Виктор Калев ще играе за първи път моноспектакъла си „Грамофонът“ в Зала 1 на НДК на 28 април. Актьорът обиколи с тази своя автобиографична изповед много градове у нас и по света и навсякъде реакцията на публиката на финала бе една и съща – хора, аплодиращи го на крака. В Зала 1 на НДК моноспектакълът ще е по-различен, тъй като в него ще участват като гост-звезди четири обичани дами на българската попмузика – Богдана Карадочева, Силвия Кацарова, Тони Димитрова и Нели Петкова.
– Господин Калев, за първи път ще играете моноспектакъла си „Грамофонът“ на 28 април в Зала 1 на НДК. Има ли вълнение, притеснение….
– Като при всяко нещо, което правя за първи път, разбира се, че се вълнувам. Досега съм излизал на тази сцена няколко пъти с „Шоуто на Слави“, на събития и юбилейни концерти на мои колеги и изпълнители, участвал съм и в спектакли, организирани от съпродуцента ми Кирил Кирилов. Сега обаче емоцията е различна, тъй като аз ще съм основно действащо лице. Радвам се, че с мен ще са и моите близки приятелки, с които съм работил през годините и които много обичам – Богдана Карадочева, Силвия Кацарова, Тони Димитрова и Нели Петкова. Някои от тях ме съпътстват още от детството, вдъхновявали са ме и съм им се възхищавал. С други пък станахме приятели покрай работата, осъществявайки общи проекти.
– Сега ви предлагам да ви казвам имената на четирите дами, а вие да ми разказвате истории, свързани с тях. Съгласен ли сте?
– Да. Разбира се.
– Първото име е на Богдана Карадочева.
– Историята е свързана с представлението ми. Когато в „Грамофонът“ идва време да изпея нейна песен, взимам шал на майка ми и се наметвам с него. Така е останала Богдана в съзнанието ми от времето, когато съм я гледал по телевизията преди много години. Тя е изключителна и много характерна певица. Щастлив съм, че когато заедно със Стефан Димитров направиха своя концерт в НДК, ме поканиха да участвам. По-миналото лято в музикалния спектакъл „Любов по ноти“ също бяхме заедно. Любимата ми песен на Богдана Карадочева е „Обич действителна“, а в дует в Зала 1 на НДК на 28 април ще изпълним „Остаряваме бавно“.
– Второто име е на Силвия Кацарова.
– Силвия винаги я свързвам с усмивка, с хубава енергия и една особена харизма. С нея сме пели заедно на рождения ден на Стоянка Мутафова, светла й памет. Тогава изпълнихме песента „Огън от любов“, а аз бях на мястото на Васил Найденов. Сега в „Грамофонът“ ще изпеем „Големият кораб“.
– Със следващата певица ви свързва голямо приятелство и това е Тони Димитрова. Как станахте толкова близки?
– С Тони станахме популярни почти по едно и също време – тя с хита си „Ах, морето“, а аз с изявите в първото ми телевизионно предаване „Каналето“. Така се случи, че имахме съвместно участие. Още не се познавахме. За жалост, на моя микрофон, който беше на колега от предаването, се появи технически проблем, а трябваше вече да излизам на сцената. Тогава Тони ми даде нейния. Този жест ми направи силно впечатление. Като приключих, отидох да й благодаря и да й кажа, че винаги когато има нужда от нещо, може да разчита на мен. Много скоро след това се засякохме на друго участие и тогава цяла вечер си говорихме. Имахме чувството, че се познаваме от други животи. Харесахме се, хванахме се един за друг и не сме се пускали. Пътували сме много не само в България. Имахме дълги турнета в Канада и си станахме като роднини. Тя дори е кръстница на моята племенница. Сега в „Грамофонът“ с нея ще изпълним песента „За кой ли път“.
– С Нели Петкова, която също ще участва в моноспектакъла ви, пък имате дует, озаглавен „Тук до мен“. Нея в „Шоуто на Слави“ ли я открихте като приятел?
