В жегата се пече и следващият сезон на театрите. Въпреки измамната лятна лекота в битието, на артистите въобще не им лесно – наскоро стана ясно, че проблемите и пробойните във финансирането на сценичните изкуства ескалират не по-бавно от градусите във въздуха. Едва ли някой се съмнява, че трусовете в бюджетите ще закъснеят – те, естествено, ще бъдат оправдавани с преминаването към еврото, като че ли открай време ги няма и при левовете. Директорите в арт гилдията, които са длъжни да мислят с няколко хода напред, със сигурност предвиждат и някакъв процент стрес в продажбите на билети, докато по-масовата публика се адаптира към използването на европейската валута. Заради всичко това в новите продукции, които ще започнат да излизат през последните месеци на 2025 г., не бива да се допускат никакви самоцелни експерименти, компромиси и упражнения по стил. Точно сега никой няма право на грешки и репертоарни недомислици, след като се знае, че всяко заглавие „се избива“ като инвестиция едва след тридесетото представление. Но как се стига до него? Афишът на някои трупи е задръстен от свръхпроизводство, при други хитовете са дефицит и бокс офисът им се задъхва.
Добрата новина е, че артистите все по-често възраждат душата на публиката с рими. Два рождени дни ще бъдат празнувани със стихове на национални лирици. Онзи паметен ден, в който преди 144 години Иван Вазов поставя началото на театъра в Пловдив, ще бъде ознаменуван с „Влюбеният дирижабъл“ – умопомрачаващ спектакъл за съдбата на българския поет. В него ще звучат творения на покойните, но оставащи тук Иван Методиев, Добромир Тонев и Миряна Башева. Има и много авторски текст на Александър Секулов, режисьор е Диана Добрева. „Докато българският поет е жив, съдбата му е ужасна. След като умре, загине или бъде убит, тя става абсолютно величава. Книгите имат добра съдба, поетите – зла“, категоричен е пред „Филтър“ Александър Секулов, който има три Аскеера, а пиесата му „Народът на Вазов“ в Народния театър е най-гледаната за последните четири години не само там. Една от най-новите му драматургични творби, „Сън в зимна нощ“, влиза „Зад канала“ – за група актриси, които попадат в лагер за филтрация. По план Стоян Радев трябва да започне репетиции през есента.
Лелеяната мечта на Ириней Константинов е за 60-годишнината на Театър „София“ да се направят нови версии по най-знаковите български пиеси, изиграни на общинската сцена във всяко десетилетие след 1966-а. Техни автори са Иван Радоев, Първан Стефанов, Константин Илиев, Стефан Цанев, Кольо Георгиев, които в различни периоди са в литературното бюро на театъра. Но засега проектът се отлага във времето заради продължаващия ремонт на сградата. Затова идеята е да се възстановят „Корени“-те на Леон Даниел – поетично представление, с което е открит Театъра на поезията и естрадата, както е началното име на трупата, преминаваща през перипетии и метаморфози. „Зрителите ще съпреживеят прекрасни патриотични, български и истински стихотворния. Освободили сме се само от партизанските и подобни тематични произведения, наложени тогава от соца. Режисьор е Маргарита Младенова, Столична община ни подкрепи със субсидия. Цялата следваща година ще е юбилейна. Надяваме се, че ще посрещаме гости за честванията в обновения ни дом, за да кажем: „Ето ни, живи сме, тук сме“, казва Ириней Константинов. Но преди всичко това, на 26 октомври директорът на Театър „София“ ще даде старт за първата премиера, която ще се възползва от гостоприемството на „Театро“ – „Херкулес VS Авгий“, версия на Ивайло Христов в жанра на политическото вариете по мита за Херкулес и Авгий. Режисьор е Антон Угринов, в главните роли ще гледаме Гринго-Богдан Григоров и Михаил Милчев. Ще им партнират Ангела Канева, Владимир Солаков, Дениза Павлова, Даниел Кукушев, Димитър Стойнов, Елеонора Иванова, Николай Димитров, Юлиан Рачков.
„Политическият театър – без да бъде дидактичен, груб и остър по начина, по който общуват сега политиците, може да покаже всички недъзи, безсмислици и неоправдани надежди с много чувство за хумор. Това ли сме ние, така ли живеем, така ли искаме да продължаваме?“, припомня Ириней Константинов посланието на мита, в който царството на Авгий толкова отдавна е затънало в мръсотия, че никой не помни как е изглеждало като чисто и в крайна сметка се оказва, че няма нужда от герой. Извиканият на помощ Херкулес е напълно излишен, защото хората не могат да живеят без боклука, а промяната е невъзможна.
Дебатът за промяната е във фокуса и на музикалната комедия „Бай Ганьо Европейски“ във Велико Търново. Либретото по „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“ на Алеко Константинов е на Юрий Дачев, който е драматург и режисьор на постановката, а партитурата е на композитора Марек Дяков. В ролята на Бай Ганьо е Пламен Кумпиков. „Действието проследява пътуването на Бай Ганьо по Европа – от заминаването му в чужбина до завръщането му в България. В основата е сблъсъкът между култури, нагласи и разбирания. Но той не е първият нашенец, плъпнал в Европа. Преди него са студентите, по чиито разкази е изградена структурата на повествованието. Те са в Европа, за да учат, да търсят мястото си, направили ли са си сметките какво да вземат от онази цивилизация, какво да не вземат, в какво може и в какво не може тя да бъде излъгана. Срамуват се от Бай Ганьо, дистанцират се от него – или се опитват да го разберат, тъй като той е по-сложна личност, от колкото изглежда на пръв поглед. Противопоставянето е между старите и новите философии за света, между амбициите, наивността и грубия прагматизъм.“, коментира за „Филтър“ Юрий Дачев свободната интерпретация на емблематичните сюжети на Алеко за Бай Ганьо в банята, в операта, на Пражкото изложение.
Албена Атанасова