Веднага го забелязах, щом влязох в огромното фоайе на Grand Hotel Millennium. Навън София е леко дъждовна и мрачна, а Стилиян Иванов се усмихва насреща ми в черна тениска и дънки. Прилича повече на турист, отседнал в един от лъскавите хотели на града, отколкото на режисьор, посветил години от живота си на срещи с шамани, мистици и духовни учители по света.
Не се бяхме виждали повече от 20 години. За това време той е заснел 64 документални филма, обиколил е места, до които повечето от нас едва ли ще стигнат и е разработил собствена система за себепознание, наречена „Асеман“.
Стилиян Иванов е в София за няколко дни, за да води семинар по своята система за себепознание. Този път темата е „А ако не съм този, за когото се мисля?“ Срещам се със стар приятел, който вече не е онзи млад режисьор, провокирал навремето пуританските нрави с „Голите новини“.
Макар да не сме се виждали от години, аз съм следила изявите му. Знам за документалните му филми за древни цивилизации, Орфей, траките и духовните традиции на Изтока. Особено съм впечатлена от факта, че е създал собствена академия, в която преподава асеманическа или орфическа астрология. Иначе домът му е в Гърция, в подножието на Олимп, близо до място, свързвано с гроба на Орфей.
Срещата ни е в 17 часа – чудесно време за коктейли и приказка със скъп приятел. Сядаме на масичка за двама в лобито на Millennium, няма никакви хора, само един самотен барман идва при нас с две менюта. Стилиян е веган и човек, който очевидно се грижи за физическата си форма. Доста се двоумим какво да си поръчаме. Спираме се на лимончело шприц, от който режисьорът отпива съвсем малко.
По всичко личи, че е редовен клиент на Millennium. „От години почти всеки месец сме тук и правя моите семинари. Настаняваме се в петък и напускаме във вторник. Има много удобна зала за моите учебни групи“, обяснява той.
Питам го какъв точно е сега – режисьор, учител, изследовател на древните учения. „Най-правилното е да кажем разказвач на истории“, отговаря той. И веднага уточнява, че историите не са само за забавление, в тях има информация, а най-далечната им цел е да вдъхновяват. „Така е в приказките на Шехерезада, в суфистките притчи и в традициите, които изследвам от години. Ако разкажа една история и тя не вдъхнови поне един човек, значи не съм я разказал добре“, допълва той.
Приемам тези думи като код на живота му. Независимо дали разказва за телевизията, за Ванга, за Спартак или за вярвания, пренесени през хилядолетията, Стилиян Иванов търси онова, което остава у човека след края на историята.
Очевидно е, че не съм посветена в неговата система, затова го моля да ми обясни какво точно е Асеман. От разказа му разбирам, че тази орфическа астрология събира наученото, преживяното и осмисленото от него през годините при срещите му с необикновени хора и духовни учители. Стилиян е бродил и снимал из ашрамите в Индия, мистиците на Иран и Азербайджан, индианските шамани в Канада, суфите и дервишите в Египет, Турция и Сирия, езотерични учители в различни европейски страни.
Орфей заема особено и много важно място в света на Стилиян Иванов.
За режисьора той не е просто певецът от древногръцките митове, а учител по безсмъртие. „Според древните автори именно той донася на европейския континент идеята за безсмъртието на душата и за прераждането. Те твърдят и че се е учил в храмовете на Древен Египет“, разказва Стилиян. Тази представа за Орфей като носител на древно знание е една от нишките, които минават през филмите и изследванията на режисьора. Тя го отвежда към Месопотамия, древните царства Мари и Ибла, траките и духовните традиции на Изтока.
„Много бях впечатлен, когато един индиански шаман в канадски резерват ми говореше същите неща, които преди това бях чул от човек в Азербайджан. Заинтригува ме как едно и също знание се повтаря през океана“, разказва режисьорът.
Сервитьорът носи коктейлите. Стилиян го моли за химикалка. Подарява ми две от книгите си и ги надписва, а аз се сещам за един от най-популярните му документални филми – „Ванга“, заснет през 1996 г. Подхващам темата, а той връща лентата към детството си, когато е едва на седем години и се среща за първи път с пророчицата.
„Заеквах изключително тежко. В първи клас това се превърна в огромно изпитание, което едно дете трудно може да разбере, камо ли да преодолее само.
Най-голямата ми травма беше, че знаех буквите, но не можех да чета на глас.
Другите деца бяха жестоки, подиграваха ми се. Майка ми беше толкова разтревожена, че беше решила да ме премести в друго училище. Тогава с баба ми ме заведоха при Ванга.“ Всъщност бабата на Стилиян и Ванга се познават отпреди. Някога и двете харесват един и същи мъж. Цялото село знае това, а накрая Ванга се омъжва за младия мъж.
Стилиян и до днес не може да си обясни какво точно се е случило тогава. Спомня си само, че когато се прибират вкъщи, баба му се смее и казва: „Не само ще говориш, а с приказки хляба ще си изкарваш.“
Той не знае какво правят майка му и баба му след срещата, нито какво помага за да преодолее заекването. Помни обаче решимостта на майка си: „Няма да се смееш. Ще направим каквото е казала леля Ванга.“
Когато лятната ваканция свършва и Стилиян се връща в училище за втори клас, вече говори абсолютно гладко.
