„Черни пари за бели нощи“, 2026, България/Гърция, режисьори и продуценти: Кристина Грозева, Петър Вълчанов; сценарий: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Дечо Таралежков; оператор Александър Станишев, музика Теодорис Икономоу, в ролите: Таня Шахова, Иван Савов, Маргита Гошева, Иван Бърнев, Сибила Петрова, Мария Лазарова, Георги Лазаров, Милко Лазаров. Награди: 2 Златен SILK ROAD (за най-добър филм и мъжка роля на Иван Савов) от Шиан, Китай; за режисура, женска роля за Таня Шахова, мъжка роля, поделена между Иван Савов и Галин Стоев в „Нина Роза“ от „Златна роза“ 2026
Този филм с изкусително заглавие бе сред най-тръпно чаканите на 44-то издание на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ във Варна (17 – 24 септември). За разлика от „Урок“ (2014), „Слава“ (2016) и „Триумф“ (2024), той не е създаден по медийно раздухана реална случка, въпреки че ситуацията е доста разпространена у нас.
Марина (Таня Шахова) и Георги (Иван Савов) са бездетно семейство на средна възраст в малко селище. Тя е медицинска сестра, той – началник гара. И двамата вземат рушвети. Имат заветна цел – да отидат в Русия за белите нощи. На стената в дома им се вижда тапет с брези, а Марина наивно се надява да намери там гроба на неизвестния си баща. Дават на ръка всичките си спестявания в туристическа агенция. Но Русия напада Украйна, започва война и няма полети за Москва от София. Това зловещо събитие се превръща в повод за съмнения у Марина, но Георги е непоколебим. Поради липса на финансови възможности трябва да отидат с автобус до Белград и оттам да летят за Москва. Виждаме ги около катедралата „Александър Невски“ с куфарите да се провират между гей-парад и националистическо сборище. Оказва се, че автобус няма, а агенцията е фалирала. Кошмарът се надвесва над досега спокойния живот на двойката, разпердушинва го. А Марина е вярваща и отива в църква…
За първи път гледам филм на обичаното дуо Кристина Грозева-Петър Вълчанов, в който ври и кипи цялата многотия на социалния конгломерат в днешна България – от наивността до измамата, от корупцията до кръвта, от бездетието до извънбрачния син на Георги, от сестрата на Марина (Маргита Гошева) до мутрата, от рушветите до отказа от тях и уволнението на жената от главния лекар (Милко Лазаров), от интимните спорове до обществените кипежи… И всичко това е показано и с рефлексията на социалния реализъм, и с дидактиката на тезисността, и с опасностите на импровизацията. За разлика от емпатията в „Урок“ и „Слава“, да не говорим за екзистенциалните катаклизми от загубата в „Бащата“ (2019), в „Триумф“ преобладаваше гротеската – манталитетна и обществена. И тук я има, но е някак преднамерена. И не е толкова смешна.
Актьорите са изумителни. Таня Шахова сякаш е родена да играе Марина – стабилна и лабилна едновременно. А двамата с Иван Савов – постоянното присъствие в киното на Грозева-Вълчанов – са играли двойка още във ВИТИЗ в класа на проф. Николай Люцканов, по-късно – Ромео и Жулиета при Маргарита Младенова, но тук са феноменални заедно. Той е по-събран от друг път и още по-въздействащ. Сестрата на Маргита Гошева е социално-психологически контрапункт на провинциалната Марина – наперена и устата. За първи път двамата режисьори работят с оператора Александър Станишев. Известен с топлото си отношение към градските топоси, той улавя умело човешки състояния, софийски забележителности, провинциални улици, водни пространства. За първи път филм на Грозева-Вълчанов ме остави равнодушна.
Геновева Димитрова