че за да се вдъхновява и рисува, мъжът й постоянно има нужда от нови музи. Затова тя не само не се сърди на забежките му, но дори му намира момичета. Тя също не остава настрана от забавленията, а участва в тройки с тях – Никола често спи между Миша и поредната си любовница. Разказват, че понякога тримата лежат голи под чардака, а отгоре слугинята ги полива с вода. По сходен начин в живота на семейството попада и Валентина Чимширова, внучка на Стоян Заимов и племенница на Владимир Заимов. Танев я среща, когато е на 43, а тя е с 20 години по-млада от него. Запознанството им обърква живота му. Двамата се привличат силно, макар да са доста различни като характер и социално положение, а и физически – тя е поне с глава по-висока от зеленоокия, набит и нисък творец. Валя е финансово обезпечена. Израства сред известни личности в голяма къща в центъра на Варна. Шаляпин репетира на пианото на майка й, а цар Фердинанд гостува на дядо й в Плевен. Макар Танев да е харесван и търсен творец, а негови картини да притежават ред знатни особи, той е вечно безпаричен, въпреки че тогава дори няма деца.
Маестрото среща Валя пред Археологическия музей в София. По това време тя гостува на леля си Анна Заимова, позната на Танев, и двете кръстосват из града. Лелята ги запознава, като хвали племенничката, че е отличничка на Варненската девическа гимназия и вече е първа година студентка в Хумболтовия университет в Берлин. Тогава Никола не обръща особено внимание на момичето, което по-късно нарича „моето екзотично цвете“, но изпраща дамите до аперитив „Торино“, където по обяд се събира софийският хайлайф. По това време там се обсъжда наближаващият маскен бал, а Валя е притеснена, че няма костюм, с който да блесне. Художникът обещава да съдейства и малко след запознанството им рисува върху бялата й рокля карикатури,
осмиващи Обществото на народите. С нея Валя печели първа награда за костюм на бала – сервиз за хранене от розов порцелан „Розентал“ за 12 души. На следващия ден с Танев се срещат случайно в центъра и той я кани на чай, за да я запознае с жена си. Оказват се съседи – те са на „Евлоги Георгиев“ и „Паренсов“, тя – на „Любен Каравелов“ и „Венелин“. Миша веднага вижда потенциална муза в усмихнатото и ведро момиче. Затова започва през ден да пуска в пощенската й кутия покани за вечеря, нарича я „нашето неродено момиче“ и заплашва, че ако не дойде у тях, Джупито – прякорът на Никола, ще й се разсърди. Тримата постепенно се сближават и когато Таневи заминават за Италия, оставят Валя да пази дома им. От Рим и Венеция й изпращат картички с подпис: „Мама и тате“. След завръщането си я канят да замине с тях из Родопите. В Пловдив се настаняват в хотел „Молле“, а Миша съобщава, че ще отиде за няколко дни при сестра си. Никола я изпраща на гарата, а щом се връща, директно влиза в стаята на Валя и се хвърля да я целува. Тя е смутена, но не е изненадана, защото вече е усетила привличането помежду им. Двамата заминават на пътешествие в Станимака. Край река Чая прекарват двадесетина пламенни дни, докато Миша не отива при тях. Тя се прави, че не забелязва нищо, и тримата се прибират заедно в София. Валя престава да посещава семейството, тъй като не иска да мами Миша пред очите й, но се оказва бременна. С тревога съобщава това на Никола, който се вдъхновява от новината и й забранява да прави аборт. Обещава й, че ще се разведе с Миша, а през това време Валя заминава в Шумен. Художникът наистина опитва да се раздели с жена си, но тя отказва да му даде развод и го заплашва, че ще го остави да живее в мизерия. Разкъсван между желанието си да рисува спокойно и любовта си, той избира първото. Настанява Валя в частна клиника, където на бял свят през 1935 г. се появява дъщеря им Чая, кръстена на реката, край която се разгарят чувствата им. Валя едва не умира при раждането, а Танев отново й обещава да бъдат заедно. Художникът пак страда, разкъсван между двете жени, и води дневник, в който описва първите дни на бебчето.
Миша го нарича „предател“, а Валя – „мекотело“, „играчка в ръцете на Миша“, и прекъсва връзката си с него. Отива при баба си Клавдия Корсак, съпруга на Стоян Заимов, която й помага в грижите за Чая. На следващата година Никола предлага на Валя да замине с него в Рим. Там те прекарват месеци с надеждата, че ще продадат много картини и ще могат да живеят заедно. Това обаче не се случва, а Никола получава телеграма от Миша и от брат си, който е на нейна страна, че ще го изоставят, ако не се върне веднага. Той тръгва за София, а Валя отива при леля си Ема в Лозана. Оттам заминава за Берлин, за да роди второто си дете при личния гинеколог на царица Йоанна проф. Щьокел. Никола Танев-младши идва на бял свят на 4 април 1937 г. Художникът и Валя обаче не се събират. Тя отглежда сама двете си деца, без дори да получава издръжка от него.
Маестрото се свързва с нея през най-страшните мигове от живота си. Танев е задържан от народната власт през 1944 г. заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други творци. От затвора пише само на съпругата си, като я нарича „мила“ и „неповторима“, а бележките му завършват с: „Пази се! Имам само тебе“.
Двете жени се обединяват да го измъкнат от зандана и ходатайстват пред известни общественици. Със задружни усилия успяват и той излиза след шест месеца. Дава името си на двете си деца, но остава при Миша. Изтезанията и напрежението му докарват инсулт и от 1949 г. той е прикован в инвалидна количка до края на живота си. Миша се грижи за него до смъртта му през 1962 г. Тя си отива през 1983 г. и завещава цялото им имущество на Националната художествена галерия.
