Това, че Чарли Чаплин е филмов гений, не подлежи на никакво съмнение, а шедьоврите, които е създал, са изпреварили с десетилетия своето време. Безспорно един от тях е филмът „Треска за злато“. Той е показан премиерно на 26 юни 1925 г. и вече е на цял век. А днес, 100-години по-късно, никой не може да забрави гениалните сцени с танца на хлебчетата или яденото на сварена обувка.
Неповторим е Чаплин в този свой филм! Макар и недостатъчно признат от своите съвременници. „Треска за злато“ например получава две номинации за „Оскар“, но цели 18-години след като е създаден – през 1943 г. Той не е удостоен с нито една статуетка от филмовата академия, въпреки че публиката е възхитена от този истински филмов шедьовър. Историята отвежда зрителите във времето на златната треска в Клондайк в края на XIX век. Героят на Чаплин е един от хилядите златотърсачи, търсещи богатство. Скитникът се сприятелява с открил златна мина авантюрист, а в малко градче се влюбва в своенравната танцьорка Джорджия. След време щастието се усмихва на бедния скитник и той се превръща в богаташ.
Чарли Чаплин е на 36 години, когато създава „Треска за злато“. Той е роден на 16 април 1889 година в Лондон, а родителите му са певци и актьори от мюзикхола в града. Те обаче се разделят, преди синът им да навърши 3 години. Баща му Чарлс Чаплин-старши е алкохолик и не общува много със своя наследник, макар че Чарли и неговият брат живеят известно време с него и любовницата му Луиз, докато майка им е в приют за психично болни. Чарлс Чаплин старши умира през 1901 година от цироза.
Двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Хана Чаплин има интересна история, тъй като по майчина линия е от голям цигански род. Поради проблеми с гърлото през 1894 г. е принудена да прекрати кариерата си на певица, а малко по-късно отново постъпва в приют за психично болни. Сид и Чарли са приети в интернат за сираци и изоставени деца и от съвсем ранна възраст се включват в различни представления. Тези години на крайна бедност оказват голямо влияние върху по-късното творчество на Чарли Чаплин.
През 1921 година, след като се местят и постигат успех в Съединените щати, Чарли и брат му отвеждат майка си в Холивуд, където тя умира през 1928 година.
Преди да започне снимките на „Треска за злато“ през 1924 година, актьорът-режисьор вече е направил няколко филма. Постига забележителен успех с „Хлапето“ и се проваля с „Парижанката“ – самият той спира прожекциите й в кината. Неуспехът обаче не го отчайва. Той е убеден, че „Треска за злато“ ще е филмът, с който ще бъде запомнен, а и продукцията е най-скъпата, снимана дотогава – бюджетът е 1 милион долара. Триумфът е очакван, а след това Чаплин снима „Циркът, „Светлините на града“, „Модерни времена“ и „Великият диктатор“.
Неочаквано животът му се превръща в кошмар през 40-е години на миналия век. Срещу него се водят няколко съдебни дела. Едно от тях е заради връзката му с Джоан Бери, с която има интимни отношения от юни 1941 г. до есента на 1942 година. Тя твърди, че е забременяла от него, но Чаплин отрича и Бери завежда дело за бащинство. След тежки съдебни процеси актьорът е обявен за родител на детето, но доказателствата от кръвните проби, които показват точно обратното, не са допуснати в съда. Така Чаплин се задължава да плаща издръжка на Карън Ан, докато тя стане на 21 години.
Две седмици по-късно актьорът се жени за 18-годишната Уна О’Ниил, а разликата между двамата е 36 години. Всички, включително бащата на булката, прочутият писател Юджин О’Нийл, са скандализирани. За Чаплин тази среща е „най-щастливото събитие“ в неговия живот, защото смята, че е намерил съвършената любов. Двамата остават заедно до смъртта му през 1977 година и имат общо осем деца.
Здравословното състояние на Чаплин обаче започва да се влошава още в края на 60-те години, когато той получава няколко микроинсулта. След награждаването му със специален почетен „Оскар“ за цялостния му принос в киноиндустрията през 1972 година този процес се ускорява. През октомври 1977 г. вече не може да общува и е прикован към инвалидна количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на Коледа, 25 декември 1977 г., на 88 години в малкия швейцарския град Веве. Погребан е на 27 декември 1977 г. със скромна церемония, каквото е било неговото желание.
