Столичната галерия „Академия“, част от структурата на Националната художествена академия, посреща многолюдна публика. Публика, която се среща с вълнуващия разказ за първото и единствено и до днес държавно рисувално училище у нас и мястото на царската власт в него. Изложбата е озаглавена „Академията в Княжество и . Първото училище по художество и покровителството на монарсите“ и може да се разгледа до 9 март 2025 г., а куратор на проекта е изкуствоведката д-р Милена Балчева-Божкова. Той се реализира под почетния патронаж на Техни величества цар Симеон II и царица Маргарита и в партньорство с Фондация „Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия“, Държавна агенция „Архиви“ и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Националната галерия, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис III и Царица Йоанна“, Централната библиотека на БАН, Националния политехнически музей, Регионалния исторически музей – София, Галерия „Джуркови“ и Института „Лист“, Унгарски културен институт, София.
Резултатът от тази сложна институционална колаборация е изложба, която, както посочва кураторката, „представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ век и ролята на българското царско семейство в нейния живот. По силата на историческата си съдба България няма свои дворци музеи, подобно на тези в почти всички европейски държави. От началото на XXI век в контекста на новите европейски приоритети в развитието на страната музеите, библиотеките и архивите спорадично започват да показват във временни изложби части от движимото монархическо наследство. Въпреки тези важни инициативи, за съжаление, все още съществуват редица неизвестни във връзка с приноса на българските монарси в културно-просветната дейност на държавата. Един от тези непроучени до този момент въпроси е този за влиянието на монарсите в развитието на първото училище по изкуства, основано през далечната 1896 г.“.
Нещо повече – „Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от изключително значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място. В дните на тежки изпитания и грижи за запазването и цялостното обединение на българския народ, амбицията и интелектуалната енергия на монарсите за насърчаването и процъфтяването на изкуствата имат съществена роля за мястото на българската култура в рамките на европейското духовно пространство“.
Зад очертаването на този вълнуващ разказ стои двугодишна изследователска дейност, в която са огледани множество архивни документи, фотографии, периодичен печат и артефакти. В него е направен опит да се дадат отговори на въпроси като: каква е ролята на княз (цар) Фердинанд в първите години от съществуването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия); как Дворецът присъства в първите художествени изложби, организирани в салоните на Държавното рисувално училище; каква е ролята на цар Борис III и царица Йоанна в развитието на Държавната художествена академия в периода между двете световни войни; какво включва постъплението на предмети от царската колекция в Музейната сбирка на Художествената академия през 1947 г., представящо се в изложбата за първи път? И както в изложбата няма нищо случайно, така не е случайна и датата на откриването й – 6 февруари.
Тъкмо на 6 февруари преди 129 години княз Фердинанд I Български ще подпише указа, с който дългогодишната мечта на шепа интелектуалци, става юридически факт – създава се Държавното рисувално училище, което ще посрещне своите първи студенти през есента на същата година. Този изключителен държавнически жест е посрещнат нееднозначно и мнозина не само са против харченето на пари за „рисувание“, но и не вярват, че подобна институция би просъществувала дълго. Днес, 129 години по-късно, Националната художествена академия е живото доказателство, че каузата си е заслужавала. Въпреки всички премеждия, огорчения и жертви.
Пламен В. Петров