Колкото и да се променя настоящето ни, белязано от виртуално живеене, изкуствен интелект и все по-изкуствено чувстване, забравата продължава все така да ни съпътства. Всъщност тя се изостря все повече, а свързаното с това оглупяване на социума, еманация, на което виждаме в политическият панаир от последните месеци, ни доближава до живот без памет. До съществуване без тежестта на миналото, без отговорност към бъдещото.
До живеене днес – просто тук и сега, необезпокоявани от някакво си знание за били изпреди нас хора, личности, явления. Това е особено видимо в света на изкуството, където ежегодно от сцената изпадат имената на десетки автори. Автори, които нямат силите да се боричкат или пък на тези, които отказват да го правят в името на любовта към изкуството, на което са се отдали. Тук идва и голямата отговорност на художествените музеи, които не само трябва да опазват художественото наследство, но и да регистрират различни явления и присъствия на артистичната сцена, които да позволят на идващите след нас да подредят историята на изкуството ни. За да могат да оценят случилото се днес. Факт е обаче, че дори в документална епоха като днешната, това се оказва не особено лека задача, но пък затова когато се случи, удовлетвореността е още по-голяма.
Екипът на Художествената галерия-Стара Загора, управляван от Катя Тинева, действително трябва да е щастлив, че усилията да изведе на преден план знанието за едно респектиращо присъствие на локалната сцена, останало встрани от светлините на рампата, а ненавременната смърт на художника е довела и до бързото му разтваряне в забрава, дадоха сериозен резултат.
Името Александър Козаров (1954–2000), макар и разпознаваемо в артистичните среди на Стара Загора, остава слабо познато за публиките. Самостоятелната му посмъртна изложба „Митичност“ в залите на Художествена галерия-Стара Загора е посветена на 70 години от рождението на скулптора. Експозицията представя 34 творби малка пластика и релефи, изпълнени в бронз, 24 рисунки и скици. Произведенията са от фонд „Скулптура” на Художествена галерия – Стара Загора, галериите в Раднево и Димитровград, Музей „Дом на хумора и сатирата” в Габрово и частни колекции. Поради своя ретроспективен характер в изложбата се проследяват основните етапи в творчеството на скулптора, а вниманието е насочено към разкриване на неговите пластични и тематични търсения.
Александър Козаров е роден през 1954 г. в Карнобат, но неговият житейски път още от най-ранни години е свързан със Стара Загора. През 1974 завършва Техникум по керамика в Троян (Национално училище за приложни изкуства) и продължава своето обучение с вече формиран интерес към скулптурата във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където се дипломира през 1983 г. Работи като реставратор в Регионалния историческия музей на Стара Загора до края на живота си. През 80-те и 90-те години на XX век участва активно в национални и международни скулптурни форуми, от които е носител на номинации и награди за своите творби. Неговите произведения насочват към човешката природа и закодираната памет на времето. В тях откриваме вечните символи от древността, които преминават през Античността, християнството и достигат до съвремието. Със своето творчество Александър Козаров допринася за развитието на съвременното българско пластично изкуство.
Първата важна оценка за него идва от изкуствоведа Марин Добрев, който малко след кончината на художника ще напише: „За шестнадесет години творчество Александър Козаров измина дълъг път. Премина неусетно през няколко творчески етапа. Успя междувременно да създаде и редица пластични знаци, плакети и отличия, измежду които наградата „Магда Петканова“, наградата на Съюза на учените в Стара Загора, специалната награда на симпозиума по скулптура и т.н. Готов е с идеята за скорошна изложба. Идват абсурдите. Ателието му е разбито и по средновековному плячкосано. Ограбени са десетки, невидени от хората пластики. Ограбени са мечти, страдание, вълнения, радости, полети. Ограбена е душата на твореца заради претопяването в няколко кюлчета бронз и предаването им на вторични суровини. Цената на варварщината са няколкото сребърника… Определения за подобен удар върху художник няма. Душевната болка е жестока, но с нея идва и тази на тялото. Следват мъчителните месеци с няколко песъчинки проблясъци и… смъртта.
Александър Козаров умира на 16 май 2000 година в Стара Загора. Той е само на 46 години. Вече превръщаше изкуството в песен, нещо което достигат малцина“. И изложбата „Митичност“ е най-яркото доказателство за тази оценка. Изложба – истински празник за извисения над материята дух.
Пламен В. ПЕТРОВ