Десетилетия по-късно Ванга отново се появява в живота му. Този път като героиня на документален филм. През 90-те Стилиян е близък с актрисата Невена Коканова. На една Нова година двамата отиват при пророчицата. „Знаех, че леля Ванга много обича шалове, но Невена ме предупреди да не й нося такъв подарък, защото тя й е купила. Аз й взех й две птички“, разказва Стилиян.
Ванга се радва като дете на подаръка. Няколко пъти пита Стилиян от колко далече са дошли малките птици. Жената, която тогава се грижи за пророчицата, признава, че тя рядко я толкова щастлива.
По пътя обратно Невена Коканова подхваща идеята да направят филм за Ванга. „Ти си длъжен. И аз съм длъжна“, казва голямата актриса. А Стилиян се чуди кои са те, че да решават подобно нещо. Минава време и двамата с Коканова отново отиват при ясновидката. Невена подканва режисьора да я пита иска ли да снима филм за нея, но той така й не посмява да зададе въпроса. Накрай си тръгват, режисьорът се навежда да й целуна ръката и чува: „Това, за което сте дошли, ще стане. И да дойдеш да ме снимаш.“ На връщане и двамата с Невена са като препарирани.
Така започва филмът, който става една от важните спирки в кариерата му. Бюджет няма. Подкрепа от телевизията също не идва лесно. Хора в БНТ са срещу него, защото е най-младият режисьор – тогава само на 28 години. Ванга обаче е категорична: „Стилиян ще ме снима и точка.“
През годините той неведнъж ще се оказва в ситуация, в която трябва сам да отстоява идеите си и да намира път към това да се случат. Тази независимост обаче не се появява изведнъж, а се оформя много по-рано, в детството му, в семейство с ясни представи за това какъв трябва да бъде животът му.
Стилиян
израства в „Люлин“, баща му е военен, а майка му медицинска сестра.
Средата е консервативна, като е повече от ясно, че баща му иска и синът му да поеме неговия път. Кандидатства в Националната природо-математическа гимназия, което е първото доказателство, че може да излезе извън фамилните ограничения. „Родителите ми дори не повярваха, че съм приет и ме накараха да се върна обратно и пак да видя резултатите от изпитите“, спомня си с усмивка Стилиян, който завършва НПМГ със златен медал.
В гимназията открива и астрологията, макар първоначално да я смята за глупост. Учителката му по английски, приятелка на майка му, пътува много със съпруга си дипломат и се увлича от астрология. Един ден тя разказва на Стилиян някакви прогнози за Меркурий, които той отхвърля. Тя обаче не се предава и му предлага да докаже, че астрологията не работи. „Така, по метода на отрицанието, започнах да изследвам смисъла на планетите, за които тази мъдра жена ми говореше“, спомня си Иванов своите първи стъпки в необятното астрологично познание.
Пред Стилиян обаче предстои по-голям избор. След гимназията е приет да учи биотехнологии в Софийския университет. Науката му харесва, а той е сред най-добрите студенти в курса.
През пролетта на 1988 г. напуска Софийския университет и решава да се яви на изпитите във ВИТИЗ. Баща му е твърдо против и заявява, че „ВИТИЗ е несериозно, циркаджийско място“. Повече от 200 са кандидатите, с които трябва да се състезава в театралната академия и то за две места. Приемат го, като след това е избран сред петимата студенти от социалистическите страни, които да продължат обучението си в ГИТИС. Заминава и учи в Държавния институт за театрално изкуство в Москва, но
политическите промени след 10 ноември прекъсват обучението му и той се връща в България.
В решението му да стане режисьор важна роля има и една жена – Николета. Ники е на 16 години, а той на 20, когато заживяват заедно. Тя не само го подкрепя, но и го подтиква да кандидатства режисура, когато самият той се колебае. „Какъв ти е проблемът? Опитай“, казва му тя. Дори нещо повече, семейството ѝ заминава за Москва заради него.
Днес Стилиян говори за нея с особена топлота. Определя а кято ангел-хранител, изпратен му от съдбата. Дори след края на връзката им тя остава до него в трудни моменти.
Стилиян си тръгва от московския ГИТИС, но родния ВИТИЗ го чака. „Още през първата година създадох напрежение, защото отидох при ректора Христо Руков и казах: „Не искам да слушам спомените на преподавателя какъв е бил като млад, а да уча.“ Руков го изслушва и отвръща: „Или много ще патиш, или много ще успееш.“
Нещата идват на мястото си, когато Хачо Бояджиев става преподавател на Стилиян Иванов. „Той се забавляваше, като ме попита: Ти ли си имал претенции към преподаването? Отговорих му, че не съм имал претенции, а просто изисквания. Усетих, че точно тогава му станах симпатичен. После все ме поглеждаше и се интересуваше дали съм доволен. Как да не съм доволен? Имам шанса да уча при Хачо“, разказва Стилиян Иванов. И продължава: „Хората, които са познавали проф. Бояджиев помнят колко ексцентричен, чепат и интересен човек беше той.“ Стилиян казва, че обучението му при него е било мечта. „Учехме на работната площадка – в зала 1 на НДК, в телевизията, в студията. Нямаше класически лекции и той не се държеше с нас като с хора, които просто учат. Казваше: „Или ще се удавите, или ще се научите да плувате.“
Когато курсът на Стилиян завършва ВИТИЗ,
Хачо Бояджиев е генерален директор на БНТ, а студентът му вече работи там.