Само няколко месеца по-късно, на 2 март 1978 година, неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – поляка Роман Вардас и българина Ганчо Ганев, с цел да изнудват семейството му за пари. Замисълът се проваля и крадците са заловени след мащабна полицейска акция през май 1978 г., а ковчегът е открит единадесет седмици по-късно, закопан край Женевското езеро в градчето Новил. По-късно тялото на Чаплин е препогребано под двуметров бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
25 000 миньори се правят на златотърсачи
Айнщайн е сред най-големите почитатели на неподражаемия британски комик
Докато монтирал, Чаплин променил филма цели 27 пъти, преди да стигне до окончателния му вариант.
Заснетият материал също е 27 пъти по-дълъг от завършения филм.
В „Треска за злато“ има и грешки. Една от тях е в епизода, в който Чаплин се бори с глада: взема ножа от масата и го скрива на безопасно място, но в следващия кадър ножът си лежи на масата.
През 1942 г., след като киното „проговаря“, Чаплин прави нова версия на „Треска за злато“, в която добавя музика и авторски текст, който чете сам. Решава, че това вече е истинският филм, и забравя да се погрижи за опазването на оригинала от 1925 г., който едва след десетилетия бива възстановен.
В музиката към филма са използвани откъси от творби на Римски-Карсаков, Чайковски, Брамс.
През 1956 г. Чаплин прави нова редакция, като променя части от дикторския текст.
Снимките на началния епизод са направени в Сиера Невада. За целта са наети 2500 миньори, които пред камерата се превръщат в златотърсачи. Въпреки невероятния студ Чаплин държи всички кадри да бъдат перфектно изпипани. Понякога се стига до 25 дубъла. Останалите снимки са направени в студио.
Техническият екип изпробва няколко метода за имитиране на сняг. Почти целият материал е презаснет два-три пъти с „различен сняг“. Използвани са комбинирани снимки и специални ефекти (например превръщането на героя в кокошка).
По време на много прожекции (в кино „Капитол“ в Берлин) зрителите изпадат във възторг от „Танца на хлебчетата“ и се налага епизодът да бъде върнат и пуснат втори път.
През 1953 г. филмът е обявен за Национално богатство на САЩ.
Алберт Айнщайн много харесва филмите на Чаплин. Веднъж му изпраща следното писмо: „Вашият филм „Треска за злато“ е разбираем за целия свят, а вие непременно ще станете велик човек. Айнщайн“. На което Чарли отговаря: „Аз повече се възхищавам от вас. Никой в света не разбира вашата Теория на относителността, но вие все пак станахте велик човек. Чаплин“.
Чаплин: След премиерата се почувствах зле, мислех, че умирам
В „Моята автобиография“ неповторимият актьор и режисьор признава, че е изрязал сцена, в която се целува с ескимоска
Това, което ще прочетете, е разказ от първо лице. Чарли Чаплин подробно е описал през какво е минал, докато създава своя филмов шедьовър „Треска за злато“ в книгата си „Моята автобиография“. Благодарение на тази изповед разбираме как са се родили гениални сцени, но и защо някои са отпаднали.
***
Вече бях свободен да направя първата си комедия за „Юнайтед Артистс“ и много исках тя да надмине успеха на „Детето“. (У нас филмът е известен със заглавието „Хлапето“ – б.р.) Седмици наред се мъчех, мислех, размишлявах, търсейки някаква идея. Не преставах да си повтарям: „Следващият ми филм трябва да бъде епопея! Най-великият от всички!“. Но нищо не излизаше. Една неделна сутрин обаче, когато прекарвах уикенда си у Феърбанксови, след закуска седяхме с Дъглас и гледахме стереоскопични снимки. Някои от снимките бяха от Аляска и Клондайк; една от тях беше изглед на Чилкутския проход, по чиито заледени склонове се катереше дълга върволица от златотърсачи; на гърба на снимката се описваха премеждията и трудностите, които те преодоляваха при прекосяването му. Това е прекрасна тема, достатъчна да възбуди въображението ми – помислих си аз. Веднага започнаха да се раждат идеи и комедийни положения, набелязаха се контурите на сюжета.
