„Алма и Оскар“ , 2022, Австрия/Германия/Швейцария/Чехия, режисьор Дитер Бернер, сценарий: Хилде Бергер, Дитер Бернер; оператор Якуб Бейнарович, художник Сю Ерд, костюми Катарина Биеликова, музика Щефан Вил, в ролите: Емили Кокс, Валентин Постлмайр, Бригите Карнер, Татяна Паухофова, Антон фон Луке, Вилфред Хохолдингер, Вирджиния Хартман. Разпространява Бета филм
Геновева ДИМИТРОВА
Гледаше ми се истински любовен филм. Втурнах се към този. Не отговори съвсем на очакванията ми. Действието започва през 1911-а, когато великият австрийски композитор и диригент Густав Малер (Марчело де Нардо) и доста по-младата му съпруга Алма (Емили Кокс) са в Ню Йорк. Той, с болно сърце, получава писмо от любовника й Валтер Гропиус (Антон фон Луке) – един от създателите на немската архитектурна школа „Баухаус“. И малко по-късно Малер умира. Когато ги виждаме, тя се бунтува, че музикалният й талант е пренебрегван от съпруга й, че му се е изцяло посветила.
По-късно съзираме младия бъдещ велик експресионист Оскар Кокошка (Валентин Постлмайр) да сваля посмъртна маска от лицето на Малер. Скърбящата вдовица Алма присъства на негово представление с голи мъжки и женски тела, чиято жестокост предизвиква скандал. На нея й прави силно впечатление. Алма е централна фигура в светското общество на Виена. Мнението й е важно за обкръжението й. Тя обича дъщеря си Гуки (Лило Грюн), но детето расте по-скоро при майка й. Оскар започва да рисува чаровната Алма, лудо влюбен в нея. Тя се отдава на страстта му. Филмът проследява тригодишната им бурна връзка, белязана от прочутата му картина „Булка на вятъра“ и още, и още, на които Алма е модел. Междувременно тя настоява да се постави Деветата симфония на Малер, търси подходящ диригент, спира се на Бруно Валтер (Мехмет Атешчи)… Спи с почти всеки мъж, до когото се приближи. Кокошка я ревнува бясно – и от Малер, и от всеки потенциален съперник. Тя започва да се страхува и срамува от него. Избухва Първата световна война. Оскар заминава на фронта. Алма се омъжва за Гропиус. За кратко. Идва вест, че Оскар е загинал. Не е. В Германия си поръчва кукла с лика на Алма в човешки размер. Танцът с нея, когато се превръща в живата му любима, е кинематографичният пик на филма.
Легендарната любовна история е разказана последователно и старателно, ала без дуенде. Изглежда като прошнурована. Светскостта на Алма е показана дискретно, за разлика от изстъпленията на „ужасното дете” на виенската арт сцена. Всичко, разказано във филма, е известно, с изключение на вестта за гибелта на Оскар. Намекнато е и на факта, че тя колекционира талантливи мъже. След Bride of the Wind (2001) на Брус Бересфорд фигурата на Алма Малер отново е обект на филмова интерпретация. Емили Кокс е интересна, но липсва химия между нея и експанзивния Валентин Постлмайр.
Дитер Бернер е роден през 1944 г. във Виена. Живял е и в Берлин. В началото на кариерата си е актьор, а от 1973 е режисьор и е създал около 40 филма. Според него „въпреки че Алма и Оскар са исторически фигури, публиката трябва да се сблъска с тях така, сякаш са от тук и сега. Техните конфликти са модерни и нямаме нужда от носталгични припомняния от миналото, за да ги разберем“.
„Алма и Оскар” е с елегантна атмосфера като „Корсаж” (2022) на Мари Кройцер, посветен също на австрийска икона, каквато е императрица Сиси. Но, въпреки секса, за разлика от него, той е с минимална чувственост.
Затова пък старият „Травиата” (1982) на Франко Дзефирели (1923-2019) по операта на Джузепе Верди с Тереза Стратас и Пласидо Доминго е блаженство. Страхотна идея на Владо Трифонов, светла му памет, да програмира в навечерието и по време на Киномания 5 филма-опери на италианския Маестро по случай 100-годишнината от рождението му. В този жанр той е ненадминат гений.
