Доцент Тодор Чобанов се завърна в Министерството на културата през март тази година като зам.-министър с ресор „Недвижимо културно наследство“. Историкът вече е заемал поста в първото правителство на Бойко Борисов от 2009 до 2011 година, а от 2012 до 2021 г. е бил заместник-кмет в направление „Култура, образование, спорт и туризъм“ в Столична община.
-Господин Чобанов, завърнахте се в Министерството на културата като зам.-министър. Вече сте заемали този пост. Вероятно се чувствате в свои води?
Да, познавам добре министерството, в което съм работил доста време и преди. Като общинар също не съм спирал да работя с колегите – Столична община има много теми и въпроси, които изискват непрекъснато взаимодействие с министерството. Например новите музеи на града, които успяхме да създадем в партньорство – като подземния музей на метрото, един от най-големите подобни музеи в Европа и по света.
-Как работите с министър Мариан Бачев, който идва от актьорските среди? Говорите ли на един език с него?
С министър Бачев се сработихме отлично още от първия момент. Той е много динамичен, съсредоточен човек, което е и моят модел на работа. Уважава професионализма в сферата на културното наследство и подкрепя нашите предложения, които касаят работата по различни спешни и не толкова спешни въпроси. Например веднага одобри идеята да задълбочим партньорството ни с Швейцария в областта на борбата с трафика на антики и предложението да възобновим по-тясното сътрудничество по тази тема с прокуратурата, МВР и митницата.
– Поехте ресора „Недвижимо културно наследство“. Доста проблеми има в този сектор. Но с кой ще ви е най-трудно да се справите?
Това действително е от по-тежките административно ресори в министерството заради големия брой преписки от различен характер. Говорим за повече от десет хиляди на година. Наблюдаваме над 187 музея в цялата страна, които се грижат за националния музеен фонд с над 7,7 милиона единици. Културното наследство на страната ни е огромно и чрез археологическите проучвания задачите ни се увеличават постоянно. Заради големите инфраструктурни инициативи броят на обектите постоянно и скокообразно нараства, което изисква голяма мобилизация на системите за опазване на културното наследство. Същевременно колегите трябва да работят и по научно значимите обекти и тези, които имат голям културен и туристически потенциал.
– Излезе информация, че 85 процента от българското недвижимо културно наследство е под риск, а десет процента е необратимо унищожено. Не са ли прекалено тревожни тези цифри?
Цифрите са тревожни, само че и досега не сме видели публично достъпен анализа или проучване, на което се базират подобни твърдения. Действително има наследство в риск и това са основно археологически обекти из цялата страна, които, от една страна, са подложени на разрушителното влияние на природните фактори, от друга – на иманярство и други недобросъвестни човешки намеси. По отношение на архитектурното наследство нещата не стоят по същия начин – например в София от обектите с индивидуален статут в реален риск са около 5 процента, това са отделни случаи, добре известни на обществото като Захарна фабрика, къщата на Гешов и други, за които собствениците отказват да изпълняват законовите си задължения. Но на всеки от тези случаи се падат десетки реставрирани успешно сгради, които красят историческия център. Неотдавна например новите собственици на Къщата с ягодите предприеха решителни действия за реставрацията й в оригинален вид. За упорстващите тежки случаи се налагат законови промени, които съм убеден, че законодателят рано или късно ще разгледа и приеме.
– Нека бъдем по-конкретни. Какви са вашите първи стъпки в решаването на тези проблеми?
В ход са редица действия, които ще подобрят работата на системите за опазване на наследството. Ще имаме нови устройствени правилници на НИНКН и други структури, като ще привлечем и още специалисти. Ще подпомогнем законодателя в намеренията му да подобри Закона за културното наследство. Работим за децентрализация и деконцентрация на редица дейности, което да облекчи физическите и юридически лица при изпълнение на законовите процедури. По отношение на археологическото наследство работим за увеличаване средствата за проучвания.
-Продължава ли Несебър да е застрашен да отпадне от списъка на ЮНЕСКО и какво прави Министерството на културата по този въпрос?
Несебър продължава да е в риск. На 31 март предадохме актуализирана версия на плана за управление, което стана въпреки факта, че до 29 март определени специализирани звена не бяха предали своите части от документа, а по други части от плана се наложи да привлечем експерти от Министерството на туризма, тъй като въобще не беше работено до момента. Предстоят нови контролни дейности от различен характер. Очакваме общината да изпълни своите законови задължения и незабавно да възложи разработката на общ устройствен план на Стария Несебър по съгласуваното от нас задание. В противен случай вероятно ще последват съществени негативни резултати по отношение на нашите усилия за съхраняването на световната културна ценност. Въпреки всичко съм убеден, че ако всички заинтересовани страни изпълнят задачите си, ще предотвратим негативните сценарии.
-Достатъчно отговорна ли е властта към историческото културно богатство, което имаме?
Правилният въпрос е дали обществото като цяло е достатъчно отговорно, дали всички собственици и ползватели са мотивирани да опазват културното ни богатство, дали общественото мнение и нагласи са изградени по тези теми. Само с подход от долу нагоре и съвместна работа на всички нива можем да сме добри стопани на културното ни наследство. В крайна сметка това е мисия, която касае всеки от нас. Само с принуда, без убеждение и стимули, няма как да бъдем успешни в това касаещо всеки от нас начинание.
-Българските археолози в последните години правят уникални открития, но се оплакват, че нямат достатъчно финансиране. Има ли изход от тази ситуация?
Правим всичко възможно да увеличим средствата за проучвания. Имаме уверения от Министерството на финансите, че готвеният втори пакет със средства от централния бюджет ще бъде подкрепен, ще отделим средства и от бюджета на МК. Работим и по оптимизацията на нормативната уредба. Факт е, че през последните години има нарастваща необходимост от увеличение на средствата в сферата на археологията и тези за консервация и реставрация. И ще направим всичко възможно за осигуряване на допълнителни средства.
– Културният и исторически туризъм от години е ваша кауза. Но защо гърците и турците успяват да привличат милиони туристи, а ние – не?
Първо, те практикуват много отдавна. Нашата туристическа индустрия през втората половина на ХХ век бе замислена основно във връзка с летен и зимен туризъм. Културният туризъм бе слабо приоритизиран и получи заслужена оценка за своя потенциал едва наскоро. Второ, там всички – държава, бизнес, общини, работят в отличен синхрон. Трето – Гърция ни изпревари с десетилетия в ЕС и успя да привлече огромни средства, насочвани умело в обекти на културното наследство. Ние вървим по подобен път и съм сигурен, че нарастващите резултати ще продължат да се подобряват. Високо оценяваме факта, че Министерството на туризма постави културния туризъм сред основните си приоритети, а културните забележителности ще бъдат фокус на националната туристическа реклама. Това е формулата за успех.
– Пишете ли нова книга?
Работя по различни научни инициативи – по проекта ни с Харвард за геномната история на България и Балканите, както и по личен проект, свързан със Златния век. Но административната работа е много ангажираща и за съжаление, няма да мога да зарадвам читателите скоро.
Антон СТЕФАНОВ