Парадоксалното при създаването на една комедия е, че трагичното стимулира чувството за комичното, тъй като според мен комичното е предизвикателство към съдбата; ние трябва да се смеем на нашата безпомощност пред силите на природата – иначе ще се побъркаме. Четох една книга за групата преселници, водена от Донър, която на път за Калифорния сбъркала пътя и била откъсната сред снеговете в планините Сиера Невада. От сто и шестдесет пионери останали живи само осемнадесет, а повечето от другите загинали от глад и студ. Някои от тях станали канибали и започнали да ядат труповете на своите другари, други изпекли мокасините си, за да облекчат глада си. Тази ужасна трагедия ми даде идея за една от най-смешните сцени на филма. Умирайки от глад, аз сварявам обувката си и я изяждам, като смуча гвоздеите, сякаш са костите на охранен петел, а след това изяждам и връзките на обувките си, като че ли са макарони. В делириума, причинен от глада, приятелят ми е убеден, че аз съм пиле, и иска да ме изяде.
В продължение на шест месеца разработих цяла поредица от комични епизоди и започнах да снимам без сценарий, с чувството, че от комедийните ситуации и от играта ще се породи някакъв сюжет. Естествено, много пъти попадах в задънена улица и много забавни епизоди бяха отхвърлени. Един от тях беше любовна сцена с ескимоска, която учи скитника да се целува по ескимоски с търкане на носовете. Когато тръгва да търси злато, той страстно търка носа си в нейния за довиждане. Отдалечавайки се от нея, пипва носа си със средния си пръст и й изпраща една последна страстна целувка, след това скрито избърсва пръста в панталоните си, тъй като е малко хремав. Но частта за ескимоската беше изрязана, тъй като не беше в тон с по-важната линия на момичето от дансингхола.
По време на снимането на филма „Треска за злато“ аз се ожених за втори път. Тъй като имам двама големи синове, които много обичам, няма да се впускам в подробности. Бяхме женени в продължение на две години и аз направих всичко възможно нашият брак да бъде сполучлив, но той беше безнадежден и завърши с много огорчения.
Премиерата на „Треска за злато“ се състоя в кинотеатъра „Стренд“ в Ню Йорк и аз присъствах на нея. От самото начало на филма – когато безгрижно вървях по пътека край пропаст, без да забелязвам, че по следите ми върви мечка – публиката започна да крещи и да ръкопляска. До края на филма смехът бе прекъсван от откъслечни аплодисменти. Търговският директор на „Юнайтед Артистс“ Хайръм Ейбрамс по-късно дойде и ме прегърна:
– Чарли, гарантирам ти, че филмът ще донесе брутен приход от поне шест милиона долара!
Той се оказа прав!
След премиерата се почувствах зле. Бях отседнал в хотел „Риц“ и не можех да дишам, затова разтревожен се обадих на един приятел.
– Умирам – задъхано казах аз, – повикайте адвоката ми!
– Адвокат ли? Ти имаш нужда от лекар – обезпокоено каза той.
– Не, не, адвокатът ми. Искам да направя завещанието си.
Изплашен и разтревожен, приятелят ми повика и двамата, но тъй като адвокатът ми се намираше в Европа, пристигна само лекарят.
След повърхностен преглед той не намери нищо сериозно освен нервна криза.
– Това е от горещината – каза той. – Махнете се от Ню Йорк и идете на брега на океана, където ще бъдете на спокойствие и ще подишате малко морски въздух.
Не мина половин час и ме изпратиха на Брайтън Бийч. По пътя плаках без никаква причина. В хотела успях да си осигуря стая с изглед към океана и седях до прозореца, като вдишвах дълбоко морския въздух. Но скоро пред хотела се събра тълпа: „Здравей, Чарли!“, „Браво, Чарли!“ – наложи се да се отдръпна, за да не ме виждат.