– Да, тя спечели кастинга и стана беквокалист в „Ку-ку бенд“. Възхищавам се на хора, които са талантливи и притежават качества, които на мен ми липсват. Нейният глас ме е карал да изтръпвам всеки път, особено когато пее народни песни. Някак си се харесахме с Нели. Имаме сходно чувство за хумор. Еднакво разсеяни сме…
– Какво инфарктно ви се е случвало?
– Тя винаги прави всичко в последния момент. Случвало се е да трябва да се преоблича и точно тогава да избере рокля с 30 копчета на гърба. В такъв момент се налага шестима души да й закопчават тоалета, а аз да се чудя ще излезем ли навреме на сцената, или не. Но всичко при нея е толкова невинно, че няма как да й се разсърдиш.
– В моноспектакъла ви има една песен от репертоара на Лили Иванова, „На сбогуване“, която пеете на бис, след бурните аплодисменти на публиката. Случвало се е на нея да се просълзявате. Какво ви разчувства толкова много, когато я изпълнявате?
– Просълзявал съм се, когато сляза в салона сред публиката и видя мои съученици от Златоград, състуденти от НАТФИЗ или хора, които отдавна не съм срещал. В моноспектакъла има и още една песен на Лили Иванова, „Камино“, която ме разтреперва.
– Вие сте сбъднали мечтата си да пеете в дует с Лили Иванова, но сега не се виждате и не се чувате с нея. Липсва ли ви това приятелство?
– Лили Иванова присъства в моя живот от дете и аз винаги ще я чувствам като много близък човек. Тя за мен е учебник по професионализъм. Дали се виждаме или не, чувствата ми към нея никога няма да се променят и винаги ще е в сърцето ми.
– Бихте ли спрели да я имитирате?
– Не мисля, че я имитирам. Аз я изигравам. В „Шоуто на Слави“, когато сценаристите са ми предлагали скечове, винаги съм чел сценария предварително и ако нещо не съм харесвал, не съм си позволявал да изричам този текст. Имал съм правото да отказвам. А образа на Лили Иванова всеки път съм го играл с респект, уважение и любов.
– Другият важен човек в живота ви е Слави Трифонов. С него чувате ли се?
– Не съм пропускал на всеки рожден ден да му пиша есемес. Благодарен съм на него и на целия екип за всичко, което са правили за мен. Надявам се, и аз за тях.
– В „Шоуто на Слави“ създадохте емблематични образи като Деса Поетеса, Фичката, Гугутка Заспалова, Рънърса, които продължават своя живот и до днес. Очаквахте ли този голям успех?
– Да, тези образи останаха във времето, а и продължават своя живот в представлението ми „Грамофонът“ в частта, в която разказвам за „Шоуто на Слави“, както и в различните интернет платформи.
– Добре, но как например се роди образът на Деса Поетеса? Ползвали ли сте някого като модел за подражание?
– Още от дете много обичах да си стоя сам на пейката в Златоград и да наблюдавам хора, които са по-различни. Те са ме впечатлявали с начина си на говорене, с поведението си. Крадял съм си някакви по-характерни черти от тях. Обичам дребните детайли и повечето от популярните ми образи са се раждали, когато съм се връщал в спомените си към определени хора. Като създавах образа на Деса Поетеса, си представях визията на голямата българска актриса Доротея Тончева. Тя ми беше директор, когато работех в театър „София“. Виждах Деса Поетеса с късата коса на Доротея и с характерния й глас. Мои колеги пък са ми се обаждали да ме питат дали не имитирам поетесата, писател и издател Божана Апостолова. Обяснявал съм, че ако има някаква прилика с нея, това се е получило абсолютно случайно. Преди да изиграя Деса Поетеса, дори не съм виждал и не съм познавал Божана Апостолова.
– Доста шум се вдигна покрай образа ви на певеца Володя Стоянов. Той дори се закани да ви съди. Какво стана, стигнахте ли до съдебната зала?