Идва денят на държавния изпити. „Бях с още двама колеги. Те си изтеглиха по един въпрос. Попитах Хачо: „Да си изтегля един.“ А той: „Няма да теглиш. Ще говориш и по трите.“ Възроптах, че не е честно, но отговорът му беше: „Свиквай, никой не ти е казал, че ще бъде честно.“
По-късно ученикът и учителят стават много добър професионален тандем. Какво е отношението на мастития режисьор към младия му колега проличава в деня, в който Хачо му казва, че трябва да снима филм за него. Така и става. Когато проф. Бояджиев гледа филма, е силно развълнуван, а Стилиян смята реакцията му за една от най-големите оценки за работата му.
Двамата създават едно от емблематичните навремето предавания на БНТ „Полет над нощта“. От този режисьорски период на Стилиян Иванов са и езиково-литературно състезание, предавания за запознанства и детски програми.
През 2000 година напуска телевизията майка. Причината е, че снима клипове, реклами и други проекти, които трудно се съвместяват с работата на щат. Хачо го предупреждава, че е глупаво да напусне БНТ, но решението е взето.
Тази година е повратна и с привкус на скандал за младия режисьор. Причината са „Голите новини“, което Стилиян стартира по вече несъществуващата телевизия МСАТ. Идеята му, както я обяснява днес, е да придаде сатирично-еротичен привкус на журналистиката, която според него все повече се превръща в пиар и обслужване на властта, вместо да съобщава новини. „След като няма нормални новини, поне зрителите можеха да гледат красиви момичета“, обяснява днес Иванов.
За тези, които не са гледали „Голите новини“, трябва да разкажем, че на екрана се появяваха момичетата, които постепенно се събличаха, четейки новините от деня. Повече от ясно е, че еротичното предаване се излъчва след 23 часа, но по-консервативната аудитория реагира бурно. Тогавашният Национален съвет за радио и телевизия взима мерки и след 10 излъчвания „Голите новини“ са свалени. А са Стилиян остава удовлетворението, че е накарал хората да се замислят какво всъщност гледат. Професионалният му път след това минава пред телевизия „Веселина“, BBT и TV Art – канал за изкуство и туризъм. Постепенно интересите му се насочват основно към документалното кино. Във филмите му се появяват траките, Орфей, Месопотамия, Анатолия, шаманите и суфите. Снима в Канада, Турция, Сирия, Ирак, Азербайджан, Иран и Египет. По пътя си среща толкова различни хора, учения и религии, че добитото познание се превръща в основа на неговата система за себепознание. „Асеман събира наученото и преживяното от срещите му с духовни учители, мистици и хора от различни култури. Това е логическият път към себе си“, казва той.
От години животът на Стилиян е свързан с Гърция и по-точно с Ливитра, в подножието на Олимп, близо до морето. Мястото се свързва с гроба на Орфей – факт, който за него има особено значение. На пет километра на север и на пет километра на юг няма населено място.
В неговата къща съжителстват шест кучета, шест котки, пауни и кокошки.
На пръв поглед животът му там може да изглежда самотен. Но самотата не го плаши така, както го ужасява усещането да бъде чужденец в собствената си страна. „Уморих се да се чувствам чужденец в родината си. Аз съм чужденец в Гърция и винаги ще бъда такъв. Не ме боли, че се събуждам и заспивам чужденец в чужбина. Болеше ме всеки ден да се събуждам и заспивам чужденец в родината си“, казва той.
В началото, когато се запознава с гърци, казва само, че е учител. За него е важно да го приемат заради човека, който е в момента, а не заради онова, което стои зад гърба му.
В Ливитра Стилиян живее в свят, който изглежда далеч от телевизионните студиа и обществените скандали. Има море, кучета, които трябва да бъдат нахранени, книги и време за мислене. Няма необходимост всеки ден да доказва кой е. Но продължава да снима, да пише и да преподава. Тъкмо затова не определя себе си само като режисьор или само като учител.
Днес Стилиян Иванов разказва истории за хора, които са живели преди хилядолетия, за личности, оставили следа, и за традиции, които според него носят знание отвъд времето. Между тях има една обща нишка и тя е убеждението му, че човек не бива да се задоволява с живота, който другите са му отредили.
МЕНЮ
Лобито на Grand Hotel Millennium, бул. „Витоша“ 89B
Два коктейла Лимончело шприц – джин, лимончело, просеко, сода – 18, 40 евро
Домашно изпечени ядки – 7, 67 евро
Минерална вода – 4, 50 евро
ОБЩО – 30, 57 евро
Петя Бахарова