Малко известен е фактът, че Цветан Радославов, който е автор на българския химн, е учител на цар Борис III, докато преподава в Първа софийска мъжка гимназия. Свидетелство за силното уважение, което бъдещият цар изпитвал към своя преподавател е една интересна случка. На парада на учащите се на 24 май 1920 г. Борис III вижда в редиците на маршируващите своя бивш учител и силно се провиква: „Здравейте, господин учителю!“. Радославов обаче не го чува. Тогава царят спира парада, пресича ученическата редица и протяга ръка на учителя с думите: „Поздравявам Ви с нашия най-голям празник, скъпи учителю!“. След като провеждат кратък, но сърдечен разговор, царят се връща на мястото си и парадът продължава.
Вероятно не всички българи знаят, че той е автор на текста и музиката на песента „Горда Стара планина“, която е химн на страната 54 години. По ирония на съдбата обаче за автора на музиката и текста на тази най-популярна българска песен едва ли може да се каже, че е сред най-известните ни културни дейци.
Това е учителят и доктор по философия от Лайпцигския университет Цветан Радославов. Поради дълбоката си скромност и стеснителност д-р Радославов не успява да се впише в шумните творчески среди от началото на миналия век, въпреки че има всички качества, за да се нареди сред най-значимите и образовани български интелектуалци.
Роденият през 1863 година в Свищов Цветан Радославов пише стиховете на настоящия български химн, докато учи история и славистика във Виена. Според легендата поетът е писал химна, докато е пътувал към България, за да се включи в Сръбско-българската война от 1885 година. Истината е, че в този драматичен момент Радославов съчинява само музиката. В тези бурни времена песента става изключително популярна сред българските войници, които я научават, предавайки си я от уста на уста. След края на войната именно те я разпространяват из цяла България и дълго време хората, които си я тананикат, я смятат за народна с неизвестен автор. Сред тези, които не знаят за авторството й, са дори близките и приятелите на Цветан Радославов. Притеснителният студент дълго време се срамувал да се похвали, че е създател на една от най-популярните песни за времето си. Той „признал“ авторството си едва няколко години след написването й. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан. През 1905 година композиторът Добри Христов я обработва в сегашния й вид, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ пак е утвърдена като национален химн на Република България.
Цветан Радославов е потомък на стар възрожденски род, за който образованието стои над всичко. Майка му е дъщеря на Христаки Павлович – книгоиздател и просветен деец, и сестра на първия български художник с академично образование Николай Павлович. След ранната смърт на Христаки Павлович тя е осиновена от семейството на влиятелния търговец Цвятко Радославов.
Финансовите възможности на Цвятко Радославов осигуряват високо образование на осиновения му внук. Той има най-добрите домашни учители, от които възприема с лекота и най-сухата учебна материя. От ранна възраст Цветан Радославов смайва съгражданите си, като чете и пише на църковнославянски и знае всички текстове на църковното богослужение. Той расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов.
След това талантливият ученик завършва елитната Априловска гимназия в Габрово, която е най-доброто българско училище за времето си. Веднага след завършването й заминава за Виена, за да учи история и славистика. Именно там го заварва Сръбско-българската война. Тя е добър повод за носталгичния Радославов да се върне в родината. Без да мисли много, той се записва за доброволец. Когато се връща в България обаче, военната комисия го отхвърля заради късогледство. След кратък престой в родния Свищов, Радославов се връща във Виена, за да завърши образованието си през 1888 година.
Получил диплома, той започва работа като учител и библиотекар в любимата си Априловска гимназия. По-късно преподава в Русе. През 1897 г. защитава философския си докторат в Германия. Радославов е един от тримата българи, заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт.
След блестящата защита, той получава покани за работа като преподавател във Виена, Лайпциг и Прага, но ги отхвърля, за да се върне в любимата България. С поредното си завръщане в родината докторът по философия се установява в София, където е назначен за учител в Трета мъжка гимназия. Там той преподава западни и древни езици, психология, етика и логика. Същевременно с това прави опити в дърворезбата и иконописта, пише поезия и обогатява сбирките си от нумизматични, археологически и етнографски предмети. Изявява се също като талантлив художник – рисува пейзажи и исторически картини. Участва в научни излети и публикува своя труд „Титлите на българските владетели“, в който доказва, че владетелската титла цар има български произход.
Радославов живее в малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“ №3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Дългогодишен приятел с Алеко Константинов, Радославов тежко преживява убийството му. В първото издание от 1895 г. под заглавието „Бай Ганьо прави избори“ Алеко вписва: „Този очерк посвещавам на моя неотделим приятел Цветан Радославов“.
В последните три години от живота си той се завръща в родния Свищов. Най-любимото място в Свищов за него е музеят „Алеко Константинов“, където ходи всеки ден и помага на уредниците в музейната им работа. Големият интелектуалец Цветан Радослав умира през 1931 година.