– Не! Володя Стоянов е един от образите ми, които нямат нищо общо с истинския персонаж. Този мой герой се роди на сватбата на сценариста от „Шоуто на Слави“ Драго. Купонът беше в разгара си с песни и танци. В един момент почнахме да обсъждаме нещо за сценичния костюм на Володя Стоянов и Слави ме попита: „Този певец можеш ли да го изиграеш?“. Аз се направих на интересен и му отговорих с чувство за хумор: „Няма човек, когото да не мога да изиграя“. Отивам на следващия ден на работа и там ме чака скеч за Володя Стоянов. А сега де? Чудя се какво да правя. Влязох в интернет. Тогава нямаше нито Тик Ток, нито Инстаграм, само V BOX 7. Видях два-три негови клипа и ми направи впечатление, че ходи по-бавно. Взех да си фантазирам как би говорил, как би се държал. И той пък взе, че стана популярен с това как аз го изиграх, а не както изглежда в действителност.
– Очаквахте ли Володя Стоянов така да се обиди?
– Не съм очаквал, защото моята работа е да играя известни образи в шоуто. В случая нямах време да се подготвя и оставих всичко на въображението ми. Не съм имал контакт с Володя Стоянов, но доколкото знам, когато се е засичал на участия с колеги от „Шоуто на Слави“, ми е изпращал поздрави и е казвал, че ако се видим, ще ме почерпи вино. Заради рекламата, която му правя, значително се били увеличили ангажиментите му. После пък чувах, че не му е било приятно. Не се е стигало обаче дотам той да предяви своите претенции към продуцентите.
– Намирате ли време да се прибирате в Златоград?
– Все повече ме дърпа да се прибирам по-често. Когато почина баща ми, си казах, че независимо колко съм натоварен с работа и какви ангажименти имам, трябва да намирам време поне веднъж в месеца да бъда майка ми и с близките ми в Златоград.
– Когато дете загуби родител, често се обвинява, че не е направено достатъчно. При вас имаше ли го това себебичуване?
– След като хирургът Иво Петров видя изследванията на баща ми, ме извика на среща и каза, че той трябва да се оперира. Никога до този момент не бях виждал татко да плаче, но тогава го направи и каза, че не иска да се подлага на интервенция и ще живее толкова, колкото му е отредено. Помислих си, че реагира емоционално, и реших след няколко месеца пак да проведем разговор и да го убедя, че е необходимо да се оперира. Няколко дни преди да почине, той ни извика с брат ми и ни каза: „Много ви моля, искам решението да го взема аз и да не си губим времето да ме навивате за операция!“. Веднага след като си отиде от този свят, се обвинявах, че не намерих сили и начин да го убедя, но после си казах, че няма смисъл да го правя, тъй като Господ така е решил. Той прибира хубавите хора по-рано и може би там, където е сега баща ми, е по-хубаво.
– Какво се случва в личния ви свят?
– Здрав и щастлив съм.
– А ще стане ли моноспектакълът ви „Грамофонът“ „Касетофонът“, както се заговори преди няколко години?
– Казах тогава това с чувство за хумор, но следващият проект, който замислям, може наистина да е със заглавие „Касетофонът“. Все още всичко за него ми е много разхвърляно. От нямане на време и постоянни покани у нас и в чужбина, а и заради това, че постоянно свършват билетите за „Грамофонът“, още не мога да си подредя нещата. При всички случаи обаче „Касетофонът“ няма да е продължение на сегашния ми моноспектакъл, въпреки че ще има нещо общо. Най-вероятно в него ще включа чуждоезични и преводни песни от 80-те и 90-те години, които сме слушали на касетофон. Подбрал съм някои, но историите няма да са автобиографични, както е в „Грамофонът“, а ще бъдат писани от мен и от хората, с които ще работя. Надявам се до края на годината да стане.
Антон СТЕФАНОВ