Внезапно чух вик, наподобяващ лаенето на куче. Давеше се някакъв човек. Спасителите го извадиха точно под моя прозорец и му дадоха бърза помощ, но беше много късно; той вече беше мъртъв. Линейката едва го бе отнесла, когато излая друг. Общо на брега извадиха трима удавници; останалите двама спасиха. Но състоянието ми още повече се влоши и аз реших да се върна в Ню Йорк. Два дни по-късно се почувствах достатъчно добре, за да се върна в Калифорния.
Тежък развод и потушаване на скандал срещу 600 000 долара
Бракът му с 16-годишната Лита Грей е пълен провал, но въпреки това тя ражда две деца
Грандиозният успех на „Треска за злато“ носи фантастични финансови приходи на създателя на филма, но Чарли Чаплин не може да им се зарадва особено, тъй като на главата му са се натрупали куп лични проблеми, които трябва да разреши. През 1925 година, докато снима филма, той се жени за едва 16-годишната Лита Грей и въобще и не подозира какво му подготвя бъдещето. Двамата се срещат по време на снимките на „Треска за злато“. Тя е обикновено момиче от миманса – едно от четирите, пред които той изиграва знаменития си танц с хлебчетата. Налага се бракът им да бъде сключен в Мексико, тъй като Лита е непълнолетна, а Чаплин може да бъде обвинен в изнасилване и да влезе в затвора.
След сватбата тя забременява, но бракът им въобще не върви. Въпреки това на бял свят се появява и второ дете. Само че то е само на няколко месеца, когато младата майка си събира багажа и напуска дома на съпруга си. И не само това. Тя публично го обвинява в „изневяра, насилие и проява на перверзни сексуални желания“. Скандалът е на първите страници на вестниците, Чаплин изпада в нервен срив, а из цяла Америка се създават групи, които настояват филмите му да бъдат забранени. Чарли е канселиран, както бихме казали днес. Светлина в тунела въобще не се вижда. Актьорът е съсипан, защото го грози забрана на филмите му. В крайна сметка се намира решение – Чаплин плаща на Лита Грей колосалната за онова време сума от 600 000 долара, за да бъде потушен скандалът. Парите изиграват своята роля – всичко бързо е забравено.
Идвал ли е скитникът с бастунчето в София?
Вестник „Зора“ решава да си вдигне тиража през 1931 година, като публикува фотография монтаж
Идвал ли е Чарли Чаплин някога в България? Причина да се задава този въпрос е снимка, която от време на време циркулира в родната преса. Тя се появява за първи път на 2 април 1931 г. във вестник „3ора“. Публикувана е на първа страница, а сензационната новина гласи: „Чарли Чаплин – гост на София“. На фотографията Чаплин е с премиера Александър Малинов и под нея пише: „Рано тази сутрин, пътувайки за Атина, Чарли Чаплин пристигна с аероплан в Божурище. Един от нашите сътрудници, узнал новината, се отправи за аеродрума. Тук по-късно пристигна и г-н Александър Малинов, който е един от най-горещите почитатели на Чаплиновото изкуство. На снимката се виждат великият артист и нашият държавник, снети в Божурище при изгрев слънце“.
Съществува и друга снимка, на която Чаплин е в градинката пред Военния клуб в София, а зад него се вижда Руската църква. До актьора позират двама български министри – финансовият Владимир Моллов и земеделският Григор Василев.
За съжаление обаче, тези фотографии са абсолютен фалшификат. Чаплин никога не е идвал в България. Просто журналистите от вестник „Зора“ са си направили фотошега, вероятно за 1 април, за да повишат тиража на изданието си. А публикуването на медийни измислици очевидно има дълги традиции в страната ни.
