Леарт Докле е на 35 години. Роден е в Албания, но от 10-годишен живее със семейството си в България. Името му в превод от френски означава „изкуство“, а значението му на албански е „роден от злато“. Леарт владее шест езика. Произхожда от артистично семейство. Майка му е певица, баща му пък е актьор и режисьор, който сега се занимава с частен бизнес. Зад гърба си Докле има участия в много български и чуждестранни филмови продукции, а последната от тях е английският сериал на „Амазон“ „Дълбока нелегалност“
– Леарт, как получихте ролята на шеф на албанската мафия в сериала „Дълбока нелегалност“, който е голям хит в момента?
– Явих се на кастинг. Дори не ми се наложи да ходя до Лондон, а пратих заснет материал. След три-четири месеца, когато вече бях забравил за сериала, ми се обадиха да ми съобщят, че получавам ролята. Интересното е, че същата година се явих на кастинг и за поредицата на Гай Ричи „Джентълмени“ – най-отвратителния, на който съм участвал някога. За три месеца пробвах различни образи, имаше много стрес и накрая ролята, за която се борех, я дадоха на жена азиатка.
– Късметът в „Дълбока нелегалност“ обаче ви се усмихна. Вие самият в живота имали ли сте досег с хора от ъндърграунда?
– (Смее се.) Може да се каже, че имам наблюдения. Срещал съм се с хора, които са в ъндърграунда. Но честно казано, предпочитам да го играя този мафиотски живот, отколкото да го живея. По-безопасно е.
– Жанрът на сериала е екшън комедия. Имахте ли трудни за заснемане епизоди?
– Имаше момент, в който се притесних. Трябваше да правя каскади и така изгърмя нещо до мен, че ми заглъхна ухото. Настана паника, но аз по балкански им казах: „Спокойно, ще мине!“. То така и се случи. След ден и половина всичко беше наред.
– Ползвахте ли прототип на реален човек, когато изграждахте образа на шеф на албанската мафия?
– Конкретен – не, но направих микс от образи. Помогна ми и това, че имам много татуировки, специфична прическа и облекло. А и хората от продукцията ми дадоха пълната свобода да си измислям всичко сам и да изградя образа. Даже ги бях помолил да ми направят ухо като на ММА бойците, или така нареченото „счупено ухо“. Дори и тази прищявка одобриха.
– В сериала една от главните роли изпълнява Орландо Блум. Сближихте ли се по време на снимките?
– О, да. По ирония на съдбата още в първия ми снимачен ден трябваше да изиграя моята най-важна сцена, и то с почти всички звезди на сериала. Беше объркващо, защото съм им голям фен, а в сцената трябваше да съм една идея повече от тях. В главата ми настана голяма каша, но мисля, че се справих. Сцената се получи много добре. Доста я мислих и цяла нощ преди това не спах. След като я заснехме, всички дойдоха да ме поздравят и ми казаха: „Много яка работа направи!“. В този момент направо ми поникнаха крила и мед ми капеше от сърцето.
– А с Орландо Блум имахте ли възможност да си говорите на други теми освен на професионални?
– Да, станахме доста близки. Веднъж даже дойде асистентката му да ме помоли да му свия една цигара с тютюн. Явно ме беше видял как го правя на терен. След това Орландо Блум пристигна пред моята каравана и седнахме да пушим заедно. Той беше с кучето си. Тъй като и аз имам куче, му разказах как съм го дресирал и му дадох няколко съвета. На коктейла след премиерата пак се видяхме и той ми каза: „Много добри съвети ми даде! Още ги прилагам с кучето ми!“.
– В България също сте имали паметни срещи с големи звезди. Когато се снимате в холивудската продукция „Септември в Шираз“, си партнирате със Салма Хайек и Ейдриън Броуди. Какви спомени пазите от работата си с тях?
– Със Салма Хайек имах сцена, в която трябваше да се държа кофти с нея. Отивам на снимачната площадка амбициран, току-що завършил НАТФИЗ, готов да дам всичко от себе си, за да станат нещата, както трябва. Тя толкова се изкефи, че накрая на един от дублите се обърна към мен и ми каза: „Много ми харесва как ме третираш като проститутка!“ и всички направо паднаха. На мен хем ми стана мило, хем се изчервих. Имам и още един незабравим момент. Бях помолил нейна колежка да й каже, че искам да се снимаме. Мина време, но явно беше запомнила как чрез друг човек съм поискал да се снимаме, и тя дойде при мен, за да направим фотографията. Уникален човек е Салма Хайек, голяма душа.
– А от Ейдриън Броуди какво запомнихте?
– Той е от хората, които много се вживяват в ролята си и почти нямахме възможност да си говорим. Най-ценното, което си откраднах от него, е това, че той не само влиза в образа, а и докато играе, носи емоцията на целия филм. Сега и аз се старая да прилагам този подход в моята работа.
– Коя голяма звезда ви е разочаровала?
– Голяма звезда не ме е разочаровала. Разочаровали са ме малки звезди понякога. (Смее се.)
– Направихте великолепна роля във филма на режисьора Ники Илиев „Без крила“, където влязохте в образа на треньора Петър Дачев. Изкарвате и доста време в неговата компания. Трудно ли създадохте този образ?
– Преди да се срещнем, бях много подготвен. Изгледах всички негови интервюта, имах някакъв образ, изграден в главата ми, но исках и да го опозная отблизо. Помолих го дори той да ни тренира с Наум Шопов (изпълнителят на главната роля – б.р.) на скок дължина. За мен това беше възможност да взема колкото се може повече от него и да вкарам доста неща, които по сценарий ги нямаше, но те подсилиха образа му.
– Когато сте го питали след премиерата какво мисли за ролята, той ви е казал, че се е разплакал…
– В мига, когато ми го каза, се държах, но секунди след това се скрих от всички и много се разчувствах. Тези негови думи буквално ме хванаха за гърлото.
– Гледате ли към Холивуд?
– Хиляда процента. Това ми е главната цел и мечта!
– Вярвате ли, че ще се случи!
– Хиляда процента!
– Във вашия живот обаче хубавото и лошото все вървят ръка за ръка. Съдбата ви сервира десерта, но винаги ви слага и щипка сол. Така се случва дори и с ролята в „Дълбока нелегалност“. Когато я получавате, баща ви е приет в болница. Налага се да му сменят става и да му слагат три байпаса.
– И аз не знам защо става така. Надявам се всичко това да спре дотук. Вероятно това са поредните тестове, които трябва да преодолявам, да не спирам да се боря и да вървя напред.
– Никога не говорите за личния ви живот. Защо?
– Слава богу, имам личен живот. (Смее се.) Много съм щастлив, всичко е наред. Но силно вярвам, че това не е тема, която трябва да занимава хората, и искам да си остане моя.
– Неотдавна разказахте как сте подготвили вашата племенница да кандидатства в най-престижното училище за актьори в Ню Йорк и тя се е класирала на първо място от 4000 кандидати. Не се ли замисляте да създадете собствена школа?
– Определено тази идея ми се услажда и виждам, че има хляб в нея. Подготвям няколко уъркшопа в Бургас, във Варна и в Пловдив. Стига да имам време, бих създал и моя школа, защото е вдъхновяващо и удовлетворяващо.
– Коя е следващата ви роля?
– Много ми се играе на театрална сцена и сега търся пиеса. Репетира ми се. Иначе кастингите за филмови продукции продължават и дори и аз не знам коя ще е следващата ми роля. От днес за утре всичко може да се промени.
Антон СТЕФАНОВ