Среща се с Лазар Добрич и дядото на Андрей Райчев
С цирковата легенда се запознава в Париж, с Георги Андрейчин общува в Ню Йорк
Чарли Чаплин може и да не е идвал в страната ни, но пък се е срещал с двама известни българи. С първия се запознава през 1909 година, когато актьорът е част от английската трупа на Фред Карно. Тя включва пътуващи артисти, танцьори, акробати, фокусници и певци, които са на едномесечно турне в прочутия парижки локал „Фоли Бержер“. По същото време известният цирков артист Лазар Добрич е участник в ревю-програмата на театър „Шатле“. За тази среща българинът си спомня: „Във фоайето на театъра се даваше ход на всички театрални новини, преди те още да са се оформили и заели своето място в колоните на вестниците. Един ден дочух да се говори за някакъв млад мъж, англичанин, комедиен артист, член на трупата на Карно. Тази трупа изнасяше едноактни пиеси и скечове във „Фоли Бержер“, но за нищо не се говореше така много, както за младия комедиен артист Чарлз Чаплин. Приписваха му се изключителни качества на комедиен артист, виртуоз в мимическата игра, духовит и находчив при импровизираните шаржове и какво ли не още. Заинтригуван, полюбопитствах да видя този изключителен артист и се завъртях няколко пъти във „Фоли Бержер“, където се радвах на сърдечен прием. Младият артист очарова и мен от пръв поглед. Говореше се, че е на около 20 години, но на мен ми се видя много по-млад, почти юноша, дребен на ръст, с красиво лице, къдрава коса и силно одухотворен поглед“.
През 1919 година пък Чарли Чаплин е поканен на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална бохема Гринидж Вилидж. Там той се запознава с българина Джордж – Георги Андрейчин, роден през 1894 г. в село Белица, Горноджумайска област. Човек с твърди комунистически убеждения и лежал в американски затвор. Той е дядо на социолога Андрей Райчев. През септември 1921 г. в Берлин двамата имат втора среща. Андрейчин е пристигнал в германската столица да закупи локомотиви и стоманени мостове за болшевишкото правителство в бившия Съветски съюз. Чаплин лично е описал срещите си с Андрейчин в своята автобиография, защото е изключително впечатлен от неговата личност.
„На вечерята присъстваше един интересен човек, когото ми представиха под името „Джордж“ (никога не узнах истинското му име) и който изглеждаше извънредно нервен и възбуден – описва срещата си Чарли Чаплин в „Моята автобиография“. По-късно някой ми каза, че той бил любимец на царя на България, който поел разноските за следването му в Софийския университет. Но Джордж се отказал от покровителството на царя и станал комунист, емигрирал в САЩ, включил се в „Интърнешънъл Уъркърз ъв дъ Уърлд“ и впоследствие бил осъден на двадесет години затвор. Той беше излежал две години от присъдата си, беше получил право на обжалване и сега беше пуснат от затвора под гаранция.
Играхме на шаради и докато го наблюдавах, Дъдли Фийлд Малоун ми прошепна:
– Той няма никакъв шанс да спечели делото.
Загърнал се в покривка за маса, Джордж беше започнал да имитира Сара Бернар. Ние се смеехме, но дълбоко в себе си мислехме, че той ще трябва да се върне в затвора за още осемнадесет години.
Това бе една странна, бурна вечер и когато си тръгнах, чух Джордж да вика зад гърба ми:
– Защо бързаш, Чарли? Защо се прибираш толкова рано?
Отведох го настрана. Чудех се какво да му кажа.
– Не мога ли да направя нещо? – прошепнах му аз. Той махна с ръка, сякаш да отхвърли мисълта, сграбчи ръката ми и прочувствено каза:
– Не се безпокой за мен, Чарли, аз ще се оправя.“
Любими цитати
Животът щеше да е прекрасен, ако хората просто можеха да те оставят на мира.
Ден без смях е пропилян ден.
Жените нямат недостатъци, те имат особености!
Нищо не е вечно в този порочен свят – дори проблемите.
Трябва ти сила само ако възнамеряваш да направиш нещо лошо. Във всички останали случаи любовта ти е напълно достатъчна.
За да се смееш искрено, трябва да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея.
Провалът е важен. Изисква се кураж, за да се направиш на глупак.
Истинският характер на човек си проличава, когато е пиян.
Броят на глупостите, извършени по волята на разума, са много повече, отколкото тези, които са извършени от чиста глупост.
Една жена може да направи милионер всеки мъж милиардер.
Едно убийство прави човек престъпник, а милиони убийства – герой. Разликата е в мащабите.
Смехът е лекарство за болката.